Решение № 3555 от 05.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3555 гр. Варна, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110102814 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена на 08.03.20223 г.във ВРС искова молба от ищцовото дружество„Е.- П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., чрез процесуален представител - адвокат Н. Б. срещу ответника В. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***,

Ищцовата страна е сезирала ВРС със специалните положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искането да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена в полза на ищеца Заповед № 293 /24.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 726 по описа на съда за 2023 г., съгласно която заповед заповедният съд е разпоредил длъжникът В. М. М., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***: СУМАТА от 1323,80 лв. (хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № ***, находящ се в ***, и клиентски № ********** ,СУМАТА от 30,92 лв . (тридесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК - вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № ***, находящ се в ***, и клиентски № **********.

В исковата си молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения:

Твърди се, че ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вр. чл.107 ЗЕ, срещу Вл.М. за сумата 1323,80 лв. - главница за незаплатени мрежови услуги съгласно фактури , описани в подробно в заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано и ч.гр.д. № 20233110100726/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав, както и сумата от 30,92 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на фактурите до 13.01.2023 г. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК във ВРС, до окончателното изплащане на задължението, за обект на потребление в с. ***, с клиентски номер ********** и с абонатен № ***.

1

На второ място ищцовото дружество сочи, че ответникът депозирал Възражение против заповедта, поради което и в законоустановения срок по чл. 415 , ал.1 ГПК ищцовото дружество предявява иска си за установяване съществуването на вземането му против Вл.М. за следните суми : главница в размер на 1323,80 лв. за мрежови услуги, дължима по фактури описани в табличен вид в исковата молба; 30,92 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на посочените фактури до 13.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда и до окончателното изплащане на вземането.

Вземанията по процесните фактури, на които основава искането си са следните: ФП № **********/12.08.2022 г., с падеж 23.08.2022 г., сума 268,22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 10,80 лв.,ФП № 0327111818/14.09.2022 г., с падеж 23.09.2022 г., сума 268,22 лв., лихва към 13.1.2023 г.

8,49 лв.;ФП № 0328264281/14.10.2022 г., с падеж 24.10.2022 г., сума 259,57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 5,97 лв.; ФП №0329417817/15.11.222 г., с падеж 23.11.2022 г., сума 268,22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1,72 лв., ФП № 0330575638 / 14.12.2022 г., с падеж 22.12.2022 г., сума 259,57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1,72 лв., общо главници 1323,80 лв. - неплатени, общо неплатени лихви 30,92 лв., общо сбор от главници и лихви 1354,72 лв.

Исковата си молба, по същество ищцовото дружество е основало на следните твърдения:

Налице било правно основание за възникването на вземанията на „Е. П. П.“АД към ответника по настоящия иск - В. М. М., ЕГН **********-собственик на недвижим имот в ***, с клиентски № ********** и абонатен № *** с предназначение на обекта за стопански нужди.

Тоест, между страните в настоящото производство съществувало облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.

За да бъдела доставяна ел. енергия до обекта на потребителя, същият трябвало да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД. Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия - клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащали на „Е. П. П.“ АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, сочи, че фактурирал за периода на потребление суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.Основанията за начисляване на дължимите суми, ищецът изброява както следва:

Твърди се, че ответникът има качеството „небитов клиент“ по смисъла на § 1 т. 33 от ПЗР към ЗЕ: Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ „небитов клиент“ пояснява ищецът, че е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Обектът бил заведен в база данни на дружеството, к а т о стопански, същият представлявал складова база , което било видно от представената справка от Агенция по вписванията № 70944/18.01.2023г. /приложена към исковата молба/. След като обекта се ползвал за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.

Между „Е. П. П.“ АД и ответника съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът бил потребител на доставяна от дружеството електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Съгласно чл.104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция било лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик. ДПИ била нормативно предвидена фигура, която обезпечавала непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени.

Предмета на отношението по доставка на електрическа енергия от ДПИ включвал освен доставка на ел. енергия, отговорност за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с 2

ПТЕЕ(Правила за търговия с електрическа енергия), за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна електрическа енергия, опредЕ. съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото.

За посоченият период ищцовото дружество твърди, че доставяло електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между страните било регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г. ).Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това правело невъзможно оставането на процесният стопански обект на регулирания пазар - той не можел да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.

Съгласно чл. 95а н а Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурявал снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.За клиентите, които след 01.10.2020г. не можели да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, било предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 , който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия да се извършва от досегашния му доставчик , но в качеството му на титуляр на лицензия по чл.

39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не били сключили договор с търговец на електрическа енергия. Този типов договор обаче бил с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ).Съгласно § 15, ал. 5, считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следвало да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик.

Смяната на доставчика се извършвала при условията на чл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължал неустойка и смяната не била съпроводена с допълнителни задължения за него.В последното изречение на ал. 5 изрично било регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ).

Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти, сочи ищцовото дружество, че са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия - нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Съгласно чл. 29. (1) от ПТЕЕ (Изм. ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) Мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.

Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от комисията цени з а достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.На основание чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.