Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5862 от 30.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13386/2023
Вид
Решение № 5862
Подписан
30.10.2024
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

  • чл. 239 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 146 · Наказателен кодекс
  • чл. 147 · Наказателен кодекс
  • чл. 4, т. 1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 5862 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100113386 по описа за 2023 година иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД:

Ищецът - В. Н. П., в исковата си молба и уточнения на същата от 18.16.2023г., 18.12.2023г. и 14.03.2024г., твърди, че живеел на семейни начала с М. И. Г. до м. септември 2015г. Имали общо дете. Отношенията с майката били обтегнати. Нейният свекър – ответникът С. Ц., положил усилия да го дискредитира. Сезирани били различни институции и учебни заведения. Ищецът изживял това много тежко. Отнета му била възможността да кандидатства за множество длъжности, а и мероприятия.

Конкретно, били изпратени пет писма през октомври, ноември и декември 2018г. това били:

- писмото получено в Ректората на Медицинския университет - София, прието с вх. № 8717 от 06.12.2018г. върху което имало резолюция от Ректора до юристката г-жа Гинзерова и до ФОЗ, където е била местоработата на П..

- на 03.12.2018г. - това Отворено писмо, депозирано в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“, където също било разглеждано поведението на ищеца.

- Факултет по обществено здраве (ФОЗ), където в този момент П. бил професор и преподавател. Писмото било дискутирано пред ръководството на факултета и било обсъждано предложение да се разглежда на Факултетен съвет.

- до Директора на Отдел „Спорт“ на „Йорданка Филаретова“ било изпратено същото Отворено писмо.

- до Директора на Отдел „Езиково обучение“ на Център за езиково обучение и физическо възпитание и спорт (ЦЕОФВС) било изпратено същото Отворено писмо.

1

Периода и отражението, което имали писмата за професионално и кариерно развитие на ищеца продължавало от момента на представянето им до м. април 2024г., защото в следствие на злепоставянето и уронване на личното достойнство, престижа, доброто име и авторитета на ищеца, той нямал самочувствието, авторитета и позициите да се кандидатира за Директор на Медицински колеж „Иорданка Филаретова.

Писмата са били четени пред цЕ.я колектив на управлението, където присъствали и студенти.

С оглед изложеното, мили да се осъди ответникът да му заплати сумата от 27 000 лева за увреждането от м.12.2018г., ведно със законната лихва.

Ответникът - С. М. Ц., оспорва иска:

- претенцията била нередовна – имало обиди е клевети, но те не били разграничени;

- поведението на ответника не било противоправно;

- имало неприятни, но не и обидни квалификации;

- поведението на ответника не било в пряка причинна връзка с професионалното развитие на ищеца; че е ползвано ЕГН, отричат се и други, изложени в иска факти.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

1. Не се спори, че ищецът и М. Ц.а са живеЕ. на семейни начала. Имат общо дете и отношенията им са обтегнати, предвид, а и не само, водените дела за родителски права.

На 17.02.2017г. е изпратена нотариална покана до св. Ц.а относно възможността на ищеца да контактува с дъщеря си.

На 15.08.2018г. е депозиран иск от страна на ищеца, по отношение на г-жа Ц.а, чийто предмет са родителските права относно дъщеря им. С Определение № 538722 от 19.11.2018г. по гр.д. № 39969/2018г., СРС е предоставил родителските права на бащата.

На 20.09.2018г. е депозиран иск с пр.осн. чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от страна на ищеца, а на 27.08.2018г. втори с пр.осн. чл. 8, т. 2 от ЗЗДН.

От страна на майката на ищеца е предявен иск по отношение на г-жа Ц.а отново с пр.осн. чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.

Свидетелят Ц.а е освидетелствана за удар в корема – Удостоверение от 18.09.2018г. (л 114).

