Решение № 247 от 18.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета М. Антонова

Членове:

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА

Ванина Младенова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100505872 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20198696/ 14.10.2021г., постановено по гр. д. № 49477/19 по описа на Софийският районен съд, 46 състав, Столична община е осъдена да заплати на въззиваемата С. Р. Б. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 428, 00 лв., обезщетение за имуществени вреди, претърпени на 08.03.2019г. в резултат на падане след спъване в гранитен елемент (тип антипаркинг елемент гранит 40/30/20) на ул.

„Граф Игнатиев“ в гр. София и счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в областта на китката, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019г., до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от С. Р. Б. против Столична община иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта над сумата 10 000 лева до сумата 15 000 лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Столична община.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че настъпилият инцидент се дължи на неправомерно поведение на неговите служители, както и че съществува причинно- следствена връзка между механизма на увреждането и настъпилите вреди. Същият изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд ответницата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като не е била внимателна при придвижването си по тротоара.

1

В обобщение, въззивникът счита обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата С. Р. Б. извежда субективните си права при твърдения, че на 08.03.2019г. в резултат на противоправното бездействие на служител на ответника (неизпълнение на задължение за поддържане на общинските пътища, конкретно да отграничи в достатъчна степен гранитни елементи от тротоарната настилка) се спънала в ограничителен гранитен елемент, намиращ се на тротоара на ул. “Граф Игнатиев”, в непосредствена близост до кръстовището на ул. „Шести септември“ и улица „Граф Игнатиев“ в гр. София, като е получила физически увреждания- счупване на лявата ръка, в областта на китката. Поддържа, че е претърпяла болки и страдания, свързани с оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на костта с поставяне на метална остеосинтеза (титаниева плака) и запълване на костния дефект, обездвижване на ръката, битови неудобства, временна неработоспособност, като болките в крака продължавали и към настоящия момент. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди по формата на платени разходи за лечението.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът навежда доводи за оспорване наличието на противоправно поведение на служителите си, механизма на настъпване на увреждането. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата на така настъпилите увреждания.

Относно механизма на увреждането пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. Ф. Б..

Според показанията на св. Ф. Б., майка на ищцата и съжителстваща с нея към момента на злополуката, към 9 часа на 08.03.2019г. ищцата отишла на площад “Славейков”, за да купи цветя. Когато се прибрала същата била много бледа и държала ръката си.

Същата споделила, че вървейки по ул. “Граф Игнатиев”, в посока от площад “Славейков”, на кръстовището с ул. “6- ти септември”, имало много хора. Тъй като на тротоара имало поставени много цветя, тя отстъпила на дясно и се спънала в поставените ограничителни гранитни блокчета, които били с цвят, подобен на този на тротоара.

От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства- епикризи, се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е била хоспитализирана във “Втора клиника по ортопедия и травматология”, за периода от 12,29 часа на 08.03.2019г. до 14,40 часа на 08.03.2019г., като е поставена диагноза “Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, в ляво”. Установява се, че е извършено закрито наместване на фрактурата и 2 крайникът е имобилизиран с гипс. Ищцата е била повторно хоспитализирана във “Втора клиника по ортопедия и травматология”, за периода от 12.03.2019г. до 15.03.2019г. и е била оперирана под анестезия, като е направена костна пластика на лъчевата кост.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства- болнични листи, се установява, че ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност за периода 08.03.2019г.- 06.07.2019г.

Относно претърпените болки и страдания пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания и е назначена съдебно- медицинска експертиза.

Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза на ищцата е поставена диагноза “Счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, в долната част (в областта на китката)”. Посоченото увреждане води до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. След първоначалния преглед на ищцата е направена закрита репозиция и е направена гипсова имобилизация. На 12.03.2019г. ищцата е оперирана и е поставена метална остеосинтеза е направено запълване на костния дефект.

Полученото травматично увреждане се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет и е получено при падане и подпиране на лявата длан. Възстановителния период е около 2,5- 3 месеца, като в повечето случаи остават затруднение в движението, намалена мускулна маса и болки при влошаване на времето. През този период ищцата е изпитвала болки, имала е затруднение в ежедневното си обслужване, имала е нужда от чужда помощ.

От показанията на св. Ф. Б., се установява, че след злополуката ръката на ищцата била имобилизиране с гипс повече от един месец. През това време свидетелката била тази, която помагала на ищцата и се грижела за домакинството, като се налагало ищцата се обслужвала с една ръка, тъй като съжителствала само със свидетелката (която към момента на инцидента била на 88 години). Това влияело психологически на ищцата. Свидетелката сочи, че преди злополуката ищцата работила като касиер, като впоследствие се наложило да напусне работа, защото, поради състоянието на ръката си, не можела да изпълнява трудовите си функции.

Показанията на този свидетел пресъздават личните му впечатления във времето непосредствено и месеците след инцидента, както и тези, на база споделеното от ищцата непосредствено след злополуката. Отличават се с последователност на изложението, яснота и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е лице от найблизкия семеен кръг на ищеца, съдът не намери основание да не кредитира същите относно всички други обстоятелства, изнесени от свидетеля. По отношение на възприемането на изнесеното от свидетеля, следва да се посочи, че в тази част показанията на свидетеля не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото. Същите пресъздават личните впечатления на това лице от механизма на злополуката. От друга страна, показанията на свидетеля пресъздава личните впечатления на същия от претърпените от ищцата болки, страдания, безпомощност, неудобства и дискомфорт, като житейски 3 обяснимо е именно най- близките (членовете на семейството, роднините, доверените приятели) да са свидетели на несгодите и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на преживяното.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Ангажирането на отговорността на ответника е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вредаимуществена и/ или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

Спорните въпроси, въведени като предмет на въззивното производство, са относно механизма на настъпване на вредите, наличието на причинно- следствената връзка между падането на ищцата и процесните вреди, налице ли е съпричиняване на вредите от страна на ищцата.

По възражението, че не е доказан механизмът на увреждането:

Съдът приема, че по делото е установено, че на 08.03.2019г. ищцата се е спънала в гранитни елементи от тротоарната настилка, вследствие на което е паднала, при което е получила фрактура на лъчевата кост на лявата ръка. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ф. Б., която разказва свои впечатления, придобити от разказа на ищцата непосредствено след инцидента, се установява, че на 08.03.2019г. преди обед, ищцата се е движила пеша по улица “Граф Игнатиев” в гр. София, в посока от пл. “Славейков”, като на кръстовището с ул. “6- ти септември” се спънала в намиращите се на тротоара ограничителни бетонни елементи. Изложеният механизъм на инцидента се 4 потвърждава и от заключението на СМЕ, съгласно което уврежданията на ищцата са резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и е получено при падане и подпиране на лявата длан.

С оглед на гореизложеното се установява, че ищцата е претърпяла увреждане на здравето в причинна връзка с попадане в дупка на общински път- улица на територията на Столична община, за която няма данни да представлява частна собственост. По отношение на поддържането на улицата, представляваща общинска собственост, приложение намира разпоредбата на чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), която вменява на общината като юридическо лице задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава сигнализиране на препятствията, които създават опасност за движещите се физически лица, в степен същите да бъдат лесно възприети от пешеходците. По делото е несъмнено, че причина за настъпилия инцидент е поставените несигнализирани и необезопасени ограничителни елементи.

Следователно общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на пътя в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции, и от това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя- Столична община, за обезщетяване на вредите.