Решение № 5058 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5058 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. С.а като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100100772 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове и правно основание чл. 2б и чл. 2в от ЗОДОВ, вр. с чл. 21 и чл. 47 от ХОПЕС.

Ищецът М. М. С. твърди в исковата молба, че на 23.07.2019 г. е подал молба за правна помощ по гр. дело № 1449/2019 г. по описа на ОС - Пловдив, като изрично е посочил, че иска да получи името, телефона и адреса на служебния адвокат, за да обсъди с него жалбата си. На 12.08.2019 г. ОС - Пловдив е допуснал предоставяне на правна помощ, като на 16.08.2019 г. Адвокатска колегия – Пловдив уведомява съда, че за служебен адвокат е определен К.К.. На същата дата, М. С. сочи, че е бил арестуван в гр. София и държан в ареста на „Г.М. Димитров“ до 15.10.2019 г. Ищецът сочи, че ОС – Пловдив, въпреки искането му, не го е потърсил, за да му съобщи името и телефона на служебния адвокат.

Ищецът сочи, че на 09.09.2019 г. адв. К. пуска молба до ОС – Пловдив за удължаване на срока за написване на жалбата, тъй като не се е свързал с него, като не е разполагал с телефон, за да се обади какво се случва по гр. дело № 1449/2019 г. на 12.09.2019 г. Окръжния съд е отказал да удължи срока за написване на жалбата. На 14.10.2019 г. адв. К. е написал втора молба до съда, с която се отказва от защита и иска да бъде заменен с друг адвокат, тъй като не се е свързал с ищеца. Сочи, че по тази молба съдът не се произнася, но на 14.11.2019 г. с разпореждане иска адв. К. да подаде молба по чл. 64, ал. 2 ГПК, което разпореждане не е връчено нито на адвоката, нито М.

С.. Поддържа, че така съдът го е оставил без адвокат, въпреки че има допусната правна помощ. Делото за него е много важно и още по-важно е да се реши бързо, тъй като в него иска да докаже неверността на една съдебно – психиатрична експертиза.

Счита, че с гореописаното ответникът е допуснал нарушение на чл. 6, § 1 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като го е лишил от справедлив съдебен процес и на практика от правосъдие, тъй като жалбите до ВКС задължително се приподписват от адвокат. Освен това ОС – Пловдив е изпратил делото в архива.

Счита, че освен това е допуснато нарушение на чл. 14 от Европейската конвенция за 1 защита правата на човека и чл. 1, § 1 и § 2 от Протокол № 12 към ЕСПЧОС и чл. 21 от ХОПЕС, тъй като съдът го е дискриминирал по социално положение – ищецът не може да си позволи адвокат, а освен това в този период е бил задържан под стража.

Освен това съдът е нарушил чл. 2б от ЗОДОВ, като допълнително е шиканирал и забавил процес, който и без това се бави прекалено дълго.

Сочи, че липсата на контакт е довело до отказ на особения представител, а нов не е бил назначен, което е довело до прекратяване на делото, което му причинило имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в стрес, причинен от забавяне на делото и от действието на ОС - Пловдив, както и в унищожаване на доверието му в институциите. Имуществените вреди се състоят в невъзможността да получи искането от него обезщетение по исковата молба, депозиране пред ОС – Пловдив, и която е 12 200 лв. към 05.07.2018 г., която се претендира по настоящето дело заедно със законна лихва, или общо в размер на 15 000 лв.

Ето защо, М. С. моли съда да бъде осъден Окръжен съд – Пловдив да му заплати обезщетение в размер на сумата от 26 000 лв., представляващи неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ – за бавното разглеждане на делото (съгласно уточнителна молба от 22.06.2020 г.) и 4 000 лв. по чл. 2в от ЗОДОВ, във вр. чл. 21 и чл. 47 от ХОПЕС и сумата от 15 000 лв., представляващи имуществени вреди, на основание чл.

2в от ЗОДОВ.

Ответникът Окръжен съд – Пловдив оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи, че не става ясно от обстоятелствената й част в какво се изразяват противоправните действия на служителите на Окръжен съд – Пловдив, при положение че съдът е уважил искането на ищеца за предоставяне на правна помощ. Поддържа, че в процесуалния закон не е предвидено задължение на съда да съдейства за осъществяване на контакт между страната по делото и назначения й особен представител. При положение, че по в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на ПОС не е била подадена касационна жалба срещу постановения съдебен акт, то назначаване на нов особен представител е било безпредметно и не може да се вменява като пропуск на съда. Съдът освен това не е имал задължение да уведомява лично ищеца за предприетите действия на особения му представител, защото съгласно чл. 45, изр. второ от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Сочи, че по време на цялото производство Окръжен съд – Пловдив е предоставял на ищеца многократно правна помощ, като във връзка с това са били назначени общо единадесет служебни адвоката. Съдът е демонстрирал последователен подход, насочен към осигуряване на равни възможности и реален достъп до съд. Сочи, че забавянето на делото е в резултат на постоянни искания за отвод на съдебните състави, откази от служебно назначени адвокати, отказ от получаване на кореспонденция от съда.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като завишена по размер.

