Решение № 54 от 11.04.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Харманли, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.ОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630101317 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно субективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Г. К., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул.„...... и Р. Г. К., ЕГН:********** от гр.Варна, ул.

„Албена“ №3, ет.1, двамата чрез пълномощника адвокат Д. А., против А. Д. Б., ЕГН:

********** от гр.Харманли, ул. „.......

Твърди се, че двамата ищци били наследници по закон на Г И.ОВ К., ЕГН:**********, починал на 19.10.2023г. На 20.07.2023г. наследодателят им Г И.ОВ К. предоставил на заем чрез превод по банков път по банковата сметка на ответницата А.

Д. Б. сумата в размер на 10 000 лв. за временно и безвъзмездно ползване, със задължение на заемополучателя да върне сумата в срок от един месец от датата на договора, т. е. на 20.08.2023г. Ответникът на падежа не изпълнил задължението си и не върнал дадената на заемодателя в заем сума от 10 000 лв.

Въпреки многократно проведените разговори с ответника, същият не бил върнал доброволно сумата до сега. Това обуславял правния интерес на ищците, като наследници по закон на починалия заемодател, от завеждане на настоящия иск против заемателя за осъждането му да заплати на всеки от ищците сумата от по 5 000 лв. главница, тъй като всеки от тях имал по 1/2 ид.ч. от наследството, в което се включвало и процесното наследимо имуществено право - вземане в размер на 10 000 лв. на наследодателя им като заемодател по договор за заем от ответницата -заемател.

1

За забава на връщането на дадената в заем сума ответницата на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД дължала и обезщетение в размер на законната лихва, която всеки от тях претеднидал от датата на завеждане на делото.

С оглед на горното молят да се постанови решение, с което да се осъди ответницата А. Д. Б. да заплати на ищеца И. Г. К. СУМАТА 5 000 лв. - главница, представляваща невърната сума по договор за заем от 20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото и на ищеца Р. Г. К. СУМАТА 5 000 лв .- главница, представляваща невърната сума по договор за заем от 20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника А.Б., с който заявява, че искът е процесуално допустим. Твърди, че оспорва предявения иск за заем и следните изложени в исковата молба факти и обстоятелства: Исковата молба била необоснована и недоказана. Липсвало каквото и да е доказателство, че отв.А. Д. Б. и Г И.ов К., починал на 19.10.2023 год., били в облигационни отношения. Ответниците не представяли доказателства за сключен между страните по делото договор за заем и че между бащата на ищците и ответника въобще били налични каквито и да било договорни отношения. Вярно било, че Г И.ов К. на дата 20.07.2027 год. превел по нейна сметка сума в размер на 10 000.00 лв., но тази сума представлявала връщане на дълг, който бащата на ищците й връщал, сума, с която покривал стари негови задължения към нея. Платежното нареждане на банка ОББ, клон Харманли, приложено като доказателство с исковата молба, само доказвало, че има преместване на определена сума от една сметка в друга сметка, но по никакъв начин не доказвало наличието на договор за заем по ЗЗД, който бил реален договор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници с изх.№792 от 26.10.2023г. на Община Харманли, ищците Р. и И. К.и са наследници по закон – низходящи (деца) на Г И.ов К., ЕГН:**********, починал на 19.10.2023г. съгласно препис-извлечение от акт за смърт от 20.10.2023г. на Община Несебър.

Другият наследник – съпругата на починалия Надежда К.а се е отказала от наследството на Г И.ов К. съгласно Удостоверение с изх.№4743 от 07.12.2023г. по Ч.Г.Д. №1173/2023г. по описа на РС-Харманли.

С платежно нареждане от 20.07.2023г. на ОББ АД е преведена сумата от 10 000 лв. от наследодателя на ищците Г И.ов К. в полза на ответника А. Д. Б., като основание за превода е отразено „на заем“.

2

Видно от писмо с вх.№2240 от 10.03.2025г. и приложеното към него извлечение от разплащателна сметка на „Банка ДСК“ ЕАД от 04.03.2025г., на 20.07.2023г. по сметката на ответника А.Б. е постъпил паричен превод в размер на 10 000 лв., с посочено основание „на заем“, като сумата е наредена от наследодателя Г К..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан както по основание, така и по размер.

Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следователно договорът за заем е неформален и реален договор - с постигането на съгласие, последвано от предаване на парите или другите заместими вещи, той се счита сключен и поражда задължение за заемателя да върне получената сума в уговорения срок. След като договорът за заем е неформален и реален договор, то не е нужно за доказването му да е налице писмен договор за заем, като достатъчно е да се докаже, че е било постигнато съгласие между страните по него за сключването му и относно съществените елементи от съдържанието му – размера на заетата сума и падежа за връщане на дълга. Следователно ищците в случая следва да установят в процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем , но и другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива.

