Решение № 556 от 31.07.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Казанлък, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510102486 по описа за 2025 година

Предявена е молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Ищецът Д. С. Т., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. М. С. твърди, че с ответника К. С. К., ЕГН ********** са родители на детето В. К.ов К., ЕГН **********. Сочи, че с ответника са живели съвместно от 2018 год. до м. август 2025 год. в дома на негови роднини в ***. На 16.01.2019 год. се родил синът им В. К.ов К. с ЕГН **********. Сочи, че са живели нормално с ответника допреди година и половина-две. Ответникът станал безпричинно нервен, сприхав, несговорчив. Започнали разправии, защото той не търпял въобще чуждо мнение. Дразнел се от всичко, започнал да не се прибира с дни, връщал се отчужден и изнервен. Ищцата била обект на емоционален, психически и нерядко на физически тормоз. Обидите били начина му на комуникация, ако въобще разговарял с нея. От 2023 год. ответникът започнал да се прибира веднъж на два-три месеца, понякога само за два-три часа, понякога и преспивал в дома им. Ищцата разбрала, че той има връзка и заживял с друга жена. Поради всичко това, през м. август 2025 год. тя напуснала жилището, където са живели с ответника, и в момента живеела с детето на квартира. Детето посещавало Държавна детска градина “Д.” към МО гр. Казанлък. Диагностицирано било с диагноза “Бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент”. Потребностите за издръжката му били такива, че ищцата не можела сама да се справи. Детето се нуждаело освен от средства за храна, дрехи, обувки и др., както всяко дете на неговата възраст, но и от лекарства, които не били от кръга на безплатните и били на стойност не по-малко от 100,00 лв. на месец, а именно - противоалергични лекарства (напр. Ериус), противовирусни (Изопринозин и др.), за кашлица, не рядко 1 антибиотици, според заболяването. Освен всичко това, имало разходи за режийни - ток, вода, телефон, плащам и наем на квартирата, в която живеем – 350,00 лв. на месец. Ищцата работела в „А.” АД гр. Казанлък. Трудовото й възнаграждение било много близко до минималната работна заплата за страната. Единствено тя се грижела за малолетното дете, за неговото възпитание, за правилното му емоционалното, умствено и физическото развитие, за издръжката му.

Моли съда да постанови решение, с което да постанови детето В. К.ов К. с ЕГН ********** да живее при нея на адрес: гр. Казанлък, ***, като тя упражнява родителските права спрямо него. Моли съда да определи режим на контакти на бащата, като вземете предвид ниската възраст на детето, да постановите бащата да го взема, всяка първа и трета събота от месеца от 14.00 ч. до 18.00 ч. Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за сина им В. К.ов К. с ЕГН **********, чрез нея като майка и законен представител на малолетното дете, в размер на 400 лв., считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 5 - то число на текущия месец, за който се дължи издръжката, по следната банкова сметка, на която е титуляр ***, Банка „ДСК” АД. Моли съда да осъди ответника да й заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски. Сочи, че има нагласа за уреждане на спора със споразумение.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител – адв. С. К., на когото са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Същият твърди, че предявените искове са допустими и биха били и частично основателни. Ищцата твърдяла, че е напуснала семейното жилище през август 2025 г и оттогава живеела под наем, но видно от представения по делото договор за наем, същата заживяла отделно под наем с детето едва от 10 септември 2025 г., като счита, че именно в този момент е настъпила фактическата раздяла между нея и ответника, като дотогава същите са живели заедно на семейни начала в едно общо домакинство и са споделяли заедно разходите както за домакинството, така и за роденото от съвместното им съжителство дете В. К..

Сочи, че искът за това детето да живее при ищцата на посочения в исковата молба адрес бил допустим и основателен. Основателен би се явил и искът за упражняване на родителските права спрямо детето да бъде присъдено на ищцата, ако се докажело, че същата от тогава и до момента се грижела за детето сама и без помощта на ответника. В случай, че тези два иска бъдат уважени, то останалите два иска също биха били допустими предвид тяхната зависимост от първите два, но били частично основателни. Считам, че така посочените в исковата молба само два дни в месеца режим на лични контакти на бащата с детето, и то за по 4 часа дневно, били напълно недостатъчни.

Следвало да бъде определен режим на контакти, който да позволял на 2 ответника да запази връзката между него и детето му, без да бъде така съществено ограничен, още повече, че за това ограничение нямало никакви реални аргументи. Следвало да се приложи един значително по-свободен режим на достъп, включително и с преспиване, както и възможност на ответника да празнува семейни празници като рожден ден на детето, Коледа, нова година, Великден и други, както и да има правото да го взема по време, когато има възможност през ваканциите за почивка, като разбира се, това време не съвпада с отпуска на майката.

