Решение № 3 от 03.01.2019, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И E

№ 3/03.01.2019 год., гр.Хасково

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав, на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година,

В открито съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР

ХАДЖИЕВ

Секретар: Р.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.гр.дело № 620 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 213/20.06.2018 година, постановено по гр.д. № 1804/2017г. Районен съд – Димитровград е отхвърлил предявения от В.А.П. против Й.Г.К., Ц.Я. К. и К.И. К. иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването върху УПИ с КИ № ***, целият с площ от 979 кв.м. по Кадастралната карта на гр.

Димитровград, одобрена със заповед № РД-1838/05.07.2006 год. на ИД на АК, последно изменение със заповед № КД-14-26-217/31.05.2012 год. на Началника СГКК Хасково, находящ се на административен адрес гр.

Димитровград, ***, предвид дяловете в съсобствеността, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил В.А.П. да заплати на Й.Г. К. и Ц.Я. К. сума в размер на 500,00 лв. – деловодни разноски, както и на К.И.К. сума в размер на 800 лв. – деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззвницата В.А.П., която чрез пълномощника си адв. Г. К., го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решението при неправилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и в нарушение на процесуалния закон.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че съдът при постановяване на съдебния си акт е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изпълнил задължението си да събере доказателствата по искане на страните за доказване на твърдените от тях факти. В този смисъл поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не е уважил искането за назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да установи наличието на нови обстоятелства при ползването на съсобствения имот. Поддържа се още, че неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че последващият преобретател на идеални части от имота е обвързан от постигнатото съгласие за разпределение на ползването, ако не са се променили идеалните части в съсобствеността. Приемайки това, съдът е направил погрешен извод, че прехвърлянето от един съсобственик на друг не съставлява основание за ново разпределение. Изложени са съображения по отношение на противоречие на изводите на първоинстанционния съд с установената съдебна практика. Изложени са и твърдения за допуснати нарушения при анализа на събраните по делото доказателства. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявеният иск за разпределяне правото на ползване върху съсобствения имот, като се претендира присъждане и на направените по делото разноски. Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза със задача, формулирана в исковата молба.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия К.И.К., който чрез пълномощника си адв. Д. К., оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

Претендира от въззвната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград. Претендират се и направените пред въззвната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Намира за неоснователно искането за назначаване на съдебно техническа експертиза.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор и от въззиваемите Й.Г.К. и Ц.Я. К., чрез пълномощника им адв. М. Г., с който също се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират въззвната инстанция да потвърди решението на РС – Димитровград, както и да присъди направените пред въззвната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Хасковският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд –

Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС, предявен от В.А.П., с ЕГН **********,*** против Й.Г.К., с ЕГН **********,***, Ц.Я. К., с ЕГН **********,*** и К.И.К., с ЕГН **********,***, с искане съдът да разпредели ползването върху УПИ с идентификатор ***, с площ от 979 кв.м, по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Димитровград, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на Изп. директор на АГКК – гр.

Хасково, находящ се в гр. Димитровград, *** с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) предвид дяловете им в съсобственост, както и собствеността на страните по отношение на построените в имота сгради. Твърдяла е,че през 1997г. ползването на процесния съсобствен имот е било разпределено, с влязло в сила Решение по гр.д. № 1493/1994г. на РС – Димитровград, ,но в качеството й на нов приобретател, намира,че това решение не я обвързва.Претендира от съда ново разпределение на ползването на описания в исковата молба недвижим имот.

Ответниците Й.Г.К. и Ц.Я. К., чрез пълномощника си адв. М. Г., са депозирали писмен отговор на подадената искова молба, с който на намират предявения иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за процесуално недопустим, тъй като считат,че не е налице съществена промяна на обстоятелствата, налагащи ново разпределение на ползването на имота.

Писмен отговор е депозиран и от ответника К.И.К., чрез пълномощникът му адв.

Д. К., с който се излагат съображения за недопустимост на предявения иск тъй като ответниците образували мнозинство, което можело да разпредели ползването на имота. Излагат се доводи и за неоснователност на исковата претенция.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел в мотивите си, че когато ползването на имот е разпределено, в случая по съдебен ред, разпределението може да бъде преуредено, само ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е било разпределено ползването. Въз основа на ангажираните от ищцата доказателства, районният съд е достигнал до извода, че няма съществена промяна на обстоятелствата, при които е разпределено ползването на имота, предмет на настоящото производство, поради което, като неоснователен предявения иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС е отхвърлен.

При служебната си проверка настоящият съдебен състав констатира,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция ще се произнесе по въведените в жалбата оплаквания, касаещи правилността на атакувания съдебен акт на РС – Димитровград,свързани с приложението на материалния закон.