Ищците твърдят, че на 20.07.2023г. техният наследодател Г К. е сключил с ответника А. Бъчварава договор за заем за сумата от 10 000 лв., по силата на който на същата дата й е предоставил заемната сума. Съдът намира за доказано валидното обвързване на страните по договора за заем (наследодателя Г.К. и отв.А.Б.), което се доказва от приетото като доказателство платежно нареждане на ОББ АД от 20.07.2023г., което свидетелства както за постигнатото съгласие между тях за сключването на договора, а така също е и доказателство за реалното предаване на заемната сума от 10 000 лв. в полза на заемателя и ответник по делото А.Б.. В този смисъл е и Решение № 582/ 21.12.2010 г. по гр.д. № 1384 по описа за 2009 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че установяването на заемното правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ – разписка, декларация и др., изходящи от длъжника. Това произтича от характера на договора за заем – той е неформален, поради което може да бъде сключен както в писмена, така и устна форма и може да се доказва не само с писмен договор, но и с други писмени доказателства.

По иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на 3 обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Това произтича от общото правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в нормата на чл. 154 от ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В такъв смисъл е и съдебната практика – Решение №192 от 07.11.2014г. по гр.д.№ 2519/2014 год. по описа на ВКС, 3 гр.о., Решение №524/28.12.2011 год. по гр.д. №167/2011 год. по описа на ВКС, 4 г.о. и др. В представеното платежно нареждане изрично като основание за превода е отразено „на заем“, което несъмнено доказва реалното получаване на процесната сума от 10 000 лв. именно на основание сключения договор за заем.

Поради така изложеното за неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че с посочената сума наследодателят на ищците погасявал свои стари задължения. При оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В настоящия случай ответникът не доказва своите възражения, че сумата е преведена в нейна полза от наследодателя на ищците за погасяване на негови стари задължения към нея. Посоченото в платежното нареждане основание за превода „на заем“ свидетелства за точно обратното, а именно за сума, предоставена на заем, а не преведена за погасяване на заем. В подкрепа на своите твърдения ответникът Б. не ангажира никакви други доказателства, от които да се установи, че действително между нея и наследодателя К. е имало някакво предходно заемно правоотношение или друго вид правоотношение, по силата на което последният да се е задължил да върне заета сума или да преведе процесната сума на ответника на друго основание, поради което съдът не намира за доказани оспорванията на ответната страна.

Що се касае до падежа на задължението, срока за връщане на заетата сума, от страна на ищците се твърди, че падежната дата е 20.08.2023г., като доказателства за така договорения срок на договора за заем не се ангажираха от тяхна страна.

Следователно приложим в случая ще бъде чл.84 ал.2 от ЗЗД, съгласно който когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Последователно се приема в съдебната практика, че исковата молба има ролята на покана и поставя длъжника в забава. С оглед на това съдът счита, че връчването на исковата молба на ответника представлява покана за изпълнение на задължението му по договора и следва да се вземе предвид от съда с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Ето затова, съдът приема, че е настъпил и падежът на вземането на ищците.

По делото няма никакви доказателства за извършени от ответника плащания в изпълнение на поетото по този договор задължение за връщане на претендираната сума, поради което и предявените кумулативно субективно съединени искове по чл.79 ал.1, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД следва да се уважат като основателни и се осъди 4 ответникът А.Б. да заплати на всеки един от ищците сумата от по 5000 лв., дължима на основание договор за заем от 20.07.2023г., сключен между отв.Б. и наследодателя на ищците Г.К.. В качеството си на негови наследници по закон – низходящи (деца), ищците И. и Р. К.и съгласно чл.5 ал.1 от ЗН получават по равни части от оставеното от него по наследство вземане в размер на 10 000 лв., т.е. всеки от тях има право на по ½ ид.ч. от наследственото имущество, или в случая всеки от тях следва да получи сумата от 5000 лв. Съпругата Надежда К.а, макар и да наследява съгласно чл.9 ал.1 от ЗН част, равна на частта на децата, в случая е направила отказ от наследството на починалия си съпруг, видно от Удостоверение с изх.№4743 от 07.12.2023г. по Ч.Г.Д.

№1173/2023г. по описа на РС-Харманли, поради което тя не получава наследствен дял и вземането от 10 000 лева се наследява единствено от децата на починалия по равно, а именно от ищците по делото.

По изложените съображения съдът следва да уважи така предявените искове по чл.79 ал.1, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД като основателни и доказани.

В полза на ищците следва да се присъди и поисканата от тях законна лихва върху вземането, на която имат право на основание чл.86 от ЗЗД, доколкото вземането е лихвоносно и предвид неточното изпълнение на задължението във времево отношение, считано от предявяване на иска на 02.12.2024г. до окончателното плащане.

По разноксите:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на по 1000 лв. за всеки от тях за адвокатско възнаграждение и държавна такса.