Решение № 53 от 25.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Благоевград, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500515 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от адв. В. А. А., в качеството й на пълномощник на Г. Д. Ч. срещу Решение № 8057/12.10.2020г., постановено по гр.д. № 1198/2016г., по описа на Районен съд – Гоце Делчев. В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че съдът се е произнесъл по една нередовна искова молба, като нередовността е довела до ограничаване правото на защита на ответника. Твърди се, че в петитума на исковата се претендира съда да признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот на основание наследство и давност без да са посочили периода в който претендират давност. Отделно от това от исковата молба не става ясно кой иск е предявен като главен и кой като евентуален. Излага се, че ищците не се легитимират като собственици, тъй като не са представили надлежен документ за собственост, поради което за тях липсва правен интерес от предявения иск и същия е недопустим. На самостоятелно основание се излагат съображения, че иска е неоснователен, тъй като ищците не са доказали правото си на собственост върху процесните кв.м. Навежда се, че съдът изцяло е дал вяра на показанията на свидетелите К. и Г., като не е кредитирал показанията на свидетелката Ч.а.

От показанията на кредитираните свидетели се сочи, че не се доказват по никакъв начин идентифицирането на имота и по точно спорните квадрати, установеното ползване и неговия период. Посочва се, че показанията им са уклончиви, непълни и непоследователни, докато тези на свид. Ч.а са непосредствени и пълни. На следващо място се поддържат възражения, че имота част от който са спорните 43,73 кв.м. не е ясно бил ли е отчуждаван, с каква цел, как е възстановена собствеността, как се е упражнявало давностно владение, като същото не е доказано по никакъв начин. По отношение на втората предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск, се излага, че не са събрани доказателства, че спорните кв.м. се ползват от Г. Ч.. Поддържа се, че от показанията на свидетелите е установено, че имота се ползва от Е. Ч.а и Д. Ч., които не са ответници по делото. Заявено е, че претендираните квадратни метри не са посочени точно и ясно, като никога ответниците не са завладявали неправомерно тази част от имота. Твърди се, че същите са собственици по 1 силата на нотариален акт, като от тяхна страна е направено възражение за изтекла придобивна давност, която за тях като добросъвестни собственици е пет години. Във въззивната жалба е посочено, че ищците не са ангажирали никакви доказателства, че е налице хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Дори да бъде допуснато възстановяване на имот в тази хипотеза, ищците следва да докажат, че същия може да бъде обособен като самостоятелен такъв, който да отговаря на техническите изисквания, а не евентуално да бъдат присъединявани и включвани към друг имот. Твърди се, че претендираните квадратни метри не могат да изпълнят техническите изисквания за да бъдат обособени като самостоятелен имот. Поддържа се, че предявявайки иск с правно основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, ищците следва да установят по безспорен начин, че имотът е отчужден, като такова доказване не е проведено. Към момента на влизане в сила на закона /18.11.1997г./ процесния имот не е съществувал реално в размерите, в които се твърди, че е бил отчужден, напротив и към онзи момент процесните 25 кв.м. във формата на триъгълник са били част от имота на жалбоподателя, съответно на неговите родители. Излага се, че съгласно съдебната практика щом отчуждения имот не съществува реално към влизане в сила на горепосоченото допълнително реституционно основание по ЗВСОНИ, то искът за собственост и предаване на владение е неоснователен. Твърди се, че не става ясно, какво признава ответника Община Гоце Делчев, с направеното признание на иска, като същото не следва да бъде прието от съда и да се тълкува в полза на ищците. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на постановения съдебен акт, като неправилен и незаконосъобразен, като се иска да бъде отхвърлен предявеният иск. Направено е искане да бъдат присъдени съдебните разноски направени пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемите чрез адв. Н. Т., с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Навежда се, че са необосновани твърденията на пълномощника на ответника, че първоинстанционния съд е постановил съдебен акт по нередовна искова молба, както и че след като ищците не притежават доказателства за собственост нямат правен интерес и не могат да предявят иска предмет на делото. Излага се, че правилно и обосновано съдът след анализ на приетите доказателства е достигнал до извод, че ищците са доказали наличието на кумулативно предвидените предпоставки по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ за да им бъде възстановено правото на собственост върху процесния одържавен имот. Навежда се, че е правилен и изводът, че ищците по безспорен и категоричен начин са доказали, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение, наследяване и възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, както и че имота се владее от ответника. В тази връзка се твърди, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни правни изводи. Предвид това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, въззивника Г. Ч., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., която настоява за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, претендира разноски.

Ответниците по въззивната жалба ищци в първоинстанционното производство се представляват от адв. Т., която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което настоява за потвърждаване на атакувания съдебния акт, като претендира и за присъждането на сторените във въззивното производство разноски.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Съдът, след преценка на събраните доказателства по предмета на спора, съобразно своето вътрешно убеждение и закона, в рамките на предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство и срещу съдебен акт на РС, подлежащ на инстанционен контрол в обжалваната му част. Въззивната жалба е допустима, същата съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи според жалбоподателят неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Извършени са следващите се действия по администриране на жалбата.

Постановеното от Районния съд съдебно решение е валидно и допустимо. Разгледана по 2 същество въззивната жалба на ответника Ч. срещу първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу него иск е основателна, поради следното.

Производството пред Районен съд Гоце Делчев е образувано по искова молба подадена от Л. Б. В., с ЕГН **********, Х. И. В., с ЕГН **********, С.И. Х.а, с ЕГН **********, В. С.

С., с ЕГН **********, Б. С. Х., с ЕГН **********, Х. Б. Х., с ЕГН **********, К. Б. Б., с ЕГН **********, Х. И. В., с ЕГН **********, Д. К. В., с ЕГН **********, В. И. М., с ЕГН **********, С. К. Д., с ЕГН **********, М. С. Д., с ЕГН **********, Н. С. Д., с ЕГН ********** и Е. Х. Г., с ЕГН **********, последните петима действащи чрез пълномощника си адв. Н. С. Т., със съдебен адрес гр. Гоце Делчев, ул. “адрес“ № 11а , ет.3, против Община Гоце Делчев, представлявана от Кмета на общината, с адрес гр. Гоце Делчев, ул. “адрес“ № 2, Г. Д. Ч., с ЕГН **********, Д. С. Ч., с ЕГН **********, и И. С. К., с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Х. Т. В., бивш жител на Гоце Делчев, починал на 04.05.1962г. Излага се, че до смъртта си наследодателят им е бил собственик на следния недвижим имот, а именно поземлен имот пл.№ 1125 от кв.48 по плана на гр. Гоце Делчев, от 1974 г./отм./, при съседи изток имот пл.№ 1124 на наследници на С.К., имот пл.№ 1126 И. Ч.а, С.П. Ч., Д. П. Ч., М. П.а Г., запад – имот пл.№ 1127 – на Д.

Ч. и имот пл.№ 1131, юг – улица, целия с площ от около 1800 кв.м., който имот пл.№ 1125 е записан по разписен лист на наследодателя Х. В. и неговите синове Х. Х.в В., Г. Х.в В. и И.

Х.в В..

Твърди се, че наследодателя на ищците е закупил процесните имоти през 1929 г. от Д. Г.

Делджов с предварителен договор за покупко – продажба още като земеделски такъв и преди образуване на ТКЗС. Посочва се, че този имот не е бил внасян ТКЗС, защото е попаднал в строителните граници на град Гоце Делчев и собствеността върху него не е губена. Навежда се, че правото на собственост на наследодателя на ищците за целия имот пл.№ 1125 в кв.48 по плана на гр. Гоце Делчев от 1974г. е било придобито въз основа на давностно владение, изтекло в негова полза за периода от 1929г.- 1962 г., като след неговата смърт владението върху процесния имот е осъществявано от ищците негови наследници и същото продължава и до подаване на исковата молба. Сочи се, че върху имота са разположени жилищни сгради, изграден гараж и стопански постройки, а останалата част от имота е лозе и градина, които са владени от наследодателя им, а след неговата смърт от ищците, които ги владеят и обработват.

Заявено е в молбата, че по действащия регулационен план на гр. Гоце Делчев от 2009г., УПИ VII – 9074 от кв.211 с площ на парцела от 381 кв.м. при съседи: УПИ VI – 1997, УПИ V – 1996, УПИ XI – 1999 и улица, представлява част от наследствения поземлен имот, която е отчуждена от ищците в полза на Община Гоце Делчев през 1984/85г. без законово основание, без да е реализирано предвиденото в него мероприятие /имот предвиден за озеленяване/, алтернативно не по установения ред.

Твърди се, че по действащата кадастрална карта на гр. Гоце Делчев от 2009г., гореописаният УПИ VII -974 от кв.211 с площ от 381 кв.м. е част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1188 кв.м. с начин на трайно ползване за второстепенна улица. По действащия регулационен план на гр. Гоце Делчев към УПИ парцел V, имот пл.№ 1197 в кв.211 са придадени около 25 кв.м. с форма на триъгълник, разположени в северната част на парцела, при граници за спорните кв.м.: УПИ парцел VII 9074 и УПИ парцел IV – 1995 и от друга страна УПИ парцел V – 1996г.

По действащата кадастрална карта на гр. Гоце Делчев от 2009г. описаните 25 кв.м. с форма на триъгълник от УПИ V – 1996 от кв.211 са част от поземлен имот с идентификатор *** с площ за целия имот от 464 кв.м начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м.

Излагат се твърдения, че УПИ парцел V, имот пл.№ 1197 в кв.211 е собственост на тримата ответника, като тези 25 кв.м. придадени към северната част на парцела на ответниците също са част от собствения на наследодателя на ищците поземлен имот № 1125 в кв.48 по плана от 1974г., които са били отчуждени. Твърди се, че тези кв.м. представляват лозе, създадено и обработвано от наследодателя В., което до 1995г. обработвали ищците, а след тази година го превърнали в градина, където сеели плодове и зеленчуци до момента до който ответниците през 2012г. поставили ограда и ги лишили от владението.

3

Излага се, че въпреки отправените многобройни молби за освобождаване и предаване на владението на процесните 25 кв.м., ответниците категорично отказват да ги освободят, като пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.

Навежда се, че процесните общо 406 кв.м., които са част от имот пл.№1125 в кв.48 по плана на гр. Гоце Делчев от 1974г. попаднали в границите на УПИ VII в кв.211 по плана на гр. Гоце Делчев от 2009г. с площ от 381 кв.м. имот с кадастрален номер 5019074, както и 25 кв.м. при граници за спорните кв.м. УПИ – парцел VII-9074 и УПИ парцел IV-1995 и от друга страна УПИ парцел V – 1996, с формата на триъгълник попаднали в северната част на УПИ парцел V в кв.211 по плана на гр. Гоце Делчев от 2009 са отнети от ищците през 1984/1985г. без законово основание, без да е реализирано предвиденото в тях мероприятие или алтернативно са отчуждени не по установения законов ред. Твърди се, че Община Гоце Делчев не им е заплащала обезщетение.