Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 10.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 270/2022
Вид
Решение № 41
Подписан
10.04.2023
В сила
10.04.2023
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Надя Спасова Георгиева, Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.33 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 94, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кюстендил, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

М. Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. К. в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600270 по описа за 2022 година Производството е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.М. Д.-служебен защитник на подсъдимата Р.

И. Р. ( входирана на 25.02.2022 в ДнРС) срещу присъда № 10/18.02.202 г., постановена по НОХД № 398/2019 г., с която подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и на осн.чл.54 от НК й е наложено наказание 1 година лишаване от свобода (ЛС) с 3-годишен изпитателен срок; групирано е с наказанието по НОХД № 457/2020 г. по описа на Районен съд -С., като на осн.чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК й е наложено общо най-тежко наказание 1 г. ЛС с 3 годишен изп.срок; осъдена е да заплати обезщетение 4 338 лв. за имуществени вреди на гражданските ищци П. и Д. П.и и разноски по делото 1 500 лв., като искът им за разликата до 4 340 лв. е отхвърлен, като неоснователен; осъдена е да заплати и разноски по делото на ДнРС 173.52 лв.-ДТ върху уважения размер на граж.иск и сумата от 340 лв.-за експертизи, както и сумата от 652.12 лв.-разноски в полза на ОД на МВР-Кюстендил .

Депозирана е и жалба от подсъдимата, входирана на 28.02.2022 в ДнРС.

В двете жалби е направено оплакване за неправилност на присъдата, поради нейната незаконосъобразност. Пространни съображенията са развити в допълнение към жалбите.

Процесуалната незаконосъобразност на присъдата се обосновава с изготвяне на мотивите в нарушение на чл.305, ал.3 от НПК, поради липса на обсъждане и анализ на отделните доказателства и немотивирано кредитиране на част от свидетелските показания и игнориране на други, необоснованост на извода за достоверност на показанията на свидетелите П.и и неяснота на фактическите изводи.

Материалната незаконосъобразност на присъдата се мотивира с необоснованост на изводите за съставомерност на деянието на подсъдимата. Развити са съображения и за незаконосъобразност на гражданско –осъдителната част на присъдата.

1

Заявено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част, като се отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на присъдата, като правилна.

Адв.Д. е молила за уважаване на жалбата

Подсъдимата –жалбоподател е искала да бъде оправдана.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивните жалби, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционна присъда в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

ДнРС е повел задълбочено съдебно следствие, по време на което е събрал по предвидения в НПК ред допустими, възможни и относими за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства. Изпълнил е задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, като в мотивите ясно и детайлно е посочил приетите за установени обстоятелства и въз основа на кои доказателства е направил това. Анализирал е доказателствата и ги е оценил според действителното им съдържание. Констатирал и обсъдил противоречията между гласните доказателства, като е посочил, на кои от тях и защо дава вяра и кои изключва от доказателствения материал и по какви съображения.

Приетата за установена фактическа обстановка е почти идентична с изложената в обвинителния акт. Тя се установява от доказателствата и КнОС я споделя почти изцяло.

КнОС, след преценка на доказателствата, в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. И. Р. е родена на 30.09.1976 г. в гр. Дупница. Българка е и с българско гражданство, със средно образование и с ЕГН **********. Осъждана е с определение от 24.03.2021 г. по споразумение по НОХД № 457/2020 г. по описа на Районен съд-С. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършено за периода от неустановена дата на м.11.2015 г. до 30.11.2015 г., за което й е наложено наказание 10 м. ЛС с 3 –годишен изпитателен срок.

Към м.08.2015 г. подсъдимата живеела на постоянния си адрес в с. С., общ. Д, на ул.

**** № **, с родителите й и двете и деца. Не работела. Била пенсионер - първа група, с чужда помощ от 2003 г. Трудоспособността й била намалена с 90% според Експертно решение на ТЕЛК от 2004 г., в резултат на общи заболявания, сред които Травмена болест на мозъка-състояние след тежка ЧМТ и контузия на мозъка травм.енцефалопатия.

Средност.орг.-мозъчна промяна на характера. Състояние след спленектомия и др. диагнози, констатирани след ПТП през 1994 г. Била лекувана и в СБАЛНП „Св.Наум“ ЕАД, през м.03.2004 г., поради суициден опит с медикаменти.

През м.07.2016г. била на лечение в МБАЛ „Св.Иван Рилски“-Дупница, след опит за самозапалване, в която й била поставена диагноза : ,,параноидна шизофрения.

Парафренизация.”

Подсъдимата имала много близки отношения с майка си-св.М. Р..

През месец юни 2015 год., по Ф., подс.Р. се запознала със св. Я. Я. от с. С.,, обл. С. и започнала да се среща и общува с него. Св.Я. имал син и две сестри. Едната живеела в гр.С., а другата-св. П., със съпругът й –св.П. и двете им деца живеела в апартамент -в гр.С., купен със заем срещу ипотека през 2008 г. за 64 000 евро, които следвало да изплащат около 30 години, с месечна вноска 1 300 лв.

На 31.08.2015 год. св.П. П. имал рожден ден. По този повод св.Я. решил да посети него, сестра си и децата им. Завел и подсъдимата в апартамента на сем.П.и в гр.С., ж.к.

2

,,Л., ", бл. *******. Запознал я със свидетелите П.и, които ги поканили да им гостуват.

Четиримата прекарали известно време заедно, през което си говарели. Св. П. споделила, че са купили апартамента с ипотечен кредит от „П.Б.“ (с търговско наименование „Ю.

Б.“АД), който изплащали и вече им било доста тежко.

Подсъдимата казала, че има добра приятелка- св.П. Д. – управител на П.Б. (която действително била управител на банката) и може чрез нея да им съдейства, да бъде заличен кредита им. Обяснила им, че има такава клауза за редовните платци и че те трябва само да направят и платят застраховки на апартамента за 3 предходни години в ЗАД „А.“

( в което свидетелите ежемесечно плащали застраховка за апартамента) с клауза в застрахователната полица за обявяване в несъстоятелност на платеца.

Предложила им да се обади по телефона на познатата й и я запознае със случая. Свидетелите П.и редовно плащали месечните си вноски по кредита и се съгласили. Подсъдимата телефонирала на някого, поискала ЕГН на св.П. и го продиктувала на лицето, с което говорела. След около половин час получила позвъняване на телефона си от неизвестно за свидетелите и по делото лице, което цитирало данни от кредита на св.П.-дата на договора, парична сума, за която е оценен апартамента и др. клаузи от договора Те били верни и свидетелите П.и приели, че наистина тя разговаря с банков служител, защото само такъв може да има цитираната информация, която била от договора му. След този разговор, подсъдимата провела друг телефонен разговор, с лице, за което им казала, че е заместник-главен прокурор на С., който потвърдил, че е възможно заличаването на кредита по „тази схема“.

Същата вечер подсъдимата поискала от П.и сумата от 3 600 лв., за да заплати с тях застраховки на жилището за 3 минали години. П.и повярвали, че тя може да им съдейства за заличаване на кредита им и на следващия ден изтеглили от банковите си сметки сумата.

На 01.09.2015 год. , в апартамента им в гр.С., сем.П.и, в присъствие на св. Я. предали на подсъдимата сумата от 3 600 лв., за да заплати застраховките. Парите й дал св. П.. Тя поискала и застрахователна полица за платена от сем.П.и застраховка на апартамента и те й дали. Подсъдимата взела парите и полицата, и поискала св.Я. да я закара до Съдебната палата на Районния съд в гр.С., защото там трябвало да ги предаде на неизвестно на сем.П.и лице. Св.Я. я закарал и оставил на посоченото от подсъдимата място.

Тя слязла, отишла някъде, върнала се след известно време и му казала, че всичко е наред.

Подсъдимата не изразходвала сумата за плащане на застраховка на апартамента на сем.П.и.

След около 10 дни подсъдимата по телефона уведомила свидетелите П.и, че са одобрени и е необходимо да бъдат подписани документи, които са й изпратени на личния компютър. Св.П. била закарана от св.Я. до дома на подсъдимата в село С., където подписала документи, дадени й от подсъдимата, които свидетелката не запомнила, а подсъдимата не й дала екземпляри от същите.

След известно време, през м.09.2015 г. подсъдимата телефонирала на свидетелите и им казала, че от дома й в с.С. могат да вземат полиците. Те отишли и тя им преда 3 бр. застрахователни сертификати /полици/ от 08.08.2012 год., 08.08.2013 год. и от 10.08.2014 год., на които бил придаден вид, че са за застраховки за жилището, сключени между св. П. и ЗАД ,,А.“ С.. Казала им да чакат да им се обади.

На 30.09.2015 год. подсъдимата Р. се обадила по телефона на П.и и ги поканила на рождения й ден в дома й в с. С., общ. Д., на ул. **** № **. Междувременно им казала, че трябва да й дадат още 738 лв., която сума била платена за такси от банков служител за заличаване на кредита и следва да му бъдат възстановени.

На същата дата - 30.09.2015 год. П.и пристигнали в дома на Р. в с. С., където на втория етаж на къщата й предали сумата от 738 лв. Тя взела парите и им предала Договорна декларация от 29.09.2015 год., между „Ю.“ АД-С., ЗАД ,,А.“ и П. З. П., според която на 29.09.2015 г. при разглеждане на надлежно приложените документи за опрощаване на дълг при обявена несъстоятелност и ипотека на жилище с цел неговата покупка от П. П., комисия от икономически съветници и кредитни експерти към двете институции, стигнали до следното решение: „При така настъпилите тежки финансови промени в състоятелността на П. П. и неговото семейство, 3

…………страните решили: Опрощава се остатъчното задължение на П., като остатъчната сума се покрива от застрахователните полици към ЗАД ,,А.,,А.” ООД на основание приложените полици, като за тази цел П. П., в качеството си на кредитополучател, внесъл сумата от 738.92 лв., ……….Договорната декларация съдържала три подписа и печати върху тях, както и четвърти печат с червено мастило, трудно четими, поради частично отпечатване на буквените абревиатури.

Подсъдимата убедила свидетелите, че други пари няма да дължат, което ги интересувало. Скоро след това казала, че малкото й дете е вдигнало температура и трябва да го заведе на лекар. После излязла с детето от къщата. Свидетелите П.и си тръгнали и се прибрали в жилището си в гр.С.. Там св. П. прегледал дадената му от подсъдимата декларация и се усъмнил в истинността й, тъй като печатите били странни-със звезда, едни от тях с червен цвят и трудно четими в буквената им част, на един от които прочел „Военно техническа служба..“. Решил, че може и той да греши, но сериозно се замислил, дали подсъдимата не го е измамила.

След около седмица подсъдимата отново позвъняла на сем.П.и и поискала да платят още 480 лв.-за юридически хонорар. Св.П. казал, че докато не получи документи, повече пари няма да плаща и че иска да разговаря с „шефа на банката“ . Подсъдимата отказала, но му предложила да говори по телефона с приятелката й П., която й била в момента на гости.

Св. П. говорил по телефона с жена, която го уверила, че работи в централния офис на банката. След няколко дни св.П. уведомила подсъдимата, че съпругът й не й вярва, след което тя я заплашила, че може вместо да бъде прекратен договора да им вдигнат вноските.

Определила им среща в централния офис на банката с банков служител, на която свидетелите отишли, но от банката никой не се явил. Подсъдимата обещала и следваща среща, на 18.01.2016 г. , която също не се състояла. Свидетелите направили проверка в „П.Б.“ и ЗАД ,,А.“ и установили, че не са издавани дадените им от подсъдимата застрахователни полици и Договорна декларация, както и че нямат служители, с посочените в декларацията имена. След това започнали да искат подсъдимата да им върне дадените й 4 338 лв., а тя спряла да отговаря на телефонните им позвънявания и ги блокирала в социалната мрежа ,,Ф.“. Не им върнала и парите, въпреки че обещавала на св.Я. да го направи.