Прокуратурата на Република България - СГП оспорва исковете, като поддържа, че са неоснователни.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на 2 разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

В чл. 2в от ЗОДОВ е предвидено, че обезщетение за вреди може да се претендира, и когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Производството по в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано въз основа на частна жалба от 25.06.2019 г. от М. М. С. срещу определение № 3338/2019 г. по гр.д. № 19037/2018 г. на РС – Пловдив, в която се сочи, че правата му на кореспонденция са нарушени от Затвора – София, поради което не е имал възможност за отговор. Ето защо, счита, че отново следва да му се изпратят от РС – Пловдив документите, на които не е могъл да отговори.

С определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Гражданско въззивно отделение – девети състав, постановено по .ч.гр.д. № 1449/2019 г. е потвърдено определение от 22.03.2019 г. на Районен съд – Пловдив, ГО, III граждански състав по гр.д. № 19037/2018 г.,с което е върната искова молба с вх. № 2579/24.02.2016 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от М. М. С. и е прекратено производството по горепосоченото гражданско дело.

Определението е получено от М. С. на 17.07.2019 г. - лично.

С молба с вх. № 22543/24.07.2018 г. М. С. е поискал допускане на правна помощ по делото.

С разпореждане № 6345 от 26.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Гражданско въззивно отделение – девети състав, са дадени указания на жалбоподателя във връзка с искането по чл. 95 ГПК, които са изпълнени с молба с вх. № 23 800/07.09.2019 г. от М.

С..

С определение № 1636 от 12.08.2019 г. на по в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е допусната правна помощ на М. С., под формата на процесуално представителство.

Изпратено е искане до АК – Пловдив, като след получаване на уведомително писмо, с разпореждане от 20.08.2019 г. за особен представител на М. С. е назначен адв.

К.К., и е разпоредено същият да се уведоми.

С молба с вх. № 26394 от 09.09.2019 г. адв. К.К. е поискал на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да бъде продължен срока за обжалване на определението № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Гражданско въззивно отделение – девети състав. С разпореждане от 12.09.2019 г. предвид изричната норма на чл. 63, ал. 3 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането.

Разпореждането е връчено на 07.10.2019 г. на М. С., чрез адв. К., като с молба с вх. № 29985/14.10.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 64 ГПК възстановяване на срока и е поискал да бъде заменен.

3

С разпореждане от 15.10.2919 г. са дадени указания за представяне на препис от молбата за връчване на насрещната страна. Указанията са изпълнени с молба от 05.11.2019 г.

С разпореждане от 14.11.2019 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, като на основание чл. 100, ал. 3 от ГПК, е указано на молителя, че при неотстраняване на нередовности указания срок, предприетото процесуално действие ще се смята за неизвършено. Разпореждането е връчено на 05.12.2019 г. на М. С., чрез адв. К., като няма данни за изпълнението им.

На 01.04.2021 г. М. С., чрез адв. Н.П. е депозирал касационна жалба срещу определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Гражданско въззивно отделение – девети състав, постановено по ч.гр.д. № 1449/2019 г. на ОС – Пловдив.

С определение № 187 от 20.05.2021 г., постановено по образуваното ч.гр.д. № 1685/2021 г. на ВКС, ГК, I V отделение, не е допуснато до касационно обжалване определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че не се установяват изложените в исковата молба твърдения за забавяне на делото и за нарушения на сочените разпоредби на правото на ЕС.

В чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз е разписано, че е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В чл. 47 от ХОПЕС е заложено, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие

Видно от производството по в. ч.гр.д. № 1449/2019 г. не се установяват нарушения на посочените норми, като с оглед обстоятелството, че е налице допускане на правна помощ, не може да се обоснове наличие на дискриминационно отношение.

Не е налице и липса на достъп до правосъдие, а по същество твърденията на ищеца обуславят извод за несъгласие с постановените съдебни актове. Налице е произнасяне на ВКС по частна жалба от страна на ищеца. Отделно от това не е налице и забавяне, като процесуалните действия са предприемани срочно и регулярно. На ищеца е допусната правна помощ, като това процесуално действие не би могло да бъде обвързано с уважаване на жалбата срещу определението на съда. Обратното, делото е разгледано в разумен срок от ОС – Пловдив и своевременно са предприемани 4 съответните процесуални действия, включително е и давана възможност на ищеца да отстрани нередовности по реда на чл. 101 от ГПК. По същество ищецът изразява недоволство от това, че производството е прекратено, но това не е обусловено от действията на съда, който е постановил своите актове при спазване на разпоредбите на процесуалния закон, включително и чл. 95 и сл. ГПК.

Следователно предявените искове с правно основание чл. 2б и чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от М. М. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, с адрес за кореспонденция: гр. Стара Загора, ул.

**** срещу Окръжен съд – Пловдив, гр. Пловдив, бул. „****“ във връзка с разглеждането и достъпа до правна помощ по в.ч.гр.д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, за заплащане на следните суми: