Решение № 110 от 07.10.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Златоград, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Х. при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело № 20245420100064 по описа за 2024 година

ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл. 50, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 52 Постъпила е Искова молба, вх. № 532/12.03.2024 г. от А. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ №, чрез адв. И. Г. – АК – С., с адрес на адв. кантора: гр. С., ул. „Д. П.“ № , ет. , срещу Е. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., общ. З., ул. „Д. В.“ № , обл. С..

В исковата си молба, ищецът, чрез пълномощника си адв. И. Г. твърди, че доверителят му е бил собственик на мъжко куче от породата „Б.“, с име А., родено на 17.05.2017 г. Кучето е било регистрирано и притежава Паспорт на домашен любимец ******. Кучето А. е било в разцвета на силите си, специализирано в лов на дива свиня, а отличните му качества са били известни в областите К., П. и С.. Имало е случаи, когато кучето е било крадено и в последствие намерено в села, близки до П..

На 18.02.2024 г. майката на А. Б. му се обадила по телефона и му казала, че кучето се е освободило от каишката. Тъй като кучето е било много ценно и вече е било крадено, ищецът Б. реагирал веднага и заедно с братовчед си, тръгнали да го търсят. Качили се на височина, близо до селото и чули лая на „Б.“ в посока м. „М.д.“, в близост до разклона за с. С. и гр. З..

В тази посока ответникът по делото отглежда крави и пастирските му кучета обикаляли свободно и в голям периметър, като убивали всякакви други кучета и животни, които успявали да хванат. Обадил се на баща си, качили се на автомобил и тръгнали по посока лаят на кучето. На слизане от с. С. са тръгнали към посока гр. М. и на около 500 метра от разклона са спрели да се 1 ослушат. Чули скимтене на куче и ръмжене, и лай на други кучета, което ги навело на мисълта, че кучето на ищеца е уловено от други кучета. Бягайкия, се насочили в посока на звуците и на около 500 метра от главния път видели три пастирски кучета, които са захапали и дърпали неговото куче А.. Виждайки тази сцена, тримата започнали да викат с пълна сила, при което трите кучета се стъписали, пуснали кучето барак на ищеца Б. и побягнали в посока към кравефермата на К.. Кучета са били без намордник и спъвачки, които да ги обезопасят. И трите кучета са разпознати като животни на К..

Пълномощникът адв. Г. сочи, че когато А. Б. заедно с братовчед му и баща му се приближили до кучето А. са установили, че няма признаци за живот. По цялото му тяло е имало следи от ухапвания. А. Б. е подал сигнал на 112 и изчакал пристигането на оперативна група от РУ – З., като през това време не е пипал и местил трупа на животното. Служителите на РУ – З. са извършили оглед и заснемане на мястото и трупа на животното и са съставили констативен протокол и фотоалбум.

Адв. И. Г. твърди, че на следващия ден доверителят му е откарал трупа до гр. С. З., където във ветеринарномедицинския факултет на Т. у. му е направена аутопсия. Резултати от аутопсията сочат като причина за смъртта:

„ухапно-разкъсни рани в областта на главата, шията, гръдната стена….“, като заключението е: „Смъртта е настъпила вследствие на обилна вътрешна и външна кръвозагуба, поради множество ухапно-разкъсни рани от кучета“ .

Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че и преди този случай е имало подавани сигнали срещу кучетата на ответника, а една седмица след този случай тези кучета са разкъсали и друго куче.

Адв. Г. сочи, че смъртта на кучето е причинила пряка имуществена вреда за А. Б.. Кучето А. е било известно с отличните си качества за лов на дива свиня, а иначе е било много дружелюбно с хора и други животни. А. Б. е получавал множество оферти за продажба, но в предвид дълбоката емоционална обвързаност, която е имал с кучето не ги е приемал.

Освен имуществените вреди А. Б. е претърпял и неимуществени такива, изразяващи се в болки, страдания и притеснения. Дни след инцидента той е сънувал убитото си куче и се е събуждал през нощта. Тъгува и в момента и усеща загубата му като липса на много близък приятел и другар в ловното му хоби.

С оглед гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Е. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., общ. З., ул. „Д. В.“ № , об. С., да заплати на ищеца А. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ № , обл. С. общо сумата от 13000 лева, от които 10 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загубата на собственото му ловно куче от породата „Б.“, с име А., родено на 17.05.2017 г. и 3000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и законната лихва за забава върху присъдената като обезщетение сума, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените от него разноски в настоящето 2 производство.

В съдебно заседание на 12.08.2024 г., пълномощникът на ищеца адв. Г., е направил искане, на осн. чл. 214, изр. 3 ГПК - изменение на предявената претенция, относно имуществените вреди, като намалява претенцията от 10 000 лева на 7000 лева и претендира 3000 лева за неимуществени вреди.Изменението е допуснато от съда.

Ответникът, Е. К., чрез пълномощника си адв. И., в отговора оспорва всички твърдения в исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски по делото.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

На 18.02.2024 г. ищецът А. Б. получил телефонно обаждане от майка си, която го уведомила, че ловното му куче с име „А.“, порода „б.“ се е освободило от каишката си. Б. бил заедно със своя братовчед Е. Б. и като разбрал това обстоятелство тръгнал да търси кучето. От височина над селото, двамата се качили, за да чуят лая на кучето. И така чули, че то лае в посока местността „М. д.“, която местност е под с.С.. Ищецът и братовчед му отишли до къщата, където живеят родителите му и където в колиба се отглеждало и кучето. Там те уведомили бащата на ищеца, че ще тръгнат да търсят кучето.

Последният също тръгнал с тях и тримата, с три автомобила слезли по пътя от с. С. и на разклона за гр. З. и гр. М. тръгнали в посока М.. След около 500 метра спрели и започнали да се ослушват. В един момент чули лай и цвилене на кучета. Те знаели, че в този район се разхождат свободно кучетата на Е. К., които били злобни и умъртвявали и други кучета и животни. Затова се отправили веднага към лаенето, към една пътека от другата страна на реката.

След около 300-400 метра вървене, видели, как три кучета дърпат и се опитват да разкъсат А.. Едното било с черен гръб и по-светло към корема (бежово) и с бежова глава. Други две бели кучета също дърпали А., но най-злобно дърпало кучето с черен гръб. Тримата разпознали кучето на К. Б. – А., както и кучетата на ответника и започнали да викат, вървейки към кучетата. В един момент трите кучета пуснали А. и се отправили в посока кравефермата на К.. И трите кучета били без намордници и спъвачки. Когато пристигнали на мястото, където лежал А., установили, че кучето е мъртво.

Многократно на К. били правени забележки и му е казвано да връзва кучетата и да им слага намордници и спъвачки.

А. Б., като видял състоянието на кучето се обадил на тел. 112 и на място пристигнала дежурна оперативна група, която извършила оглед и изготвила фото-албум. С групата бил и св. Р. Х., който е специалист – ветеринарен лекар. Той установил, че кучето е още топло. Проверил със специален четец, дали кучето има чип, но нямало.

А. Б. прибрал трупа на кучето в дома си и на другия ден го закарал в Специализирана ветеринарна служба в С. З., където била извършена аутопсия на кучето и установена причината за смъртта, а именно – според доктор К. Д.

„смъртта е настъпила, вследствие на обилна вътрешна и външна кръвозагуба, поради множество ухапно-разкъсни рани от кучета“.

3

Горната фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели – Р. Х., К. Б., Е. Б., Н. Л., С. Т., К. К. и М. К., както и от приложеното писмено доказателство – препис-извлечение от Аутопсионен протокол № 52/19.02.2024 г.

