Определение № 367 от 02.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Варна, 02.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500121 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на Д. М. М. и Т. К. М., подадена чрез адв. И. А., за изменение на постановеното по делото решение № 81/11.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 121/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на молителите разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с резултата, преценено от сумата на пълния претендиран размер от 7 240 евро.

Молителите са настоявали, че при определяне размера на разноските им за адвокатско възнаграждение за въззивното производство съдът неправилно намалил същите на сумата от 3 500 евро, вместо да приеме като справедлив и обоснован размер този на заплатените и претендирани такива от 7240 евро.

Това възнаграждение от 3 500 евро било твърде занижено с оглед принципа за определяне на справедлив и обоснован размер, съответстващ на достойнството на адвокатската професия и при отчитане на обстоятелствата по чл. 36 ЗА в ред. към м. февруари 2026 г. и с оглед наличието на фактическа и правна сложност на делото, времето и труда на адвоката по изготвяне на въззивна жалба, спешността на извършването й, засегнатия интерес, квалификацията, опита и специализацията на адвоката и защитата на две лица и обществения критерий за справедливост и идентичното разрешаване на подобни случаи.

1

Насрещната страна Ц. Л. М., чрез адв. К., е подала писмен отговор, с който е оспорила молбата и е молила за оставянето й без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лице с правен интерес, редовна е и допустима (приложен е списък по чл. 80 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 7 240 евро), а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение № 81/11.05.2026 г. по в.гр.д. № 121/2026 г., Варненският апелативен съд е потвърдил решението на окръжния с ъ д №1343/12.12.2025 г., поправено с решение № 107/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1822/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частите с които е развален на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и Д.

М. М. и Т. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на Ц. Л. М. компенсаторно обезщетение до размер на сумата от 42 741,10 лв., ведно със законните лихви върху тази сума от депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, като със същото решение апелативният съд е отменил решението на окръжния съд в осъдителната му част за горницата над 42 741,10 лв. до 104 150 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението и в тази част е отхвърлил иска. С оглед този резултат съдът е постановил и отговорността за разноските на страните. За въззивното производство, ответниците, представлявани от адв.

А., са претендирали сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер н а 7 240 евро. Този размер на разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерен, поради което и апелативният съд, с оглед направеното своевременно възражение от насрещната страна, го е редуцирал до размер на 3 500 евро. Последният е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция за адвоката, с материалния интерес от 164 335,67 лв. (по иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД - 60 185,67 лв. и по иска по чл. 88 ЗЗД - 104 150 лв.), с извършения обем на работата от адвоката, състоящ се в изготвяне на обща за двамата въззивници въззивна жалба с общи за двамата оплаквания в нея и явяване в едно съдебно заседание, в което е заявено от адвоката кратко становище по същество за поддържане на въззивната жалба и препращане към съображенията в нея. При определяне размера на разноските на ответниците за адвокатско възнаграждение от 3 500 2 евро, съдът съобразява квалификацията на адвокат А. -магистър по право, липсата на други данни за квалификация и специализация на адвоката и за спешността на работата, също и обстоятелството, че макар и да е пълномощник на две лица адвокатът е изготвил една въззивна жалба с общи за двамата въззивници оплаквания. Съдът съобразява също така и че предвидените в Наредба №1/09.01.2004г. адвокатски възнаграждения служат само като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС). В този смисъл, размер на разноски за адвокатска защита по конкретното въззивно дело от 3 500 евро е справедлив и обоснован (предвид изложеното по-горе). Следва да се отбележи, че в това производство не става въпрос за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, което адвокатът получава от клиента си, тъй като адвокатски хонорар в уговорения размер от 7 240 евро адвокат А. е получила от ответниците, а става въпрос за справедливия и обоснован размер на разходите на ответниците за адвокатско възнаграждение по делото, който се възлага с оглед изхода от спора в тежест на насрещната страна. Справедлив, обоснован и разумен следва да е именно разхода на страната за адвокат, за да се възложи той (респ. съразмерна част) в тежест на другата страна. Освен това, прекомерността не се съобразява служебно от съда, а само ако е направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК от другата страна. Следва да се има предвид също, че за свършената работа от адвоката им в много по-голям обем за производството пред първата инстанция, ответниците (сега молители) са платили адвокатски хонорар от 5 530 лева и са поискали разноски в този размер, което съпоставено с обема на работата по същото дело само за въззивната инстанция, сочи че сумата от 3 500 евро разноски за адвокатско възнаграждение са справедлив и обоснован размер, който надхвърля претендирания от тях в подобен случай. С оглед резултата от спора, съразмерната част от дължимите им разноски за адвокат са в размер на 1 309 евро и в този размер те са им присъдени. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Затова и предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. М. и Т. К. М., подадена чрез адв. И. А., за изменение на постановеното по делото решение № 81/11.05.2026 г. по в.гр.д. № 121/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на молителите на разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с резултата, преценено от сумата на пълния претендиран размер от 7 240 евро.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4