Решение № 68 от 29.12.2023, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Трън, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231740100174 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, образувано по молба на З. М. З. против Прокуратурата на Република България, с която желае да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – платен адвокатски хонорар за защита по НАХД 19/2021г. по описа на РС-Трън, което било прекратено на основание чл.377 ал.1 предл.1 от НПК с протоколно определение № 15/22.04.2021г. Производството по делото е за повдигнато обвинение по чл.325 б ал.1 от НК.

Ищецът твърди, че на 16.12.2020г. срещу него било образувано досъдебно про‐ изводство № 47/2020г. по описа на РУ на МВР - гр. Трън за извършено престъпление по чл. 3256, ал. 1 от НК. На същата дата - 16.12.2020г. била издадена Заповед за задържането за 24 часа, както и с протокол му било иззето законно притежаваното от него оръжие. Досъдебното производство е изпратено от разследващия орган на Районна прокуратура - гр. Перник с мнение за предаване на съда на обвиняемия, като въз основа на същото е образувана и пр.пр. № 3947/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр. Перник.

Впоследствие, с оглед горното и въз основа на

Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 31.03.2021г. било образувано НАХД № 19 по описа на РС - гр. Трън за 2021г., което дело с определение № 15 от 22.04.2021г. ТРС прекратил на основание чл. 377, ал. 1, предл. 1 НПК и върнал ДП на Районна прокуратура Перник за процедиране съобразно указанията дадени в мотивната част на същото. Срещу прекратяването на производството по горното НАХД № 19/2021г., РП гр. Перник депозирала протест № 3947/2020 от 27.04.2021г. до ОС - гр. Перник с искане на основание чл. 342, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 341, ал. 2 НПК и чл. 377, ал. 2 НПК да бъде образувано производство, както и на основание чл. 345, ал. 2 НПК да бъде отменено горното Определение № 15 от 22.04.2021г., с което е прекратено НАХД 1

№ 19/21г. по описа на ТРС.

ПОС с определение № 118/23.06.2021г., постановено по в.ч.н.д. № 214/21г. на ПОС, потвърдил протоколно определение от 22.04.2021г. постановено в открито заседание по НАХД № 19/21г., по описа на РС - Трън. В производството по горното НАХД № 19/21 г. ищецът направил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., която сума и с оглед изхода на делото не му е заплатена и към днешна дата. Доколкото обвинението не е постигнало крайния ре‐ зултат, то счита, че тези разноски следва да се поемат от държавата по реда на ЗОДОВ.

Претендира за направени съдебните и деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене искът се поддържа изцяло.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С. Д. от Районна прокуратура – Перник. С него се оспорва предявеният иск като недоказан по основание и размер.

Според ответника, претендираните имуществени вреди са недоказани, като не са представени и никакви доказателства, относно действително претърпени такива. В исковата молба не са изложени обстоятелствата, на които се основава тя, съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. За да възникне отговорността по ЗОДОВ ищецът следва да е бил в процесуалната фигура на обвиняем по наказателно производство, по което да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. От твърденията в исковата молба и от приложеното прекратително определение е видно, че съдът е прекратил единствено съдебното производство, но не и наказателното такова, образувано срещу ищеца за престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, поради което не е на лице първият елемент от фактическата страна на отговорността по ЗОДОВ, а именно незаконно обвинение. Оспорват предявения иск на З. М. З., срещу Прокуратурата на Република България, като неоснователен и недоказан, като няма представени доказателства, относно това да са причинени имуществени вреди от проведеното наказателно производство. Няма представени доказателства за уговорен и платен адвокатски хонорар, към молбата не е приложен твърденият договор, нито доказателства за реално осъществена адвокатска защита. Оспорват иска за имуществени вреди като недоказан и по размер. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС, по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК - разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като се сочи и в Р 2668/10.03.2008г. на ВАС.

За адвокатско възнаграждение от 800лв. липсва доказателство-писмен договор, обем и вид на процесуалните действия на защитника, както и приложени платежни документи за изплащането на хонорара. В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Съгласно т.2 и т.З, страната следва да 2 представи списък на разноски по чл. 80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство т.2, а при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързаното от предвиденото в параграф 2 от Наредба №1/09.07.2014г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер т.3. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да превишава, значително минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /определени в размер на 600 лева в чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата актуална преди измененията с ДВ бр. 88 от 2022г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи и в частност на Прокуратура се простират до вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, а както бе посочено по-горе соченото в исковата молба основание не е такова предвидено в ЗОДОВ. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Не се претендират неимуществени вреди. Не се представят доказателства органи на Прокуратурата на Република България да са извършвали спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищецът е представил Определение №118/23.06.2023г. по ВЧНД № 214 по описа за 2021г. на ПОС , с което е потвърдено протоколно определение №15 от 22.04.2021г. постановено в о.с.з. по НАХД №19/ 2021г. по описа на Районен съд Трън, с което на основание чл.377 ал.1 предл.1 от НПК първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на РП Перник за процедиране съобразно дадени указания в мотивната част на определението за прекратяване. По делото е приобщено и НАХД № 19/2021г. по описа на ТРС, от което е видно, че на 01.04.2021г. РП-Перник е внесла предложение по реда на чл.78А от НК за признаване за виновен на обв.З. М. З. с ЕГН: ********** за престъпление по чл.325 б, ал. 1 от НК и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В хода на настоящото съдебно дирене съдът е приобщил като писмено доказателство по делото и постановление от 26.07.2021г. на прокурор при РП-Перник за прекратяване на ДП № 47/2020г. по описа на РУ-Трън, по пр.пр. № 3794/2020г., връчено на обвиняемия З. М. З. на 04.08.2021г. и влязло в сила на 12.08.2021г. От 3 горецитираното постановление е видно, че досъдебното производство, по което е бил привлечен в качеството му на обвиняем ищецът З. М. З. по ДП №47/2020г. по описа на РУ-Трън за престъпление по чл.325б от НК след връщането на досъдебното производствоо от ТРС съгласно протоколно определение №15/22.04.2021г. е било прекратено с мотиви за несъставомерност на деянието по чл.325 б ал.1 от НК, за което е бил привлечен в качеството му на обвиняем З. М. З..

От представените и приобщени по делото писмени доказателства безспорно се установиха твърденията на ищеца относно последователността на издаваните постановления, като с последното си постановление от 26.07.2021 г. РП-Перник е прекратила наказателното производство по ДП №47/2020г. по описа на РУ-Трън, водено за престъпление по чл. 325 б ал.1 от НК срещу З. З., както и е била отменена взетата мярка за неотклонение „Подписка“ по отношение на ищеца.

За установяване на претендираните за причинени на ищеца имуществени вреди по делото бяха събрани писмени доказателства безспорно установяващи заплащането на адвокатски хонорар в размер на 800 лева в момента на сключване на договор за правна помощ и съдействие от 22.04.2021г. ( на л.11 и 12 по НАХД №19/2021г. по описа на ТРС ).

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ органът, чрез който следва да бъде ангажирана отговорността на държавата е Прокуратурата на Република България.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи е уредена в чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ Държавата отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Според чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата - т. е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, 4 като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът доказва да е реализирал разноски в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.

Преките вреди обосновават причинно-следствената противоправността на поведението на деликвента и вредите. връзка между

Непосредствени вреди противоправния резултат. място следват са тези, които по време и