Определение № 511 от 18.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 407/2026
- Вид
- Определение № 511
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Иван Иванов , Васил Василев, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511 гр. София, 18.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Васил Василев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500407 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с М. Е. М. с ЕГН ********** против Определение № 24074 от 28.11.2025г. по гр.д.№ 2530/2025 г. на СГС ,с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено ,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, установи следното: Пред СГС делото е образувано по искова молба от настоящата жалбоподателка против ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7. ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д..Подържа се в исковата молба,че на 15.04.2023г. около 10.04ч. в гр. София трамвайна мотриса с пнв. №> 4120 съчленена с трамвайна мотриса с инв. №4136 по линия 20, управлявана от ватман К. И. И. с ЕГН ********** се е движила по бул. „Ситняково“ с посока на движение от ул. „Марагидик“ към ул. „Черковна“, като в района на спирка МГТ ул. „Оборище“ № 2073 при потегляне закача, повлича и участва в ПТП с пешеходката М. С.
А. с ЕГН **********.В следствие на инцидента пострадалата е получила - фрактура на десен глезен, фрактура на ляво рамо, фрактура на фибулата на дясна подбедрица и рансъсноконтузна рана на дясна подбедрица, като същата е била откарана и настанена в УМБАЛ „Св.
Анна“ АД София с опасност за живота. След близо 20- дневно лечение в клиниката, вследствие на получените травми, които се явяват несъвместими с живота на пострадалата, на 05.05.2023г. същата умира.Починалата е майка на Е. Б. М. с ЕГН ********** - баща на ищцата М. М., който починал на 03.08.2023г.подържа се,че със смъртта на М. А. на Е. М.
1 били причинени морални болки и страдания.
Подържа се,че трамвайна мотриса с инв. № 4120 съчленена с трамвайна мотриса с инв.
№4136 е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК Застраховане“ със застрахователна полица № ВС1/23/123000028457 и застрахователна полица № ВО/23/123000029306 със срок на действие от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. На основание чл. 380, ал. 1 КЗ от името на увреденото лице - Е. Б. М. с ЕГН ********** била предявена застрахователна претенция пред ЗАД „ОЗК - Застраховане“ за обезщетяване на понесените от него неимуществени и имуществени вреди. Предвид вида и характера на понесените от Е. Б. М. болки и страдания, искането му до застрахователя е било за изплащане на обезщетение в размер на 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/ за неимуществени вреди и 13 572,40 лв. /тринадесет хиляди петстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ за имуществени вреди.На 03.08.2023г. наследодателят на ищцата починал без застрахователят да се е произнесъл с мотивирано становище по заявената застрахователна претенция.Подържа се,че за наследницата на пострадалото лице е възникнала възможност да продължи производството от неговата рекламационна фаза в съдебна такава за целите на установяване и осъждане на застрахователя да заплати обезщетение.
С писмо Изх. № 99-6959/24.10.2023г. Застрахователят уведомил Е. М., че не може да се ангажира с определяне и изплащане на обезщетение по предявената претенция,поради което за ищцата възникнал правен интерес да сезира съда с искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Иска се да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати на ищцата М. Е. М. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:
-125 000 лв. /сто двадесет и пет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от Е. Б. М. с ЕГН **********, вследствие на ПТП от 15.04.2023г. с пострадала М. С. А. с ЕГН **********, причинено при управление на застрахован при ответното дружество трамвай с инв. № 4136, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.07.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата;
-6 786.20 лв. /шест хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и двадесет стотинки/ - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени от Е. Б. М. с ЕГН **********, вследствие на ПТП от 15.04.2023г. с пострадала М. С. А. с ЕГН **********, причинено при управление на застрахован при ответното дружество трамвай с инв. № 4136, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.07.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
С разпореждане от 12.05.25г. съдът указал на ищцата,че в едноседмичен срок от съобщението, следва да представи:
-Писмена молба, с препис за ответника, в която изрично да уточни дали предявява иск за 2 обезщетение от свое име, в качеството на внучка на М. А., или -предявява иск в качеството на наследник на починалия си баща Е. М., като съобрази приетото в т. 2 от ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС (процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение).
С молба от 18.06.25г. ищцата посочила,че според нея, настоящата хипотеза не попада в хипотезата на т. 2 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК наа ВКС.Подържа се,че на основание чл.
380, ал. 1 КЗ от името на увреденото лице - Е. Б. М. с ЕГН **********, е била предявена застрахователна претенция пред ЗАД „ОЗК – Застраховане“ за обезщетяване на понесените от него неимуществени и имуществени вреди.На 03.08.2023г. наследодателят на ищцата починал без застрахователя да се е произнесъл с мотивирано становище по заявената застрахователна претенция,поради което за наследницата на пострадалото лице е възникнала възможност да продължи производството от неговата рекламационна фаза в съдебна такава за целите на установяване и осъждане на застрахователя да заплати обезщетение.
С обжалваното определение съдът приел,че ищцата М. М. е уточнила изрично, както се сочи и в исковата молба, че претендира вреди в качеството на наследник на починалия си баща Е.
М., който не е предявил иск за застрахователно обезщетение, а единствено искане за обезщетение пред застрахователя. По аргумент на по-силното основание, съобразно приетото в т.2 от ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът е приел,че и в тази хипотеза искът е недопустим и ищцата няма активна процесуалноправна легитимация в настоящето производство.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.Съгласно т.2 от ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС,на което се е позовал СГС за да прекрати производството, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.
Настоящия случай,обаче, е различен от този,който е бил на вниманието на СГС.В настоящия случай посочените в исковата молба ищец и ответник съществуват в правния мир към момента на предявяване на иска.С исковата молба ищцата,като наследница на починалия си баща,е предявила релевираните от него права по чл.380,ал.1 от КЗ.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 60170 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1435/2020 г., II т. о., ТК „Според трайната практика на ВКС, ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да продължи с участието на наследниците му. Даденото разрешение е обусловено от обстоятелството, че в този случай предмет на делото не е защита на строго 3 лични права /напр. право на възстановяване на работа, на промяна на име и т.н./. Следва да се приеме, че правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява и ако приживе пострадалият отправи извънсъдебно искане да му бъде заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице. В този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и e упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото това право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за търпените неимуществени вреди, то може да бъде наследено. Поради това е без значение дали правото на обезщетение за неимуществени вреди е било упражнено по исков ред или извънсъдебно – с отправено до застрахователя искане за заплащане обезщетение, тъй като последиците от предявяването на иск са свързани с възникването на процесуално правоотношение и възможността за настъпване на правоприемство в него, но не и с възникването и упражняването на правото на обезщетение.
С оглед изложеното възприетото в практиката на ВКС разрешение за наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди следва да се приложи и при наличие на претенция, отправена до застрахователя, независимо дали при действието на КЗ /отм./ или на новия КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./. Макар в КЗ /отм./ извънсъдебното искане до застрахователя за заплащане на обезщетение да не е предвидено като задължителна предпоставка за допустимост на прекия иск на увредените лица, както е в КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./, значението на такава покана за упражняване на правото на обезщетение за неимуществени вреди не може да бъде отречено.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ /отм./.
В настоящия случай в искавата молба се подържа,че приживе наследодателят на ищцата е заявил претенцията си пред застрахователя и е починал преди произнасянето на последния.Тази заявена претенция за обезщетяване на вреди е наследимо право,което ,с оглед цитираната практика на ВКС,дава право на ищцата да предяви претенцията по чл.432,ал.1 от КЗ,което е и сторила.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от тези мотиви Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 24074 от 28.11.2025г. по гр.д.№ 2530/2025 г. на СГС.
Делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5