Производството по чл. 32, ал.2 от ЗС представлява спорна съдебна администрация относно ползването и управлението на съсобствена вещ. То дава възможност на съсобственик да сезира районния съд „ако не може да се образува мнозинство“, каквито са и въведените в исковата молба твърдения. Невъзможността да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал.2 от ЗС е налице, когато изобщо няма решение на мнозинството, както и когато решението на мнозинството накърнява правата на съсобственик да си служи с вещта. Целта на производството е да замести именно решението на мнозинството, както когато такова липсва, така и когато същото е вредно за вещта. Постановеното от съда разпределение трябва да е съобразено с действителните права на страните и да се даде възможност на съсобствениците целесъобразно да ползват вещта.

Спорният момент в настоящото производство се свежда до въпроса дали са настъпили съществени промени в обстоятелствата, при което е било разпределено ползването на процесния съсобствен недвижим имот по силата на Решение № 476/22.12.1997г., постановено по гр. д. № 1493/1994г., по описа на Районен съд – Димитровград.

Безспорно е установено е, че по силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 38, т.3, рег. № 3951, нот. дело № 382/2017 г. на

Нотариус с рег. № 398 ищцата В.А.П. е призната за собственик на следния недвижими имот, а именно: 268/980 ид.ч. от УПИ с идентификатор ***, с площ от 979 кв.м, по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Димитровград, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на Изп. директор на АГКК – гр.

Хасково, находящ се в гр. Димитровград, ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построената в северната част на имота Едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 102 кв.м., на един етаж, при граници подробно посочени и номер по предходен план 1566, 1563, кв.32, като начина на ползване на имота от молителя се запазва така, както е описано в решение № 476/22.12.1997 г., постановено по гр.д. № 1493/1994 г. на РС-Димитровград и приложената към него скица.

Ответницата Й.Г.К., съгласно нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи № 153, т.І, дело № 309/1984 г., е придобила дворно място от 310/980 кв.м., ведно със двуетажна жилищна сграда, представляваща западната част от къщата близнак, при посочени граници, представляващо парцел ХХХ отреден във съсобственост за имоти с планоснимачни номера 1563 и 1566 в кв.32, а с нот. акт № 145, т.І, рег. № 1611, д № 318/2000 г. същата е закупила дворно място от 52 кв.м, предадено по регулация, представляващо част от парцел ХХХ с пл. № 1563 и 1566 в кв.32, като същата станала собственик общо на 362/980 ид.ч. от дворното място от 980 кв.м., ведно с двуетажната жилищна сграда.

Ответникът К.И.К. е придобил чрез дарение, с нот. акт № 147, т.V, рег.

№ 6077, нот. д. № 788/2012 г., 350/980 кв.м. от процесното УПУ, ведно с построените в имота ½ ид.ч., представляваща източната част на двуетажна жилищна сграда – тип близнак, цялата с площ от 114 кв.м. с идентификатор *** и склад с идентификатор ***.

С Решение №

476/22.12.1997 г., постановено по гр.д. № 1493/1994 г. на РС-Димитровград, е разпределено ползването на недвижимия имот от 980 кв.м. – парцел ХХХ в кв.32, като Й.К. и Ц.К. следва да ползват 362 кв.м, повдигнати с червен цвят, К.Я. и К.Д. следва да ползват 350 кв. м. – зелен цвят, а Ж.Ж. и Д.Т. да ползват 268 кв.м. – със син цвят. Решението е влязло в сила на 23.06.1998 г.

За изясняване в пълна степен на спора от фактическа страна, по искане на въззивницата, пред настоящата инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице – специалист- геодезист. В заключението си след извършването на проверка на място и преценка на събраните по делото доказателства,вещото лице установява, че в процесния недвижим имот има наличие на застрояване /паянтови сгради и навес/ ,което е незаконно, но установеното застрояване не води до промяна на ползването на съответните части от имота след извършеното от съда предходно разпределение на ползването. В частта за ползване – пътека от 1.00 м., с вход от ул.*** покрай източната имотна граница на имот с идентификатор ***, УПИ XXXI, кв. 32 по КК и ПР на гр. Димитровград, има оформена леха с ширина от около 30-40 см., която от своя страна намалява широчината на пътеката за ползване – достъп до сграда с идентификатор ***, от 1.00 м., както е по разпределение за ползване от 1997г. на 0,60 – 0,70 м. Вещото лице, съобразно поставена задача, е изготвило и разпределение на имота в два варианта.Заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание и неоспорено от страните по делото.

Допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на единия от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот,което обуславя необходимостта от намеса на съда да разрешаване на възникналия правен спор.Въпросът дали е настъпила промяна на обстоятелствата,при които е било извършено първоначалното разпределение на реалното ползване е по съществото на материалноправния спор,а не по допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от ЗС,поради което съдът намира предявения иск в настоящето производство за процесуално допустим,поради което правилно този иск е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд.