Решение № 374 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602160 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 13.01.2026г. по НОХД № 17194/2025г., СРС, НО, 1-ви състав е признал подсъдимия С. В. Е. за виновен в това, че на 14.09.2025 г. около 10.

55 ч. в гр. София, ж. к. „ ********, е отнел чужда движима вещ - 1 брой златен синджир на стойност 315.00 /триста и петнайсет/ лева, от владението на В.Г.К. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила запушил й устата и й откъснал синджира от врата - престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради което на осн. чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 2 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим.

Съдът на осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан.

Съдът на основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия С. В. Е. да заплати разноски по делото в размер на 96,38 евро /188.50лв/ по сметка на СДВР.

Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на 1 подсъдимия С. Е. - адв.К. Б., в която се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и се претендира изменение на присъдата, в частта й относно прилагане на наказанието, като се постанови отлагане изпълнението на същото на основание чл.66 НК.

В разпоредително заседание на 15.04.2026г.въззивният съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание служебният защитник на подс. С. Е.- адв.К.

Б., моли да се измени първоинстанционната присъда в частта й относно прилагане на наказанието, като се постанови отлагане изпълнението на същото на основание чл.66 НК.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна. Твърди, че правилно съдът е наложил наказанието.

Подсъдимият С. Е. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли да му бъди изменен режима на изтърпяване на наказанието.

Софийски Градски Съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства:

2 направеното самопризнание на подсъдимия Е. по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите В.Г.К. и К.К.Б., протоколи за разпознаване на лица, освидетелстване на лице, заключението по изготвената на досъдебното производство СОЕ, писмените доказателства и справката за съдимост за подсъдимия Е..

Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролирания съд, и която е следната:

Подсъдимият С. В. Е. е роден на ********г., в гр.София, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи като строител, с адрес за призоваване гр. София, ж.к. „********; на адреса в ж.к. „********“, с ЕГН: **********.

На 14. 09. 2025 г., около 10.40 часа., св. В.Г.К. излязла пред жилището си, находящо се в гр.София, ж.к. „********. Седнала на пейка пред входа на блока. Около 10. 55 ч. към нея се приближил подс. С. В. Е., който и поискал пари. Тя му отказала, но му предложила цигара. Докато му я подавала, подс. Е. се протегнал към жената, с едната си ръка запушил устата й, а с другата посегнал към врата й. Св. К. започнала да се съпротивлява, да го бута и да вика за помощ. През това време подс. Е. откъснал с ръката си намиращия се на врата й златен синджир и побягнал. Около 11.15 ч. подс. С. Е. отишъл в заложна къща „ Ломбардс 2“ ООД, находяща се в гр. София, на бул. „ ********. Там, на работа като комисионер, бил св. К.К.Б., на който подс. заложил срещу сумата от 215 лева отнетия от св. К. златен синджир и напуснал обекта.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Така с оглед 3 на заявеното от подс. С. Е. и неговия служебен защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност по чл.371, т.2 от НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е необходимо, защото проверката по същество е допустима само при липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК са били спазени. На подсъдимия са били разяснени правата му по чл.371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като е бил представляван от служебен защитник. След разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният Съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.

При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата, предвидена в НПК, без да допусне съществени нарушения.

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на глава 27 от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я преповтаря.

4

Въззивната инстанция не може да не се съгласи и с извода на Районния Съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато насока СРС е направил съответен на арг. от чл.305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК доказателствен анализ.

В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността му факти като начина на отнемане на вещите, видът и стойността им.

Настоящата инстанция не констатира недостатъци в аналитичната дейност на Районния Съд по отношение на доказателствената стойност на заключенията на всяка от експертизите, поради което не установи необходимост да бъдат коригирани или допълвани.

Заключенията са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят на поставените им въпроси.

Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.

Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл.305, ал.3 от НПК.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не се налага да бъде променяно или замествано.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. С. Е. от обективна страна на 14. 09. 2025г. около в гр.София, е отнел чужда движима вещ от владението на В.Г.К., с намерение противозаконно да я присвои, като 5 употребил за това сила. От обективна страна подсъдимият насилствено е отнел вещта от пострадалата и установил своя фактическа власт върху нея, целейки противоправно облагодетелстване – престъпление по чл.198, ал.1 НК.

Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху недвижими вещи.

Безспорно, предмет на престъплението, са чужди движими вещи по смисъла на заложеното от законодателя определение в чл.110 от ЗС, за отнемането, на които подсъдимият Е. не е получил съгласие или разрешение.

Налице е прекъсване на фактическата власт, упражняване от пострадалата В.

К. върху инкриминираната вещ, като подсъдимият С. Е. е действал със съзнание, че тези вещ е чужда и я отнема от фактическата власт на нейния владелец, като противозаконно е установил своя такава върху предмета на престъплението, с присъщото за този вид деяния, присвоително намерение.

Същевременно, деянието е достигнало до фаза на довършено престъпление, по арг. от ППВС 6/1971г. – противоправното отнемане следва да се счита за извършено, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение, без да е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се разпореди със същата, като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.

От субективна страна, контролираната инстанция правилно е приела, че инкриминираното престъпление е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подс. С. Е. е съзнавал, че употребената от него сила е от естество да преодолее съпротивата на пострадалата, както и че я лишава от фактическата и власт върху чужда нему вещ. Предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и е целял установяването на тази власт.

По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание и възраженията, обективирани във въззивната жалба, в тази връзка настоящият съдебен състав намира следното: