Решение № 845 от 17.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.а Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева като разгледа докладваното от Мария Янк. И.а Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500582 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 90 от 14.12.2023 г., постановено по т. д. № 2/2023 г. по описа на ОС Враца, „ДЗИ – ОБЩО Застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407 е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца Т. Т. В. ЕГН ********** сумата от 30 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 14.07.2022г., причинило му телесни увреждания, в едно със законната лихва, считано от 22.08.22г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. е отхвърлена като неоснователна, както й за законната лихва върху отхвърлената част. Присъдено е обезщетение и за имуществени вреди в размер от 1470.34 лв., настъпили от същото ПТП, в едно със законната лихва от 22.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до пълния предявен размер от 1 960.45 лева е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са съответните разноски на ответника и ДТ. Ищеца разноски не е претендирал в първоинстанционното производство.

1

Срещу решението е предявена в срок въззивна жалба вх.№ 440 от 19.01.2024г. от ищеца в първата инстанция Т. Т. В. ЕГН **********, в отхвърлителната част на решението относно присъденото обезщетение или за разликата над присъдените 30 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.

, както и за законната лихва върху тази сума считано от 22.08.2022 г.предявяване претенцията пред застрахователя. Моли решението в обжалваната част да се отмени и претенцията да се уважи в пълния предявен размер , като му се присъдят разноски за първата и въззивна инстанции.

Излага съображения, че решението на ОС Враца е неправилно, поради вложеното от съда различно съдържание от съдържащото се в чл.52 от ЗЗД разбиране за справедливост.

Подробно обсъжда събраните пред първата инстанция доказателства – КСМАТЕ, СПЕ, показанията на двамата изслушани свидетели и обсъжда получените от него травми в резултат на преживяното ПТП- счупване на лява бедрена кост в средна трета и охлузвания на ляво коляно и двете подбедрици.

На 16.7.22г. на пострадалия е извършена операция-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Останали са постооперативни белези и белези от инцидентни рани на левия крак.Преживял в резултат на ПТП-то стресова реакция, която е довеела до промяната в психологичното и емоционалното му състояние. Периода на разстройството на адаптацията е 12 месеца определен от експертите. И към настоящия момент изпитва затруднения при изпълняване на служебните си и лични задължения.

Преживява трудно психологически възникналите при него здравословни усложнения. Напълно е лишен от възможността да бъде активния човек, какъвто е бил до преживяното ПТП. Превърнал се е бреме за семейството си.

ОС Враца е отчел при постановяване на решението страданията причинени от самото ПТП,но не е съобразил страданията причинени като резултат от травмите в по-дълъг период на лечението им , без реална перспектива за пълното им отзвучаване. Намира, че предмет на обезщетяване следва да са и бъдещите болки и страдания, които ще продължават като резултат от травмите и ще бъдат търпени от него във времето.. В този смисъл обжалваното решение е постановено в противоречие с Решение 1 от 27.03.12г. ВКС по гр.д.1106 от 2010г.,4.г.о.. Предвид на това намира, че размера на обезщетението, което би могло да компенсира, а не да обогати ищеца е в размер на пълния претендиран размер от 70 000 лв. Позовава се 2 също и нарастващата в страната инфлация, която расте с 10 % на година, поради което намира, че с този критерий следва да се приложи и актуализира размера на обезщетението. Съобразяване на икономическата конюнктура към релевантния момент и нивата на застрахователно покритие е установено от задължителната съдебна практика постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение №83 от 06.07.09г. на ВКС по т.д.795 от 2008г.,ІІ т.о. ТК, Решение № 124 от 09.02.10г. на ВКС, гр.д.3802 от 2008г.,І г.о.. Намира, че обезщетенията които се присъждат следва да бъдат актуализирани, тъй като се явяват обидно ниски на фона на търпените от правоимащите болки и страдания. Съдът не е присъдил и лимитите на застрахователните суми, които нарастват, и които по застраховка Гражданска отговорност – чл.492,т.1 КЗ са в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие независимо от пострадалите лица. Тяхното съобразяване също е установено от съдебната практика т.2 от ППВС 4 от 1968 г. и ред цитирани решения на ВКС между, които Решение 124 от 11.11.10г. по т.д.708 от 2009 г., ІІ т.о., № 25 от 17.03.2010 по т.д.211 от 2009, Р 1 от 26.03.12, по т.д.299 от 2011, ІІ т.о., Р 95 от 24.10.12г. по т.д.916 от 2011г.. Излагат се съображения и че размера на обезщетението следва да бъде определен към момента на устните състезания пред САС, като следва да се отчетат всички новонастъпили факти , като се отчете и инфлацията и размера на обезщетението следва да е справедливо към момента към който е определено.

Цитира се съдебна практика на ВКС – Р 196 от 12.07.2011 по гр.д.1724 от 2009, ВКС ,4 г.о.,Р 526 от 3.02.12г. по гр.д.681 от 2010, ВКС, 4 г.о., Р 676 от 2011г. по гр.д.1707 от 2009г, ІІІ г..о., Р 390 от 08.01.2013г., гр.д.920 от 2011 г., Р 356 от 23.01.14 г. по гр.д.3041 от 2013г., ІІІ г.о. и др.

Моли да се отмени решението на ОС Враца в обжалваната му част е се присъди разликата до претендирания пълен размер на обезщетението от 70 000 лв., в едно със законната лихва от 22.08.22г. до окончателното заплащане на главницата. Претендират направените разноски пред първата инстанция за отхвърлената част на решението и за производството пред въззивната инстанция.

Ответната страна оспорва с отговора въззивната жалба като неоснователна. Намира, че изложените в жалбата твърдения са голословни и не отговарящи на фактите от събраните в първоинстанционното производство доказателства. ОС Враца, при съобразяване на събраните доказателства е приел, че обезщетението следва да е в размер на 40 000 лева. Установил е 3 обаче и съпричиняване от 25 % , което е приспаднал от размера на обезщетенията и за имуществени и за неимуществени вреди . С приетата по делото КСМАТЕ, че ако пострадалия е бил с поставен колан, то той не би получил тези увреждания на долните крайници, които са резултат от съприкосновението им с таблото на автомобила. Вещото лице К. е посочило, че възстановителния период за посоченото счупване на ищеца е с продължителност 9-12 месеца и увредата подлежи на пълно възстановяване.

Не са налице настъпили усложнения в резултат на процесното ПТП свързани с функцията на долен ляв крайник. Прогнозите са добри, като е възможно пълно възстановяване на долния ляв крайник. Констатираното от приетата психиатрична експертиза налично психично заболяване на ищеца е предхождащо ПТП-то и не е в причинна връзка и резултат от травмата, от употребявани от ищеца наркотици. Определеното от съда обезщетение в размер на 30 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и адекватно на претърпените вреди от автотранспортното произшествие. Сумите, които са присъдени с решението на ОС Враца са изплатени изцяло в рамките на образувано изпълнително дело, като към отговора е приложен банков документ за заплатена обща сума от 42 816.53 лв. Моли жалбата да се отхвърли изцяло.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази обжалваното съдебно решение САС приема, че същото е постановено от компетентен състав и по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

Като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София относно правилността на решението на ОС намира следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ: за заплащане на сумата 70 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, законна лихва върху тази сума от момента на сезиране на застрахователя, както и претенция за претърпени имуществени вреди от 1 960.45 лв от същото ПТП и законната лихва върху 4 тях от сезиране на застрахователя.

С обжалваното съдебно решение СГС, след като е събрал писмени и гласни доказателства, допуснал, изслушал и приел психиатрична , комплексна медицинска и техническа експертизи е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане реализирано спрямо пострадалия ищец. Приел е, че е било налице противоправно поведение от страна на шофьора застрахован при ответника, вина на същия установено с изводите на вещото лице инженер , настъпване на вреди в резултат на извършеното ПТП за ищеца, причинна връзка между ПТП и вредите. Уважил е исковете за обезщетение и за неимуществени и за имуществени вреди, и законна лихва върху тях, но частично. Установените от първоинстанционния съд факти въз основа на събраните доказателства – гласни, писмени, експертни, са съответни на изложеното в исковата молба, доказателствата са подробно обсъдени, като са направени съответни и правилни фактически и правни изводи въз основа на тях, като съдът препраща към подробните мотиви на първоинстанционото решение.

Решението в частта, в която исковете са уважени за сумата от 30`000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, законна лихва върху тях като необжалвано от страните, е влязло в сила. Решението в частта за обезщетението за имуществени вреди и законна лихва върху тях – уважителна и отхвърлителна част е влязло в сила, като необжалвано. Решенето в тези му части е и изпълнено от ответника застраховател предвид представения банков документ за заплащане на присъдените суми в рамките на изпълнителното дело.

Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в осъдителната за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията на чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, за настъпилото на 14.07.2022г. ПТП в 13.10 ч. в гр.Враца, на кръстовище между ул. Хр.Ботев и ул.Славянска, между леки автомобили марки Ауди, модел А4 и Форд модел Фокус. Водача на лекия автомобил Ауди в нарушение на правилата за движение предприема ляв завой, като не пропуска насрещно движещия се лек автомобил марка Форд и по този начин реализира удар в последния. Возещия се в автомобила марка Форд ищец Т. В. е претърпял телесни повреди в 5 резултат на удара, а именно – закрито счупване на тялото, диафаза на бедрената кост на ляв крак, охлузвания на дясно коляно и двете подбедрици.

Водача на автомобила, който е причинил катастрофата, е редовно застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество, в резултат на което отговорността на застрахователя е ангажирана.

Спорния момент, предмет на настоящата жалба касае единствено размера на обезщетението за неимуществени вреди дължимо на ищеца, пострадал в ПТП –то, за сумата от 40 000 лв., представляваща разликата над присъдените 30 000 лв. до пълната претендирана сума от 70 000 лв.

С обжалваното първоинстанционно решение ОС Враца е приел,въз основа на приетите по делото комплексни автотехническа и медицинска експертиза и психиатрична експертиза и представена медицинска документация, че в резултат на претърпяното ПТП, ищеца е получил посочените с исковата молба физически увреждания . Приел е наличие на необходимост от последваща оперативна интервенция за изваждане от оперирания крак на остеосинтетичния материал с оглед, че се касае за млад индивид. Приел е, че няма последици от травмата за опорно двигателния апарат на пострадалия, както и че прогнозите за възстановяване функцията на долния ляв крайник са благоприятни. Белезите от оперативната намеса ще останат за цял живот, без обективно да го загрозяват. Обсъдени са обстойно болничното лечение, затрудненията при обслужването и необходимостта от чужда помощ, търпените болки, страдания и притеснения във връзка с това.