Решение № 87 от 26.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Монтана, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500417 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на В. Г. против отказ на съдия-изпълнителя а прекрати делото, да вдигне запорите и разпределение на постъпили суми от други две дела,по които настоящият жалбоподател е взискател, което е довело до надвнасяне на дължимите по настоящото дело.В жалбата е направено искане на основание чл.438 ГПК съдът да спре изпълнението по изп.дело № 1-141/24 Г.

В законоустановения срок е постъпило становище от взискателя А.Г., която чрез процесуалния си представител е взела становище за неоснователност на жалбата.

Постъпили са обяснения и от ДСИ,от които не става ясно каква е причината да не се прекрати настоящото изпълнително дело.

С определение № 529/16.09.2024г. съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта относно отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 1141/2024г. по описа на ДСИ при РС-*.

Така постановеното определение е обжалвано пред САС ,който е потвърдил определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане,като е върнал делото за произнасяне по жалбата в частта досежно направеното разпределение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните, приема следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА,като подадена от надлежна страна в законоустановения срок/ с оглед обстоятелството,че разпределението не е предявено на длъжника,за същият не е и започнал да тече срока за обжалване.

По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното 1 разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени всички взискатели.

Досежно правомощията на съда при обжалване на разпределението в цитираното ТР е разяснено още, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане.

Правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК е в Част първа на ГПК "Общи положения" и намира приложение и за изпълнителния процес при обжалване на разпределението. Само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.

Предвид изложеното, относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.

При обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Липсва законово изискване изпълнителният орган при извършване на разпределението или по-късно – при обжалването му, да изложи мотиви към акта. По това обжалването на разпределението се различава от обжалването на изпълнителните действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК, при което, съгласно изричното правило на чл. 436, ал. 3 ГПК, той е задължен да изложи мотиви по обжалваните действия. Ето защо, при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл. 460 ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма. Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение.

В настоящата хипотеза ДСИ в ръкописна форма на л. 29 е посочил,че в т.н разпределение са визирани и други изпълнителни дела, които са включени в разпределението, без да е посочено на какво основание е това . Дадените обяснения по никакъв начин не могат да санират този недостатък.Този акт на ДСИ е крайно неясен и по 2 никакъв начин не може да се изведе действителната му воля.Предвид това съдът намира,че порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

Предвид това атакуваното разпределение следва да бъде отменено изцяло и върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, съгласно мотивите на настоящото решение.

Неоснователно е искането за спиране на изпълнитето производство ,тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 438 ГПК , още повече с оглед разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК жалбата има суспензивен ефект спрямо цялото разпределение, тъй като сумата, предмет на разпределението, е една и тя се счита заделена до разрешаването на спора и при обжалване на разпределението съдебният изпълнител не може да извършва плащане по него.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА разпределението, извършено на 26.07.2024г. по изп.дело № 1-141/24 Г.по описа на ДСИ при Районен съд-Монтана.

ВРЪЩА изп.дело № 1-141/24 г. на ДСИ при Районен съд-*, за ново разпределение, съгласно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

Оставя без уважение искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 438 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Апелативен съд гр. София .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3