Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1021 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1265/2023
Вид
Определение № 1021
Подписан
26.10.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Вера Цветкова, Маргаритка Шербанова, Петър Гунчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1021 гр. София, 26.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на осъденото лице И. М. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци, срещу определение № 495 от 20.09.2023 г., постановено по НЧД № 643/2023 г., по описа на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наложеното му с определение по НОХД № 952/2012 г., по описа на Окръжен съд - Бургас, общо присъединено наказание „лишаване от свобода”, за срок от 26 /двадесет и шест/ години, което е 5 /пет/ години, 4 /четири/ месеца и 7 /седем/ дни.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се безкритично възприемане на становищата на затворническата администрация и прокуратурата, от страна на съда, без цялостна проверка на всички доказателства, съдържащи се в затворническото досие на осъдения П., кредитирайки бланкетните становища за липсата на достатъчно категорични доказателства за поправянето му; за необходимостта от допълнителна работа с осъдения по две от дефицитните зони „умение за мислене” и „отношение към правонарушението“, както и незавършени етапи на прогресивната система, в резултат на което не е бил заменен режима от „общ" на „лек".

Врачански окръжен съд не изследвал цялостното поведение на осъдения, информация за което се съдържала в затворническото му досие. В случая, всички визирани в чл.439а от НК изисквания, били изпълнени от осъдения П. и доказателство за това бил приложения по делото текущ доклад от 22.05.2023 г., изготвен от ИСДВР към ЗООТ-Враца, гр. Бойчиновци, според който П. бил постигнал трайна и затвърдена положителна промяна;

1 избягвал негативно влияние в криминална среда, проявявал толерантност към служителите и останалите лишения свобода, спазвал стриктно режимните изисквания и ограничения в ЗИНЗС, преминал през всички етапи на прогресивната система. През 2015 г. режима на изтърпяване на наказанието на П. бил заменен от „строг“ на „общ“, а през 2020 г. е бил заменен и типът от „закрит“ на „открит“, поради което бил изместен от затвор в затворническо общежитие от открити тип, с успешно завършени от него всички специализирани корекционни програми заложени от Министерство на правосъдието в пенитенциарната система, включително „Умение за мислене“ и „Подготовка живот на свобода“. През 2019 г. осъденият успешно завършил образованието си и придобил професионална квалификация „стругар“. Бил извършил и множество обществено полезни прояви, изработвайки църковен Трон дарен на Врачанския Синод, както и множество други подобни обществени полезни прояви, доказвайки плавното преминаване през всички етапи на прогресивната система.

Изготвеното на 07.03.2022 г. становище от Ц. И.-ИСДВР съгласувано с началника на ЗООТ-Враца, съдържало констатации за критично отношение на осъдения към престъпното деяние и осъзнаване на вината, понижаване на риска от рецидив в проблемните зони „Отношение към правонарушението“, „Умения за мислене“ и „Трудова заетост“; за снижен риск от вреди към пенитенциарните служители. Тези констатации, били в противоречие с изложените в определението бланкетни мотиви, които били в противоречие с целите на закона.

Съдът бил изложил и довод за необходимостта от допълнителна работа с осъдения, с цел завършване на прогресивната система и като последица – замяна на режима от „общ“ на „лек“ – обстоятелство, което от една страна не зависело от осъдения, тъй като било изцяло в прерогативите на началника на затвора, а от друга – вече му била отказана такава замяна на режима с мотив за наличен риск от бягство, предвид извършено такова през 2006 година, въпреки, че преди по-малко от 2 години бил награден / Заповед № 3383/20.12.2021 г./ със свиждане за срок от 8 часа извън затворническото общежитие сред обществото в неконтролирана среда и се завърнал в указания срок, и в адекватно състояние, доказвайки законосъобразно и отговорно поведение към обществото и изпълнението на присъдата.

Осъденият П. твърди, че ресоциализацията му е умишлено спряна от началото на 2022 година, тъй като с него не се работило, а бил държан с незаконосъобразно режимно ограничение в нарушение на целите на закона. Въпреки това, осъденият затвърдил положително и възпитано поведение, независимо от умишлено забавената му ресоциализация защото си позволил да си потърси правата по съдебен път.

В заключение, моли за отмяна на обжалваното от него определение на Врачански окръжен съд и постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му, поради наличието на постигнати от него положителни промени.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

2

Жалбата на осъдения е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по изложените по-долу съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Подробно изложените в атакуваното определение изводи по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

Осъденият И. М. П. е постъпил в Затвора – Враца на 28.12.2005 г., като по отношение на лицето с начало 31.10.2007 г. е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от на 20 години „лишаване от свобода“ при първоначален "строг" режим, наложено му с присъда № 12/27.03.2007г., по НОХД № 115/2006 г. на Ловешкия окръжен съд, за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 от НК, която първоначално е била „доживотен затвор“, но която е била изменена с решение на САС по ВНОХД № 181/28.09.2007 година.

