Решение № 3493 от 08.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3493 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330115610 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Лендиво“ ООД, против М. З. Ш., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 153,39 евро (с левова равностойност 300 лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – **** г. до окончателно погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч.гр.д. № ***по описа за*** г. на РС - Пловдив, ***гр.с.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който предоставил на ответника заемна сума от 300 лв., при фиксиран лихвен процент от 36 %, която следвало да се върне на 1 погасителна вноска с падеж ****г. Поради неизпълнение от страна на длъжника на задължението си на падежа, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед № **** г. по ч.гр.д. № ****по описа за*** г. на РС Пловдив, ***гр.с. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Моли за уважаването му и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. З.

Ш., чрез назначения особен представител адв. П., със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на облигационна връзка по твърдения договор за заем. Релевира възражение за нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК във връзка с посочения в договора ГПР, поради което счита договора за кредит за недействителен на основание чл.22 ЗПК 1 и съгласно чл.23 ЗПК се дължала само чистата стойност на кредита. Моли за отхвърляне на иска, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № **** по описа за *** г. на ПРС,*** гр.с., се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № ***г., с която в полза на заявителя е присъдена сумата, предмет на предявения иск. Заповедта за изпълнение на връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № **** г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявеният иск е допустим.

По основателността на предявения установителен иск:

За основателността му следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки – юридически факти, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски креди предоставен от разстояние № **** г., сключен от разстояние, при спазване на изискванията за сключване на такъв вид договори; кредитодателят да е предоставил и кредитополучателят е усвоил процесната заемна сума; да е настъпил окончателният падеж на задължението. В доказателствена тежест на ищеца по правилата на чл.154, ал.1 ГПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване описаните обстоятелства. В тежест на ответника по спора е да установи релевираните в писмения отговор възражения във връзка с твърдените пороци на договора.

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика (кредитодателят). Съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора. За доказването на предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на 2 подписан документ на електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението.

Възпроизвеждането на електронния документ на хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

В този смисъл – определение № 169/ 06.04.2017 г., постановено по ч.т.д. № 672 по описа за 2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 70/ 19.02.2014 г., постановено по гр.д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС.

В случая, от ангажираните по делото доказателства – договор за потребителски креди предоставен от разстояние № **** г. и погасителен план към него, общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Лендиво“ ООД и потребителите, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, лог файл, съдържащ история по кредита, история на изпратените e-mail съобщения на клиента, платежно нареждане от**** г. ( л.92 от делото), видно от което ищецът е предоставил на ответницата процесната сума в размер на 300 лв. по договора за кредит, може да се направи извод за възникване на облигационна връзка между страните. Договорът за заем е консенсуален и реален и се счита сключен с факта на предаване на заемната сума на заемополучателя. Поради това за съда се формира безсъмненият извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит с предоставена в заем сума от 300 лв. и падеж на погасяване – **** г.

Ответната страна в писмения отговор навежда възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на специалните основания на Закона за потребителския кредит. Доколкото обаче ищецът претендира единствено и само главница в размер на 300 лв. или 153,39 евро, колкото е чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23 ЗПК, то съдът приема, че наведеното възражение не следва да се разгледа, доколкото дори при уважаването му не би се стигнало до различен резултат.

В заключение, предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Като законна последица от това е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а именно 107,35 евро в заповедното производство и 365,07 евро в исковото производство, или общо 469,42 евро. За разноските в заповедното производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив с оглед постановките на т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. З.

Ш., ЕГН: **********, адрес: село О. К., общ. Б., обл. П., ул. „***“ № ** дължи на „Лендиво“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.

„О.“ № **, по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата от 153,39 евро (с левова равностойност 300 лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателно погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***** г. по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на РС - Пловдив, *** гр.с.

ОСЪЖДА М. З. Ш., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „Лендиво“ ООД, ЕИК: 203811241 сумата от 365,07 евро (триста шестдесет и пет евро и седем евроцента), представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство, както и сумата от 107,35 евро (сто и седем евро и тридесет и пет евроцента), представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4