Решение № 182 от 12.09.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Враца, 07.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500334 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на "*** - Д. и Г." СД, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Г. Д. Г., чрез адв. Ц. С., срещу решение № 403 от 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1279/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, с която са уважени предявените от Н. Б. Н., ЕГН **********, адрес гр. ***, срещу жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и е признато за незаконно и отменено уволнението му от длъжността "***" в "*** - Д. и Г." СД, извършено със заповед № 184/18.02.2022 г. на управителя на дружеството, възстановяван е на заемана от преди уволнението длъжност "***" в предприятието и жалбоподателят е осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, следствие на незаконно уволнение за периода 18.02.2022 г.

– 23.06.2022 г. включително в размер на 2995,02 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Съобразно изхода на делото в тежест на страните по делото са възложени разноските. С решението е допуснато предварително изпълнение, касателно присъденото обезщетение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в 1 нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява се върху фактическите констатации на съда досежно фактите дали ищецът е останал без работа и периода, през който е констатиран този факт. Оспорват се фактическите констатации досежно въпросите, по които е изслушано заключение по съдебно-графическа експертиза, като се посочва, че веднъж съдът е възпроизвел изводите на вещото лице, а после, в противовес на тези изводи, в мотивите си е приел, че има дописване на датите в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са доводи, че решаващият състав не е обсъдил в цялост всички доказателства, не е мотивирал извода си за наличие на порочна практика в предприятието, свеждаща се каране на работника при подаване на молба за назначаване на работа едновременно да подписва и молба за напускане без дата, и не е дал отговор на всички възражения, наведени от жалбоподателя. Релевира се, че исковете са недоказани, тъй като ищецът не е доказал твърдените от него в исковата молба обстоятелства при правилно разпределена доказателствена тежест, в частност факта, че при постъпването му на работа бил накаран да попълни молба за прекратяване на трудовото му правоотношение без дата.

Навеждат се доводи, че натиск върху работника не е бил оказван, упражняването на такъв и наличието на страх у работника не се извеждали от доказателствата по делото и евентуалното им наличие би обусловило нищожност на трудовия договор по смисъла на ЗЗД. Релевира се, че приложимата норма не е повелителна досежно срока, от който правоотношението следва да се счита прекратено, а е такава само за наличието на волеизявления на двете страни за прекратяване на правоотношението, поради което се заключва, че работодателят, съобразно своите интереси, може да посочи и друг по-кратък срок. Твърди се, че е налице валидно изразена воля от ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение, прието от жалбоподателя, и доказана по делото с оглед заключението на вещото лице, което е дало отговор, че не се касае за дописване на дата. Наведени са съображения, че от заключението на вещото лице не се установява от кого и кога са изписани датите в молбата за назначаване и за напускане, нито се дава отговор за идентичност на химикалните пасти и хартията, която е използвана за тях. Пространно са изложени принципни разбирания за ролята на съда в процеса и начина на мотивиране на съдебния акт, чрез позоваване на някои от принципите на гражданския процес. Релевира се, че щом главният иск е неоснователен, то и предявените заедно с него и обусловени от него, също са неоснователни. Направено е възражение, че искът за обезщетение е недоказан поради липса на доказателства, че ищецът е останал без работа в твърдения период. В заключение, се моли решението в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с всички произтичащи от това последици, включително присъждане на направените от жалбоподателя в двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Б. Н. чрез адв. В. Л., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без 2 уважение, а решението в обжалваната му част – потвърдено. Изразява се становище, че районният съд е анализирал всички доказателства по делото, приложил е правилно материалния закон и е мотивирал обстойно крайния си извод за незаконност на уволнението. Посочено е, че изводите на съда почиват на експертното заключение, от което се установява различие в състава на багрилните компоненти в химикалната паста, с която са изписани датите на молбите. Възразява се, че уволнението е незаконно и по причина, че молбата за прекратяване не е била входирана при работодателя, върху нея липсвала резолюция от него с изразено становище, липсвало писмено уведомление от работодателя до служителя по чл. 325, ал. 1, изр. 2 КТ. Твърди се, че уволнението не може да се приеме за законно и чрез подписване от служителя на издадената заповед за прекратяването му, тъй като чрез него се изразява воля за връчване на заповедта, но не и воля за прекратяване на правоотношението. Пространни доводи са изложени досежно липсата на процесуални нарушения на съда, като се набляга, че тежестта на доказване в процеса по този иск принадлежи на работодателя. Прави се заключение, че събраните по делото доказателства обуславят основателност на предявените искове.

С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

По делото в срок е постъпила втора въззивна жалба от ищеца Н. Б. Н. срещу посоченото по-горе решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, следствие на незаконно уволнение за разликата над присъдения размер от 2995,02 лева до пълния търсен размер от 4251,00 лева.

Според жалбоподателя атакуваното решение в тази му част е неправилно. Като довод за това посочва, че поради незаконното уволнение е останал без работа и до настоящия момент, поради което неправилно е присъдено обезщетение само до 23.06.2022 г. Счита за правилни изводите на съда относно незаконността на уволнението. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да му бъде присъдено обезщетение за оставяне без работа и за периода от 24.06.2022 г. до 18.08.2022 г. в размер на разликата между искания и присъден размер от 1255,98 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждането и на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба се представя копие на трудова книжка № ***, серия Г, № 262002 на Н. Б. Н..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от "*** - Д. и Г." СД чрез адв.

Ц. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че доказателства за оставане на служителя-ищец без работа не са били представени пред районния съд, поради което предявеният иск за обезщетение се счита за неоснователен и недоказан. Изразено е становище, че представеното копие на трудова книжка се счита за негодно доказателство.

3

Посочва се, че лицето е регистрирано в Бюро по труда като търсещо работа след 17.06.2022 г. и винаги може да представи нова труда книжка при постъпването му на такава. Релевира се, че въззивната жалба на ищеца не съдържа конкретни доводи за неправилност на решението. Моли решението в тази му атакувана част да бъде потвърдено.

С отговора на въззивната жалба е направено доказателствено искане на основание чл.

190 ГПК ищецът Н. Б. Н. да бъде задължен да представи служебна бележка от дирекция "Бюро по труда" гр. Враца, че е регистриран като търсещ работа след 17.06.2022 г.

Доказателственото искане е обосновано с довода, че е от значение предвид твърдението, че ищецът продължава да търпи вреди от незаконното уволнение.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът-ищец, редовно уведомен, се представлява от адв. Л., който моли подадената от тази страна въззивна жалба да бъде уважена, като решението бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът за обезщетение за оставане без работа следствие на незаконното уволнение бъде уважен в пълния му размер, т.е. за разликата над 2995,02 лева до 4251,00 лева. Твърди, се оставането без работа на ищеца е доказано, включително с представените пред въззивния съд доказателства и извършената от последния служебна констатация по представената трудова книжка в оригинал. По отношение въззивната жалба на насрещната страна, адв. Л. моли да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. За това си становище изразява подробни аргументи, свеждащи се до доказано съществуване на порочна практика при въззивника-ответник и липса на взаимно съгласие. Позовава се на доводите, изложени в становищата си пред районния съд. Претендира разноски. Писмена защита в срок е постъпила от адв. Л., в която са изложени подробни съображения по спора, аналогични на тези изложени във въззивната жалба, отговора и съдебните прения.

Въззивникът-ответник, редовно уведомен за с.з., се представлява от адв. С., който моли въззивната жалба, подадена от тази страна, да бъде уважена. Оспорва жалбата на насрещната страна с твърдения за недоказаност наличието на продължаващи вреди следствие на уволнението. Посочва, че представените пред въззивния съд доказателства не са достатъчни, за да се установи този факт, тъй като ищецът може да има друга трудова книжка, а представената справка от НАП не е актуална към датата на с.з. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна. В срок по делото е постъпила писмена защита от адв.

С., в която са изложени съображения, аналогични на поддържаните пред двете съдебни инстанции.

Адв. Л. в реплика обосновава размера на адвокатското възнаграждение като съответен на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения според вида и броя на исковете. Сочи, че представената справка от НАП е актуална и относима, тъй като периодът на обезщетението в рамките на законовите шест месеца е с крайна дата 18.08.2022 г., поради което справката, като издадена към 25.08.2022 г., е актуална.

Пред въззивния съд като нови доказателства се приеха справка от НАП за действащи 4 трудови договори на въззивника-ищец Н.Н. към 25.08.2022 г. В хода на съдебното дирене се извърши служебна констатация между представената в оригинал трудова книжка на въззивника-ищец и фотокопие на представени с въззивната му жалба страници от нея, като се установи пълно съвпадение на записванията в представените фотокопия със записванията в оригинала на трудовата книжка. При това съображение, като доказателство пред въззивния съд се прие заверено фотокопие от трудова книжка, серия Г, № 262002, издадена на Н.Н. на 11.06.2012 г.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: