Решение № 91 от 08.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330100714 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД.

В исковата молба от С. С. С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 09.08.2011г. по ч.гр.дело № 7734/2011г. на ПРС било разпоредено ищецът да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 511.78 лв. главница, 82.91 лв. възнаградителна лихва от 15.09.2008г. до 15.05.2009г., 148.05 лв. лихва от 15.10.2008г. до 15.04.2011г., 125 лв. разноски. Било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на *** К.П., като в исковата молба са описани извършените по делото действия по събиране на вземането от взискателя, като делото било приключено на 23.11.2023г., а по него взискателят получил сумата от 1806 лв. - 511.78 лв. главница, 82.91 лв. възнаградителна лихва от 15.09.2008г. до 15.05.2009г., 148.05 лв. лихва от 15.10.2008г. до 15.04.2011г., 125 лв. разноски, 938.26 лв. лихва за забава за периода от 26.04.2011г. до 24.11.2023г. Вземането било погасено по давност и било налице материално незаконосъобразно принудително изпълнение. Счита, че давността последно е била прекъсвана на 28.02.2012г., когато по изпълнителното дело се бил присъединил НАП като кредитор и то било прекратено по право на 28.02.2014г., още преди подаване на молба от ответното дружество за конституиране като взискател. Давността за вземането за главница била изтекла на 28.02.2019г., а на 28.02.2017г. били погасени и задълженията за лихви и разноски. Извършените изпълнителни действия след прекратяване на делото по право, не можели да прекъсват давността на вземането. Съдържа се позоваване на съдебна практика.

Получената сума от 1806 лв. е получена без основание, тъй като вземането е погасено по 1 давност и следователно не можело по принудителен ред да бъде събирано. Направено е искане за осъждане на ответното дружество за заплащане на посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Предявен е и евентуален иск за връщане на сумата на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД.

Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. С. С. бил подписан договор за кредит № ***, като задълженията по договора не били изпълнени, поради което образувал изпълнително дело № ***г. по описа на *** К. П.. Искът по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД предполагал първоначална липса на основание, а такава хипотеза не била налице когато било платено едно погасено по давност задължение. Неоснователен бил и евентуалният иск. Давността била прекъсната на 05.12.2011г., с която молба първоначалният взискател възложил на *** правомощията по чл.18 ЗЧСИ. От посочената дата започнал да тече нов погасителен период. Съдържа се позоваване на ТР № 2/06.06.2015г. и се сочи, че давността започва да тече от 26.06.2015г.

Ответното дружество прекъснало давността с молбата си за конституиране на 09.09.2015г., като с молбата отново били възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ. След този момент давността била прекъсвана многократно – на 31.03.2017г., на 18.09.2018г., на 29.05.2019г., 19.07.2021г., 20.08.2023г., а на 24.11.2023г. делото било приключено. Постъпването на суми от наложените запори по делото представлявали плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия, и представлявали реализиране на изпълнителен способ.

Поради това счита, че давността не е изтекла. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена молба до *** К. П., вх.№ *** от 05.12.2011г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 09.08.2011г. по ч.гр.дело № 7734 по описа на Районен съд Пловдив за 2011г. Приложен е и посоченият изпълнителен лист.

Представено е удостоверение по изпълнително дело № ***, изх.№ ***г. на *** К. П., както и молба за конституиране на нов взискател, изх.№ ***г.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., сключен между „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в качеството му на купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на продавач, по силата на който продавачът е прехвърлил и продал портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключен с продавача, по Списък – Приложение № 1 към договора.

По делото са представени също потвърждение за извършена цесия на вземания и уведомление за извършено прехвърляне на вземания до С. С. С., ведно с върнато в цялост известие за доставяне.

2

С пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е упълномощено да представлява дружеството при уведомяване на длъжниците по Приложение № 1 към договор за цесия от 15.05.2015г. от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземания.

По делото е постъпило в цялост изпълнително дело № *** по описа на *** К. П..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Независимо, че с проекта на доклад по делото, обявен впоследствие за окончателен, съдът е приел, че е сезиран с главен иск – по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, респ. евентуален – по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск е един. В хипотеза на платено погасено по давност задължение не е налице първоначална липса на основание, тъй като е съществувало валидно правно задължение, което е могло да бъде осъществено с помощта на държавната принуда, но поради бездействието на кредитора след изтичане на давностния срок, длъжникът може да му противопостави успешно своето възражение за изтекла давност. Поради това и съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум съдът намира, че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесните суми на ответника в резултат на осъществено срещу него принудително изпълнение, а ответникът следва да установи наличието на основание за получаване или за задържане на полученото, тъй като са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 е издаден изпълнителен лист от 09.08.2011г. по ч.гр.дело № 7734/2011г. по описа на Районен съд, с който е разпоредено С. С.

С. да заплати на кредитора посочените суми.

Не се спори, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *** по описа на *** К. П., по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вх.№ *** от 05.12.2011г.

Видно от издаденото от ЧСИ удостоверение, изпълнителното дело е приключено на 24.11.2023г., като са постъпили суми в общ размер от 2 621.52 лв., разпределени, както следва – 1 806 лв. по сметка на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД за погасяване на задължението по изпълнителното дело, 120.24 лв. по сметка на присъединения взискател ТД НАП Пловдив за погасяване на задължението по изпълнителното дело, 482.17 лв. по специалната сметка на ЧСИ за погасяване на такси и разноски, 213.11 лв. възстановена по банкова сметка, представена от длъжника С. С. С..

Спорно между страните се явява обстоятелството дали е налице основание за връщане на платеното предвид наведените твърдения, че паричните вземания са били погасени по давност към датата на удовлетворяването им.

Ищецът твърди, че давността за вземанията последно е била прекъсвана на 28.02.2012г., 3 когато по образуваното изпълнително производство се е присъединила НАП като кредитор, като изпълнителното дело е прекратено по право на 28.02.2014г., още преди подаване на молба от ответното дружество за конституиране като взискател с приложения договор за цесия. Твърди, че давността за вземането за главница е изтекла на 28.02.2019г., а за лихви и разноски – на 28.02.2017г.

Процесните вземания касаят договор за кредит, поради което се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.).

Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

Според разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

От материалите по приложеното по делото изп.д. № *** по описа на *** К. П. се 4 установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вх.№ *** от 05.12.2011г. След образуване на изпълнителното производство давността по отношение на вземанията е спряла да тече съобразно постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да иска нови изпълнителни способи или да не иска нови изпълнителни способи. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което и следва да се приеме, че давността за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г., като осъществените до този момент изпълнителни действия не следва да бъдат съобразени по отношение на прекъсването на давността с оглед обстоятелството, че давността не е текла в периода от датата на издаване на изпълнителните листове – 09.08.2011г. до 25.06.2015 г. От изпълнителното дело е видно, че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното производство е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 09.09.2015 г., вх.№ 44662 от 09.09.2015г., с която е направено искане за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на взискател, като с разпореждане от 20.09.2016 г. ответникът е конституиран на основание чл. 429 ГПК или давността за вземанията е прекъсната от датата 20.09.2016г. – на постановяване на разпореждането на ЧСИ за присъединяване на ответното дружество като взискател по делото. След този момент по изпълнителното дело са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника, както и са изпращани покани за доброволно изпълнение, които не прекъсват давността. Давността по отношение на процесните вземания е прекъсната на 01.06.2017г. с отправяне на искане от взискателя до ЧСИ за налагане на запор на банкови сметки на лицето, както и на 23.04.2018г., с отправяне на искане от взискателя ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, находящи се в дома на длъжника по делото. С молба от 07.06.2018г. взискателят е поискал при наличие на МПС, собственост на длъжника, върху същите да се наложи запор. Със запорно съобщението до ОД на МВР Пловдив от 18.09.2018г. ЧСИ е наложил запор върху собствените на длъжника пътни превозни средства – л.а. *** и л.а. ***. Нова молба за пристъпване към принудително изпълнение, с искане за насрочване дата за извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, находящи се в дома на длъжника по делото, е подадена от взискателя на 27.03.2019г., а с разпореждане на ЧСИ от 29.05.2019г. е наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Междувременно от ЧСИ са изготвени няколко протоколи за погасяване на дълга, а с разпореждане от 19.07.2021г. е насрочен опис на собствени на длъжника движими вещи, находящи се на адреса му в гр.Пловдив – на дата 23.09.2021г. С молба от 24.10.2022г. взискателят е поискал извършване на справка за трудови 5 договори на лицето и налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Със запорно съобщение от 30.08.2023г. до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е наложен запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение на С. С.. Всички описани действия според настоящия състав прекъсват давността за вземанията. Или в случая се налага извод за кредиторова активност, тъй като взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи.