Решение № 236 от 27.02.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Русе, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520101001 по описа за 2023 година

Ищцата З. А. В. с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.П. И. е предявила срещу ответника Л. А. В. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Твърди се, че ищцата е собственик на жилище (апартамент) № 10, на етаж трети, вход „В", в жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр. Русе, със застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК, който имот е придобила съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от 30.11.1994г., том XXVI, дело № 7773/1994г. на нотариус В.Симова, нотариус при Русенски районен съд, вписан в Службата по вписвания - гр. Русе с вх.рег. № 6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638.

Твърди се, че родителите на ищцата към настоящия момент вече са починали - баща й А.И.В. е починал на 13.02.2011г., а майка й М.М. В. е починала на 13.12.2021г. Ищцата поддържа, че живее в Нидерландия и от 2020г. е пенсионер. От 2021г., след отмяната на КОВИД ограниченията при пътуване, ищцата пътувала до България, но не можела да ползва жилището си, тъй като освен майка й, която има запазено право на ползване, в него се била настанила и ответницата Л. А. В.. Ищцата твърди, че от смъртта на майка й през декември 2021г. в имота е останала да живее ответницата, която го владеела без правно основание. Провеждани били разговори, но ответницата отказвала да напусне имота, независимо, че разполагала със собствен такъв в гр.Русе, както и със собствена вила в крайградската зона на гр.Русе. Ищцата счита, че ответницата владее имота без правно основание - не е собственик или ползвател на имота, няма и дадено съгласие от собственика за ползване 1 на имота на облигационно основание.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Л. А. В. с ЕГН:**********, че З. А. В. с ЕГН:********** е собственик на недвижим имот, представляващ жилище (апартамент) № 10, на етаж трети, вход „В", жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр.Русе, със застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК и да осъдите ответницата да й предаде владението на имота.

Претендират се разноски по делото.

В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез неговия процесуален представител, в който заявява, че оспорва предявения иск и развива пространни съображения за неговата неоснователност. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

С отговора по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Л. А. В., чрез пълномощника си адв.К. Б. е депозирала правопроменящо възражение с правно основание чл.30 от ЗН – за възстановяване на запазената й част от наследството на М.М. В., чрез намаляване на дарението на нейната част от процесния апартамент.

Моли съда да постанови решение, с което да намали дарението на процесния недвижим имот - апартамент № 10, на етаж трети, вход „В", жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр.Русе, със застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от 30.11.1994г., том XXVI, дело № 7773/1994г. на нотариус В.Симова, нотариус при Русенски районен съд, вписан в Службата по вписвания - гр. Русе с вх.рег. № 6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638 в полза на ищцата З. А. В. с ЕГН:********** от наследодателката – М.М. В. до размер от 1/3 и да й възстанови тази запазена част. Претендират се разноски по делото.

Русенският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор и се установява от представените удостоверения за наследници, че ищцата и ответницата са сестри, съответно наследници на тяхната майка – М.М. В. с ЕГН:**********, починала на 13.12.2021г.

Установява се, че родителите на страните към настоящия момент са починали - баща им А.И.В. е починал на 13.02.2011г., а майка им М.М. В. е починала на 13.12.2021г.

Видно от представения н.а. на лист-6 от делото ищцата З. А. В. е собственик на жилище (апартамент) № 10, на етаж трети, вход „В", в жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр. Русе, със застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада с идентификатор 2

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК, който имот е придобила съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от 30.11.1994г., том XXVI, дело № 7773/1994г. на нотариус В.Симова, нотариус при Русенски районен съд, вписан в Службата по вписвания - гр. Русе с вх.рег. № 6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638.

Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Освен това правото на собственост не се погасява с неупражняването му. Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание.

Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание.

При пълно и главно доказване, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и категоричен начин, че е собственик на претендираните реални части от имота и че ответникът държи или владее тези части без основание.

Искът за ревандикация по чл.108 от ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи само в установителната му част и да се отхвърли в частта за предаване на владението.

Предвид депозираното от ответницата правопроменящо възражение с правно основание чл.30 от ЗН – за възстановяване на запазената й част от наследството на М.М. В., чрез намаляване на дарението на процесния недвижим имот - апартамент до размер от 1/3 ид.ч. и да й възстанови тази запазена част, съдът приема, че от значение за основателността на предявения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е произнасянето по възражението с правно основание чл.30 от ЗН.

С предявяването на правопроменящо възражение с правно основание чл.30 ал.1 о т ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания.

Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл.28 ал.1 о т ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг. Правото на възстановяване на запазена част от наследството е имуществено право, което в хипотезата на чл. 10 ал.1 от ЗН може да премине в низходящите на наследник със запазена част, които по право на заместване са встъпилите в неговите права.

Понастоящем и ищцата и ответницата са наследници по закон на своята майка, поради което ответницата Л. В. е материалноправно легитимирана да 3 претендира по чл.30 ал.1 о т ЗН право на запазена част 1/ 3 съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗН.

Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като за основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, а именно:

- ищецът да е собственик;

- ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и - това владеене или държане да е без основание.

В настоящия казус се установи, че процесния недвижим имот не е изцяло собственост на ищцата, както и че ответницата държи или владее недвижимия имот на правно основание.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в рамер на 1500,00 лева, съгласно приложено пълномощно и договор за правна помощ от адв. К. Б. на лист 32 от делото.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Л. А. В. с ЕГН:********** от наследството на М.М. В. с ЕГН:********** починала на 13.12.2021г., чрез НАМАЛЯВАНЕ на извършеното дарение с Нотариален акт дарение на недвижим имот № 80 от 30.11.1994г., том XXVI, дело № 7773/1994г. на нотариус В.Симова, нотариус при Русенски районен съд, вписан в Службата по вписвания - гр. Русе с вх.рег. № 6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638 в размер на 1/3 част от наследствената маса на основание чл.30 от ЗН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. А. В. с ЕГН:********** против Л. А. В. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.108 от ЗС – да се признае за установено по отношение на Л. А. В. с ЕГН:**********, че З. А. В. с ЕГН:********** е собственик на недвижим имот, представляващ жилище (апартамент) № 10, на етаж трети, вход „В", жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр.Русе, със застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1891.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК.

ОСЪЖДА З. А. В. с ЕГН:********** да заплати на Л. А. В. с ЕГН:********** сумата от 1500,00 лева, представляващи направени в хода на делото разноски за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5