2. С одобрено Споразумение от 11.09.2012 г. по НОХД № 912/2012 г. на Бургаския окръжен съд, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване;

3. С одобрено споразумение от 21.12.2012 г. по НОХД № 317/2012 г. на окръжен съд Силистра, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 10 месеца, при първоначален режим "строг", като на основание чл.25, ал.1 от НК, му е определено едно общо наказание по последните две дела от 6 години лишаване от свобода, при първоначален „строг“. На основание чл.27, ал.2 от НК, определеното общо наказание от 6 години „лишаване от свобода“ е присъединено към наказанието по първото дело от 20 години „лишаване от свобода“ и е определено общо наказание за изтърпяване от 26 години, при първоначален „строг“ режим.

Преди това И. П. е осъждан без ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Към 08.09.2023 г., съгласно представената справка, осъденият И. М. П. е изтърпял фактически – 17 години, 5 месеца и 17 дни; от работа – 3 години, 1 месец и 19 дни или всичко – 20 години, 7 месеца и 6 дни. Остават за изтърпяване 5 години, 4 месеца и 24 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически две трети от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на УПО по отношение на осъдения П. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

При извършената от затворническата администрация първоначална оценка на риска е определен среден /в горната граница/ риск от рецидив – 80 точки, с фиксирани седем 3 проблемни зони – „настоящо правонарушение, „отношение към правонарушението“, „образование и обучение“, „трудова заетост“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“, по които да се работи.

При междинните преоценки, риска от рецидив се запазва среден. Първоначално е отчетено намаление до 43 точки. В последствие, при преместването на П. от Затвора Ловеч, в Затвора Враца и в следствие на деструктивното му поведения, стойностите на риска от рецидив на осъдения след 2010 г. са завишени на 69 точки, а през 2012 г. и на 76 точки. При следващите преоценки е отчетена рязка промяна в поведението на П., в положителна насока, което е довело до снижаване стойностите на риска на 69т., на 63т. на 57т., на 53т. и на 51 точки, но риска от рецидив си остава в средните стойности.

При лишения от свобода П., е отчетено отношението му към извършеното от него правонарушение, като във връзка с проблемната зона „умения за мислене“, е посочено, че същият разпознава само частично проблемите си; не ги разрешава по законосъобразен начин; действа прибързано, без да мисли за негативните последици.

Изводът е, че рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към датата на депозиране на молбата за УПО, са актуални и не са променени. Според последния доклад, корекционния процес все още не е завършен и прогресивната система не е изпълнена.

Изложеното обосновава правотата на приетия от Врачански окръжен съд извод, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид коментирания по-горе риск от рецидив, а и поради факта, че времето на предварителния арест от 2 години, който е бил зачетен и приспаднат от отмереното наказание, както и времето, през което изпълнението на наказанието е било два пъти прекъсвано за срок от 5 месеца и 29 дни /когато са извършени и последващите две престъпления по чл.199, ал.1, т.4 от НК/, представляват немалка част от фактически изтърпяното наказание, която не е била използвана за провеждане на дейности, свързани с изпълнението на плана на присъдата, с цел постигане на стабилност на резултатите от корекционния процес, предвид обстоятелството, че процесното общо наказание е за тежки престъпления против собствеността, телесната неприкосновеност и живот на възрастни граждани, представляващи уязвимата част от обществото, както и, че извършените от осъденото лице престъпления са в съучастие и в условията на опасен рецидив.

Тези данни сочат, че извън местата за лишаване от свобода, осъденият П. все още представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи. Поради изложеното, твърдяното в жалбата на осъдения поправяне има само декларативен характер.

Няколкократните му награждавания, завършено професионално обучение, извършени обществено-полезни прояви, настойчиво прокламирани в жалбата, не могат да противостоят и да игнорират наложените му две наказания „лишаване от свобода“ за извършените от него две престъпления по чл.199, ал.1, т.4 от НК и то по време, когато осъденият П. е бил извън пенитенциарното заведение, когато два пъти му е било прекъсвано изпълнението на 4 наказанието, за да се лекува. Тези наказания са доказателство, че осъденият е склонен към прибързани и необмислени действия, без да се предвиждат всички възможни последствия.

От тук - и извода, че осъденият не се е поправил и, че при евентуалното му условно предсрочно освобождаване, рискът за обществото е висок, защото е налице реална възможност от извършване на ново престъпление.

Вярно е, че осъденият е и награждаван, но това награждаване, както и твърдените от осъдения негови обществено-полезни прояви, са също част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните контакти на осъдения, с цел проследяване на неговото поведение.

Положеният пък от осъдения П. тригодишен труд, който сравнен със срока на 26годишното му наказание „лишаване от свобода“ е твърде спорадичен, освен това е и право, а не задължение, е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода” и изобщо не е индикатор за добро поведение, което освен друго е средство за превъзпитание и приучаване към получаване на доходи по законен /а не по бърз и лесен, но криминален/ начин, каквито са и целите и задачите, заложени в плана на присъдата.