Сочи, че частично основателен би се явил и искът за присъждане на издръжка в размер на 400,00 лв., считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба. Същата била депозирана на 13.11.2025 г, а видно от доказателствата към нея, ищцата била напуснала семейното жилище и заживяла отделно в самостоятелно домакинство едва на 10.09.2025 г, като до този момент нямало представени доказателства ответникът да не е участвал по никакъв начин в отглеждането и издръжката на детето, поради което счита, че едва от този момент е възникнало за К. задължението да заплаща издръжка, а не от ноември 2024 г, каквото било искането на ищцата.

По отношение на размера на издръжката счита, че предвид липсата на данни за доходите на ответника следва да бъде определена издръжка в размер на минималния, предвиден в закона, а именно % от минималната работна заплата, като в останалата си част до исканите 400,00 лв. следва да бъде отхвърлен.

Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство по делото, че страните са родители на детето В. К.ов К., ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0133/21.01.2019 г. на Община Казанлък родители на детето В. К.ов К., ЕГН ********** са Д. С. Т., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********.

По делото не е постъпила информация за дохода на К. С. К.. От приетия по делото социален доклад и събраните гласни доказателства се установява, че ответникът е заминала да работи в чужбина.

Видно от събраните по делото гласни доказателства, които съдът приема като относими и кредитира напълно, родителите на малолетното дете са разделени от 2023 г. Основните грижи за детето се полагат от майката Д. С. Т., като нейните родители също помагат за отглеждането на детето. Бащата К. С.

К. не е осъществява редовно контакт с детето. Посочва, че ответникът е заминал за чужбина да работи. Посочва, че за издръжката на детето са необходими средства с оглед потребностите му. Твърди се, че майката Д. С. Т. изцяло се грижи за детето и не получава никакви средства от бащата, с изключение на посочените в исковата молба. От показанията на свидетелите е видно, че бащата още през 2023 г. започнал да отсъства често от дома си за по 3 два – три месеца и постепенно напуснал жилището. През август 2025 г. ищцата напуснала жилището и се преместила на квартира. Издръжката на детето се осъществява само от майката и с нейни средства. Получава помощ от родителите си. Съдът намира,че от показанията на свидетелите се потвърждават изложените в исковата молба твърдения.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –Казанлък е представила по делото социален доклад, в който сочи че не може да осъществи контакт с бащата К. С. К., защото същият не е на територията на страната. Посочва, че бащата е детето отсъства и не може да се посочи каква е емоционалната връзка между детето и него. След раздялата родителите не комуникират помежду си по въпросите относно детето. Констатират, че детето е добре отглеждано и неговите нужди са задоволени по адекватен и навременен начин, като му се отделя нужното внимание и време.

Видно от събраните по делото доказателства детето В. К.ов К., ЕГН ********** посещава ДДГ „Д.“ –гр. Казанлък.

От представените Условия за диспнасеризация, издадено от „Детска пневмология и фтизиатрия“ –д-р Тонка Калчева е видно, че детето страда от бронхиална астма и преобладаващ алергичен компонент.

Представени са доказателства за доходите на майката Д. С. Т. Удостоверение изх. № 6913/ 03.11.2025 г. от „А.“ АД, от които е видно, че същата получава трудово възнаграждение близко до минималната заплата.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

В случаите, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Предвид обстоятелството, че бащата не полага грижи за детето и не му осигурява необходимата издръжка, изразеното желание от страна на майката да се грижи за детето, липсата на заявено желание от страна на бащата да упражнява родителските права, съдът намира, че упражняването на родителските права, спрямо детето В. К.ов К., ЕГН **********, следва да се предоставят на майката Д. С. Т..

Местоживеенето на детето следва да се определи на адреса на майката Д. С. Т., а именно: ***.

Всяко дете има право на лични контакти със своите родители, а в производството по чл.127, ал.2 от СК съдът има задължение да се произнесе по режима на осъществяване на тези контакти. Режимът следва да бъде съобразен с целите, които преследва: поддържането на връзката дете-родител във вид степен, в които го изискват интересите на детето. Ответникът следва 4 да има възможност да осъществява лични контакти с детето В. К.ов К., ЕГН ********** - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа/без преспиване между дните/. Режимът на лични контакти е съобразен с възможностите на бащата и с оглед запазване на връзката между детето и родителя, които не упражнява родителските права.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата и възлиза на 155,05 евро месечно.

Няма данни за доходите на бащата К. С. К., както и доказателства, че същият се намира на територията на страната, поради което възможностите му следва да бъдат преценявани на база минималната за страната, в която пребивава. От събраните по делото гласни доказателства К. С. К. е заминал да работи в чужбина, но свидетелите не могат да посочат къде точно се намира.

Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за присъждане на издръжка е основателна и следва да бъде уважено в посочения размер, тъй като същият отговаря на нуждите на детето и е в негов интерес. Определянето на този размер на издръжката се подкрепя и от приетия по делото социален доклад на ДСП – Стара Загора.