Майката на детето е писала в електронни издания, пресъздавайки своята версия за отношенията си с бащата на детето (л. 120-3). Тези ел.документи установяват само крайната остротата на отношенията между родитЕ.те. Същото се отнася и до Прокурорското постановление от 24.09.2024г. (л. 149).

2. Писмата са относително еднотипни: започва се с описание на положителните 2 качества на ищеца (изписано е и ЕГН), последвано от укор относно разпадналата се връзка със св. Ц.а. Обсъжда се глухота на сина на ответника. Изложението е изпълнено с емоционални становища и съждения. Следва разбор правните проблеми и на делата, водени между родитЕ.те, и че това било тормоз по отношение на г-жа Ц.а. Обсъжда се консултациите на детето с психолози и психиатри. Обсъжда се и отношението на г-н П. с майка му.

Преразказва се историята на загубата на слуха на сина на ответника. Споменава се, че г-н С. Ц. не живее в жилището на сина си (л. 13). М. дори била ритната от ищеца.

Има обещание за че отвореното писмо ще бъде изпратено на всевъзможни адресати (л. 17).

По отношение на едно от писмата е направено некоректно оспорване, с искане за представяне на оригинал: Когато официалният документ се намира като доказателство, в хипотезите на наказателно преследване, като инкриминиран документ по друго съдебно производство, поради което същият не може да се представи по реда на чл. 183 ГПК, и насрещната страна знае за това, тъй като тя е иницирала наказателното преследване, то очевидно искането за представяне на документите в оригинал по делото е злоупотреба с право, при знанието, че това не може да се реализира и този документ ще се изключи от доказателствения материал по делото. Ето защо, съдът следва да цени завареното от страната копие на такъв документ от гледна точка на невъзможността да се представи същият, поради прилагането му по друго дело, и - Решение №

335/06.07.2010г., по гр.д. № 4764/2008г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По чието съществуване може да бъде установено с други доказателствени средства отношение на оспорения частен документ следва да е приеме също, че ако оспорването е направено, а документът се намира приложен по друго дело, то следва да се открие производство по оспорването му, въпреки че оригиналът не е представен по посочените обективни причини, но не и да се изключва от доказателствения материал - Решение № 260/14.07.2010г., по гр.д. № 91/2009г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Документът се намира в съответното учебно заведение, поради което не би могло да се представи в оригинал. Ответникът трябва да е наясно кога и какво е изпращал. Самите дати са вх. № 06.12.2018г. и резолюция на декана от 03.12.2018г. (т.е. няма никаква неяснота относно датите). Изрично е посочено, че има копие до МУ София. В тази връзка и признанието за неизгоден за него факт – пратил съм го навсякъде – Протокол от 25.07.2019г. / чл. 175 от ГПК (л. 143).

3. С решение № 202 от 19.05.2020г. на КЗД ищецът е санкциониран за проявена дискриминация. В мотивите се сочи, че само „ограничените комуникационни способности на Ц. сами по себе си пречат на речевото развитие на дъщеря му“, израз използван в искова молба, са проява на дискриминация. Останалото не е възприето като дЕ.ктна проява от административната юрисдикция.

Решението е потвърдено с такива на АССГ № 6555 от 20.11.2020г. по а.д. № 7002/20г. и на ВАС № 6532 от 01.06.2021г. по адм.д. № 2531/21г.

Документацията, находяща се на л. 32-60 и имаща отношение към професионалната дейност на ищеца, преди разрива в отношенията с майката на детето му, е ирелевантна.

4. Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Б.,К., Б., Ц.а (показанията ù са 3 преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на дъщерята на ищеца, а двамата имат съдебни дела; нормата не предполага изключване на показанията, а само задълбочена преценка), К. и П.. От показанията им се установява, че:

-св. Б.: работела в Медицинския университет - София, в Департамента по езиково обучение и спорт на длъжност „Професор“. Познавала ищеца от 20 години. Той винаги се бил ползвал с голям авторитет в университета, тъй като е най-младият професор там и като такъв бил назначен на важни позиции, (като директор на важни структури). Получило се в тяхната структура – Департамента, писмо, което рефлектирало доста негативно на професора (г-н П.), съответно било четено и коментирало. Всички структури били подчинени на Медицинския университет. Факултетите били доста: Медицина, Фармация, Дентална Медицина, Департамента, Колежа, Колеж във Враца, по Обществено здраве. Във всички структури било получено писмо и то било коментирано от колегите. Свидетелят уведомил ищеца за писмото. Г-жа Б. няма спомен то да е обсъждано официално на Съвета.

Непосредствено след това имало избор и ищецът не бил избран вследствие на тези негативни неща, които се съдържали в писмото.

-св. Константинова: работела в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“, който е към Медицинския университет – София и е част от него, структурно звено не била виждала писмото, но била чувала за него. След това писмо му било забранено да влиза в колежа, в сградата (свидетелят обаче не е виждал писмена заповед). В колежа не бил включван в комисии, не преподавал, не бил в кандидат-студентските изпити. Отразило му се зле на контактите със студентите, с колегите, с преподаватЕ..

-св. Б.: познавал ответника от 1982г. Видял чернова на писмото.

-св. Ц.а: Отношенията им с ищеца били сложни, отглеждали дъщеря си по 15 дни и не си комуникирали по друг начин, освен през имейли. Той първоначално не искал да вижда детето, а после започнал да изпраща нотариални покани. Знаела за писмото, което С. Ц. написал до В. П.. Когато го написал С., бил някъде ноември месец, след като В. получил една заповед, с която трябваше да върне дъщеря им, но по някаква причина тази заповед не му била връчена. Била отишла септември месец да види детето пред дома му. Там се В. си позволил да я ритне и това дошло в повече на С. и той решил да напише това писмо, с цел да се разбере. Била чела писмо. Абсолютно всяко едно нещо в него било вярно. Николай не бил глухоням, можел да чува, тъй като носел апарат.

ЕГН било взето от свидетеля.

-св. К.: познавала ищеца, който бил научен ръководител. Когато разбрала че ще бъде той се притеснила, тъй като била чувала за него доста неща, особено преди няколко години. В средите в университететска болница в Александровска болница, където работела се коментирало, че бившия директор на „Филаретова“ не бил допускан до мястото си на работа, на база на писма. Тя не ги била чела, но се коментирало, тогава как е взел детето от жена си и как е упражнявал върху нея физическо насилие и как си е купил дипломата.

Установила обаче, че е много добър специалист. Била запозната съм с научната му дейност, но конкретно негови публикации не била чела.

4

-св. П.: Познавал ищеца повече от 24г. Бил студент във „Филаретова“ през 2015-2017г.

През това време били доста близки. Имало такъв случай през 2016г., ищецът да не бъде допускан по някаква причина в учебното заведение. Свидетелят няма представа за причината. Споменава обаче някакъв скандал с академик В.М.. През декември 2018г. вече бил студент в НСА, а не в колежа.

Съдът кредитира показанията на свидетЕ.те, но с няколко уточнения. Вероятно достигането на писмото до колегите на ищеца е било неприятно за него и е довело до срам и притеснение. Може би изпращането му (в различните му варианти) е съвпаднало с друг проблем (част от свидетЕ.те сочат скандал с друг преподавател, предходен момент на недопускане и слухове за закупена диплома). Във всеки случай подобни писания не могат да доведат до съществен проблем, свързан с кариерно развитие във висше учебно заведение.

Там където свидетЕ.те намекват, че има връзка вероятно се предполага или се лъжесвидетелства, като целта е да се подпомогне тезата на ищеца, тъй като са му близки. от правна страна:

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД).

Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди другиму (alterum non laedere).

Обидата и клеветата са умишлени и противоправни посегателства върху духовните ценности на личността - честта и достойнството на човека.