От събраните по делото гласни доказателства, а и от приложените писмени такива се установява, че А. Б. е собственик към 18.02.2024 г. на мъжко ловно куче с име А., порода б., родено на 17.05.2017 г. Безспорно това куче е било живо към датата на инцидента, а всякакви други отбелязвания за неговото състояние (включително смърт) преди това не намират опора в събраните по делото доказателства.

Трите кучета, които са умъртвили А. безспорно са собственост на Е. К.

– едното с черен гръб и светло под корема, бежова глава, а другите две са бели. В тази насока са свидетелските показания на всички свидетели, вкл. бащата на Е. К. – К. К., който в протокол от с.з. на 23.05.2024 г. сочи, че те имат три кучета – двете са бели, а третото е черно с по-светло към корема, а главата е шарена. Спъвачки не слагат и вечер не ги връзват.

Ответникът притежава удостоверение за регистрация на животновъден обект от 09.12.2015 г., като има регистрирани три броя кучета с поставени микрочипове в Общински регистър за животни. В същия регистър А. Б. има регистрирани две кучета. Относно кучето А., няма данни за микрочип и е отписано с удостоверение от ветеринарен лекар, че е починало. Никъде обаче в изпратеното писмо от О. З. не е посочено, че кучето е починало на 29.12.2023 г., както сочи представителя на ответника. Сочи се, че удостоверението за това куче е № 10 и е от 29.12.2023 г. Най-вероятно отписването е станало след инцидента.

Съдът намира обаче, че дори да е посочена дата на смърт по-рано от датата на инцидента, съдът приема, че кучето е починало в деня на инцидента - 18.02.2024 г.

Следва да се посочи, че съдебната практика допуска установяване, кой е собственик на дадено куче, да се извърши със свидетелски показания – за външния вид на кучето, неговото поведение и различни други обстоятелства – преди, по време и след инцидента – Решение № 308/03.01.2018 г. на ВКС, по гр.д. № 1068/2017 г., IV г.о.; Решение № 802/28.04.2014 г. на ОС – П., по В.гр.д. № 696/2014 г.

Имайки предвид тази съдебна практика, съдът отново следва да посочи, че приема, че кучето А., порода „б.“ е собственост на А. Б. и съмнения в тази насока няма – по делото е приложено и заверено копие от паспорта на кучето. По делото е приложен и фотоалбум. По същата логика съдът приема, че и трите кучета – двете бели и едното с черен гръб, светло под корема и шарена или бежова глава е собственост на Е. К., като тези кучета той отглежда свободно без спъвачки и намордници, за да пазят отглежданите от него крави.

По делото са изготвени основна и допълнителна Съдебно ветеринарномедицинска оценъчна експертизи от Д. Л. К., съгласно които справедливата пазарна стойност на процесното животно - куче от породата 4

„Б.“ е 1000 лева, съгласно първоначалното заключение. В допълнителното заключение, експертът е посочил, че е използвал писмени материали, предоставени от ЛРД – с. М. В., общ. С. З., ЛPC - гр. Д. и ЛPC „Г.“ - с. С., общ. С., като към допълнително заключение е приложил и текста от мненията на горепосочените дружества в писмен вид. В становището от ЛРС С. З. се сочи, че за да се закупи такова добре обучено куче за свински лов, цената може да стигне на 5000 лева до 10 000 лева. Според секретаря на сдружението, така описаното куче може да се оцени на не по-малко от 10 000 лева.

Становището на председателя на УС на „О. с. на л. и р.“, гр. Д. е, че такова куче като процесното може да се оцени от 2000 до 3000 лева.

Специалист по лова към ЛРС „Г.“ – с. С., оценя куче с подобни качества и на подобна възраст на 4000 до 6000 лева.

В съдебно заседание сочи, че становищата са от ловни сдружения от различни краища на Б. и в различно икономическо състояние, така че може да се даде осреднена оценка.

Съдът приема заключенията на вещото лице като обективни и компетентни и пълни.