Решение № 5686 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5686 гр. С., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110113607 по описа за 2022 година

„Т. е предявила против В. Т. И. и Г. Т. И. в условията на субективно и обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделност при квоти по 1/2 за всеки ответник сумата в общ размер от 2646,90 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законна лихва за забава от 15.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 454,60 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г.; сумата от 29,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01,2019г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 7,03 лева - представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 26.01.2022г.

Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че с ответниците в качеството им на наследници на ЛЛ. Г.ева И.а и Т. И. и като съсобственици по наследство на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.

/абонатен номер ./, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота в процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължат и обезщетение за забавено изпълнение.

От всеки от ответниците ищецът претендира следните суми:

1

От В. Т. И.: сумата от 1323,45лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 227,30 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. - 26.01.2022г., сумата от 14,96лв. главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019г. - 30.04.2020г., ведно законната лихва от 15.03.2022г. до окончателно заплащане, както и сумата от 3,52 лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г. до 26.01.2022г.

От Г. Т. И.: сумата от 1323,45 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 227,30 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. - 26.01.2022г., сумата от 14,96лв. главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.03.2022 г. до окончателно заплащане, както и сумата от 3,52лв. - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г. до 26.01.2022г.

Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Н..

Ответниците, редовно уведомени, в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на исковата молба.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците – адв. С. прави възражение за изтекла давност за част от сумите, като изрично сочи, че не оспорва претендираното количество на доставената ТЕ.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от дата 22.12.1990г. /л. 104 от делото/ се установява, че на посочената дата, Т. И. и ЛЛ. Г.ева И.а в качеството на купувачи и СО район „И.” /с представител – Председателя на ИК/ в качеството на продавач, е сключен договор за покупко-продажба на апартамент № 136, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Д., вх. И. Въз основа на така сключения договор, купувачите Т. И. и ЛЛ. И.а са придобили собствеността върху процесния имот при условията на СИО.

Видно от удостоверение за наследници на Т. И. /л. 65 от делото/, последният е починал на 03.02.2911г., като е оставил за свои наследници: ЛЛ. Г.ева И.а – съпруга; В. Т. И.

– дъщеря и Г. Т. И. – син.

С откриване на наследството на Т. И., притежаваната от починалия ½ ид.ч. от имота 2 е разпределена поравно между неговите наследници /чл. 9, ал. 1 ЗН – „Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете”, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН – „Децата на починалия наследяват по равни части”/. Т.е., всеки от наследниците е придобил по 1/6 ид.ч. от имота, като ЛЛ. И.а е станала собственик на общо 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч., притежаван от нея и 1/6 ид.ч. по наследство от починалия й съпруг/, а В. И. и Г. И. са станали собственици на по 1/6 ид.ч. всеки от тях от имота.

Видно от удостоверението за наследници на ЛЛ. И.а /л. 64 от делото/, последната е починала на 18.12.2015г., като е оставила за свои наследници В. И. – дъщеря и Г. И. – син.

С откриването на наследството на ЛЛ. И.а, притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния имот са преминали в патримониума на нейните наследници, като всеки от тях е придобил по 2/6 ид.ч. от него. По този начин всеки от тях е станал собственик на общо 3/6 ид.ч. или ½ ид.ч. Това обстоятелство не се и оспорва от ответниците.

От събраните по делото писмени доказателства: протокол от общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. С., жк. „Д., вх. 8 и вх. 9 за избор на ФДР; договор от 2002г., сключен между ЕС на горния адрес и ФДР „А.; Договор от 01.12.2006г., сключен между „А. и „Н. – клон С.; Договор от 02.06.2017г., сключен между „Т. и ФДР „Н.; съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за абонат ., талон за отчет на уреди за дялово разпределение; констативен протокол, изравнителна сметка /представени от третото лице помагач/, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена в процесния имот.

Разгледаните до тук писмени доказателства не се оспорват от ответниците, което мотивира съда да ги кредитира изцяло. Количеството на доставена ТЕ в процесния период, нейният размер, стойността на извършената услуга дялово разпределение също не се оспорва от ответниците.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че двамата ответници, като собственици на процесния имот са били клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст като собственици на имота, ответниците били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни ците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява собственицитте на имота /или техни наследодатели/ да са се възползвал от 3 правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между ответниците, като собственици на процесния имот, бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. В този смисъл същите са имали задължение за заплащане на дължимата ТЕ и суми за извършване на услугата дялово разпределение за претендирания период.

Ответниците не оспорват и количеството доставена и незаплатена ТЕ, нито стойността на извършената услуга дялово разпределение. Същите се установяват и от приобщените по делото съобщения към фактури и извлечение от абонатната сметка.

Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

По делото се установява при така събраните доказателства, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово разпределение, като ФДР е била „Нелбо Инженеринг” ООД, като това обстоятелство не се оспорва от ответниците.

С оглед на всичко изложено съдът приема за безспорно установена както стойността на доставената, но незаплатена ТЕ в релевантния период по начина, по който същата се претендира от ищеца, а именно: 2646,90 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода - м.05.2018г. - м.04.2020г. и 29,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019г. - м.04.2020г.

По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за ТЕ, така и за дялово разпределение.

С оглед на горното, искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу всеки от двамата ответници с оглед притежаваната от всеки от тях идеална част от процесния имот /по ½ ид.ч./ се явява доказан и основателен изцяло и следва да бъде уважен.

Що се отнася до възражението за изтекла давност, направено от процесуалния представител на ответниците в първото по делото съдебно заседание, то доколкото същото е обективирано извън срока за отговор по чл. 131 ГПК, се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

4

Ответниците не оспорват и размера на претендираната лихва за забава върху главниците за ТЕ и дялово разпределение, нито периода, за който същите се дължат.

Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени касателно следните суми: 454,60 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г. върху главницата за ТЕ и сумата 7,03 лева - представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 26.01.2022г., като всеки от тях бъде осъден да заплати по ½ от тези суми.

И тук съдът ще посочи, че възражението за изтекла давност се явява предявено извън срока за отговор, поради което и съдът няма да разгледа същото.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът е реализирал слените разноски в настоящото производство: 125,54 лева държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело; 10,00 лева – такса за 2 броя съдебни удостоверения.

С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.

Разпечатката съдържа 48 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce458704-5f8e-4fd9-a920-779f8f1f69e8