Решение № 14763 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14763 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110126480 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на М. А. П. ЕГН **********, с адрес в гр. С, представлявана от адвокат И. Василев Ю., със съдебен адрес град София, улица „Позитано“ №9, вход Б, етаж 4, офис 12, против Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 24 000 лева, представляваща неимуществени вреди от нарушаване правото на ЕС, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане.

Ищцата твърди, че на 18.12.2013 г. срещу нейния съпруг Е. Д. М., с ЕГН : ********** е било повдигнато обвинение по член 321 от Наказателния кодекс за образуване и ръководене на организирана престъпна група, за което деяние Е. Д. М. е бил оправдан окончателно на 16.04.2020 г. по дело № 1018 /2019 година на Върховен касационен съд.

Ищцата сочи, че на 18.12.2013 г. ответникът е разгласил, че лицето Е. Д. М. е било обвинено за ръководител на организирана престъпна група по член 321 от НК, действаща от 2004 до 2013 г., което ищцата твърди, че е осъществено чрез канали за масова комуникация. Сочи, че в резултат на разгласяването на тази информация в информационното общество, ищцата е изпитала безизходица, безнадеждност, безпомощност, унижение, отчаяние, страх и безпокойство, като твърди, че това е нарушило нейното достойнство в качеството й на съпруга на Е. Д. М.. Ищцата сочи, че е претърпяла тормоз и унижение при проведен обиск и изземване по прокурорска преписка № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура на Република България. Иска се от съда да осъди ответника да заплати сумата от 24 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, както и разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Ответникът оспорва размера на претендираните обезщетения в размер на 24 000 лева за неимуществени вреди, като сочи, че сумата е изключително и прекомерно завишена. Оспорва се и поисканата лихва, като се сочи, че не е посочен 1 началния момент, от който последната се дължи. Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност се иска от съда да присъди обезщетение в размер значително по-нисък от претендирания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, са: достатъчно съществено нарушаване на норма от правото на ЕС, свързана с предоставянето на права на частноправните субекти; настъпване на вреда за ищеца, която да е в пряка причинна връзка с нарушението.

С писмо с вх. № 123156/12.04.2024 г. е постъпило Постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Е. Д. М. по пр.пр.431/2013г. по описа на Специализираната прокуратура за престъпление по чл. 321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК и по чл.199, ал.2, т.3 вр. чл.199, ал.1, т.5 вр. чл.198, пр.1 и 2 вр.20, ал.2 НК.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Е. М., доведен от затвора, гр. София. От същия се установява, че М. А. П. му е съпруга от 1992 година, имат брак и две деца. През 2013 г., м. 12, му било повдигнато обвинение по пр.пр.

431/2013 на СП по чл. 321 за организиране и ръководене на организирана престъпна група, по което бил оправдан на 16.04.2020 г. по дело № 1018 на ВКС окончателно. По повод на обвинението бил задържан от м. 12.2013 г. до 09.01.2018 г., първоначално в ареста – 1 година и 6 месеца и после в затвора в София. Знае да са извършвани изземвания, претърсвания на жилището им в кв. Д и на вилата, която се намира в местността С............

Били иззети телефони и всички семейни снимки, заедно с видеокамера Сони . На ищцата били взети телефони, картата и рутера за интернет и телевизия . Свидетелят сочи, че не е присъствал лично, но съпругата му му казала, че са им унищожили и двете жилища, разхвърляли са, държали са се много зле с нея.

Съдът е допуснал изготвяне на СПЕ и е назначил в.л. Д. С., като делото е отложено два пъти за изготвяне на експертиза, но вещото лице е информирало съда, че е в невъзможност да се свърже с ищцата. Доколкото на ищцата са дадени указания за последствията по чл. 161 от ГПК, съдът е заличил допуснатата експертиза.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от достатъчно съществено нарушаване на норма от правото на ЕС, свързана с предоставянето на права на частноправните субекти и които да подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2в, ал. 1, т.2 ЗОДОВ.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, за което по делото не бяха събрани доказателства. Независимо от това съдът намира, че предвид множеството наказателни производства срещу съпруга на ищеца, развиващи се паралелно, някои от които и приключили с осъдителни присъди и наложени и ефективно изтърпявани наказания „лишаване от свобода“, не е възможно да се направи разграничение евентуално възникнали неимуществени вреди по кое точно наказателно производство са били претърпени.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. А. П. ЕГН **********, с адрес в гр. С, представлявана от адвокат И. Василев Ю., със съдебен адрес град София, улица „Позитано“ №9, вход Б, етаж 4, офис 12, против Прокуратурата на Република България, с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 24 000 лева, представляваща неимуществени вреди от нарушаване правото на ЕС, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3