Определение № 215 от 14.04.2026, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Тетевен, 14.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100121 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на адв. Г. Д. от АК - Благоевград, в качеството му на процесуален представител на ищците по първоначалният иск в производството М. Х.

Дончева – И. от гр. Тетевен, област Ловеч и М. А. И. от гр. Тетевен, област Ловеч, с която се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят сочи, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по отношение на претендираните разноските от адв. Д. за осъщественото от него процесуално представителство по гр. дело 121/2024 г. по описа на РС – Тетевен, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и е осъдил ответника по първоначалният иск и ищец по насрещно предявеният иск да заплати разноски, в общ размер от 1 200.00 лева /613.55 евро/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, пропорционално на отхвърлената част от насрещният иск. Счита същите за недостатъчни, предвид извършените действия от процесуалният представител адв. Д..

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК насрещната страна е изразила становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Твърди се, че първоинстанционният съдебен състав правилно е определил размера на присъдените разноски, съгласно практиката на Върховния касационен съд. Сочи, че на ответната страна по насрещният иск основателно и правилно са й присъдени разноски, предвид крайният извод на съда, както и с оглед на факта, че по предявения негаторен иск, основната тежест на доказване е била върху предявилата го страна, а именно ищеца по насрещния иск – П. З..

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

1

В конкретния случай, в хода на производството е претендирано адвокатско възнаграждение от адв. Д. по предявен от П. З. по насрещна искова молба иска – осъдителен негаторен иск по реда на чл. 109 от ЗС, с предявени в него четири отделни искания за осъждане на ответниците по насрещните искове, а именно да не отглеждат растителност по цялото протежение на регулационната линия между УПИ-XXIX и УПИ-XVIII; да преустановят струпването на сняг и материали от друго естество на северната стена на сграда с идентификатор № ***; да премахнат изградената в имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Тетевен шахта; да възстановят предишното състояние на западната стряха на покривната конструкция на сграда с идентификатор № ***, както и иск по реда на чл. 51 от Закона за собствеността като осъди ответниците да осигурят на П. З. достъп до собствения им поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Тетевен за извършване на строително - ремонтни дейности на сграда с идентификатор № *** Съдът приема, че претенцията за разноски за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА на пет отделни иска, макар и същите да са уговорени в един договор сключен между страните е основателна. Разпоредбата на чл. 2. ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за Възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), в случая е приложима, тъй като в производството е налице съединяване на два или повече отделни искове.

В настоящото производство ответната страна по насрещната ищцова претенция е представлявана от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица - роднини, близки или на друг юрист, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие /л. 517 от делото/. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на посочените в т. 1-3 лица. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.

2 и осъжда другата страна да го заплати - чл. 38, ал. 2 ЗА.

В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в случаите на осъществено безплатно процесуално представителство, е необходимо представянето на договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че адвокатът оказва безплатна адвокатска помощ /в настоящия случай – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА/. Право на адвоката е да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, а адвокатът сам определя на кои лица от кръга на визираните в т. 3 да окаже такава. Не е необходимо доказване, че се касае за лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, а именно роднина, близък или друг юрист – съдът не извършва подобна проверка. Достатъчно е представянето на договор/договори за правна защита и съдействие с указване, че е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на конкретно основание, посочено в чл. 38 ЗА и такава реално да е осъществена, както и да са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 78 ГПК. В този смисъл е Определение № 158 от 15.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4303/2025 г., I г. о., ГК.

С решение на СЕС С-38/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4 §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга 2 страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“, по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следва да се подчертае, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което и съдът следва да направи преценка дали нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г, задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не понисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено лице е съответна на правото на ЕС. В този смисъл настоящата инстанция съобразява актуалната практика на ВКС, отразена в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 и Определение № 211/10.05.2024 г. по ч.т.д.№1378/23 г.

Безспорно адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд, като той може да предостави безплатно адвокатски услуги и на материално затруднени лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Определянето на адвокатското възнаграждение от съда при безплатна правна защита и намаляването му при прекомерност на уговореното е ограничено до минималният размер на Наредба № 1/2004 г. Следва да се съобрази обаче, че по реда на ЗПП се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, за които липсата на достатъчно средства не им позволява това, като тази правна помощ също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за адвокатската защита по договор, сключен по ЗА, а заплащането на тази правна помощ се извършва съгласно Наредба по чл. 37 от ЗПП. В тази връзка следва да се отбележи, че възнагражденията, предвидени в Наредбата по ЗПП са значително в по-нисък размер от тези в Наредбата по ЗА за един и същи вид работа. След анализ на правната уредба на адвокатските услуги може да се направи извода, че е налице непропорционалност при заплащане на оказваната адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност.

Това несъответствие се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представително за материално затруднени лица по ЗА, без да е възможно да се преценява от съда икономическото състояние на тези лица, като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП. В този смисъл се приема, че социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, представа да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай. Несъразмерност се открива и при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като в тези хипотези възнаграждението също се определя от съда, който е обвързан от размерите на две различни наредби. От изложеното се прави извод, че въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101 §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/2022.

3

Следователно посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е последната и актуална съдебна практика, отразена в Определение № 1239/13.05.2024 г. по ч.т.д. № 1555/2023 г. ТК на ВКС, Определение № 2948/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1567/2024 г. на ГК на ВКС и Определение рег. № 2700/19.09.2025 г. постановено по ч.к.т.д. №1746/2025 г. на ТО на ВКС. В този смисъл е и актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 892 от 06.11.2025 г. по В.ч.гр. Дело № 493/2025 г. по описа на ОС – Ловеч и др.

В този аспект, имайки предвид конкретните обстоятелства по делото, а именно, че първоначално предявеният иск по реда на чл. 109 от ЗС от М. Х. Дончева – И. и М. А. И. е отхвърлен като недоказан, а по предявените с насрещната искова молба искове, от общо пет отделни претенции, съдът е отхвърлил четири и уважил една, то за страната М. Х. Дончева – И. и М. А. И., чрез адв. Д. от АК – Благоевград се поражда правото на разноски, пропорционално на отхвърлената част на насрещната искова молба. В тази връзка съдът счита, че минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и непропорционален. Ищцовата страна по насрещният иск е претендирала 1500.00 лева за предявените насрещни ищцови претенции. С оглед крайният резултат по делото и частичното уважаване на насрещната искова молба, то съдебният състав й е присъдил пропорционално 300.00 лева. Съответно при съобразяване на дадените задължителни указания пери тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/2022, както и на цитираните съдебни актове на ВКС и не на последно място при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на адв. Д., както и с оглед проведените открити съдебни заседания, съдебният състав е определил възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство от адв. Д. по 300.00 лева за всеки един от петте преядени ищцови претенции с насрещната искова молба.