Решение № 467 от 05.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 467

***, 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430105961 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 51 ал. 1 от ЗЗД и чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Ищецът С. П. Г. от ***, е предявил иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против Н. Р. К. от ***, за заплащане сумата от 121 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, и за сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършено от ответника престъпление по чл.131 ал.1 т.12, във вр. чл.130 ал.2 от НК, извършено на 29.08.2024 г. в ***, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение №198 / 04.04.2025 г. на Районен съд-Плевен, постановено по АНД №20254430200464, ответникът е признат за виновен в това, че на 29.08.2024 г. около 11:20 часа, в ***, ***, по хулигански подбуди причинил на С. П. Г. от *** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, а именно - *** и ***. Ищецът твърди, че от престъплението са му причинени неимуществени вреди – силен стрес, болки и страдания, повече от седмица, поради силния оток и болки в областта на дясната челюст и скула, не могъл да 1 дъвче и да се храни нормално, хранил се с течна или пасирана храна и сокове.

Твърди, че около десет дни приемал изписаните му болкоуспокояващи лекарства до спадане на отока и кръвонасяданията, като в този период не можел да общува и да говори нормално, а впоследствие, за продължителен период от време - 30-40 дни, изпитвал болки и неудобство при хранене и говорене в областта на дясната челюст и скула, както и болки в областта на кръста. Твърди, че е изпитвал и срам и неудобство, когато обяснявал на близки и познати и на работното му място пред *** - полицаи, причината за външния му вид и за отока и кръвонасяданията по лицето му. Сочи също и че претърпял и имуществени вреди в размер на 121 лв. - цена за лекарства във връзка с проведеното му лечение и възстановяване - 21 лв., и такса от 100 лв. за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение. Претендира разноски.

Ответникът Н. Р. К. не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото по настоящото дело, АНД № 464/2025 г. на Районен съд – Плевен се установява, че РП Плевен е внесла в съда досъдебно производство № 5591/2024г., с предложение обвиняемия Н. Р. К. -ответник в настоящето производство, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление на 29.08.2024г. по чл.

131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 2 от НК. В съдебно заседание на 04.04.2025г. е постановено Решение № 198/04.04.2025г., влязло в сила на 23.04.2025г., съгласно което обвиняемият Н. Р. К. е признат за виновен в това, че на 29.08.2024г. около 11:30 часа, в ***, ***, по хулигански подбуди, причинил на С. П. Г. от *** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, а именно - *** и *** – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК. На основание по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева.

По делото е прието Съдебномедицинско удостоверение от 29.08.2024г. от 12:45 часа, съгласно което съдебен лекар, след преглед на ищеца и снети 2 предварителни сведения, че на същата дата, около 11:30 часа мъж го блъснал в корема във вратата на лек автомобил, ударил го два пъти с юмрук в лицето и един път в гърба, като ищецът се оплакал от болка в травмираните места, губил съзнание, е констатирал следните увреждания: На лицето, в областта на дясната скула - изразен до лицева асиметрия, напрегнат, болезнен на опипване оток със слабо набелязано бледо синкаво кръвонасядане. Отокът обхваща и прилежащата част от бузата. Няма други травматични увреждания. Посочено е, че при прегледа в спешното отделение ищецът посочил, че е губил съзнание за 2-3 минути. Заключението на съдебния медик е, че е установил оток и кръвонасядане по лицето в дясно, като увреждането е резултат на тъпа травма, която може да е получена по начин и време, както се съобщава, по наличните данни е довело до болка и страдание. От представената разписка се установява, че стойността на издаденато СМУ е 100.00лв. Приложен е лист за преглед на ищеца в Спешно отделение от 29.08.2024г., 12.05ч., като в него е вписано обективно – оток в лявата максиларна област, на при направеното изследване – фасова и профилна краниографии, се установило, че липсват данни за пресни травматични костни увреди на структурите на черепа.

Представен е амбулаторен лист от 30.08.2024г., от който е видно, че при прегледа на следващия ден ищецът се оплаквал от безсънна нощ с болки в главата, гадене и повръщане, при което му е изписана терапия с ***, приложена е рецепта и касов бон за закупуване на лекарствата на същата дата на стойност 21.01лв. От представения болничен лист на ищеца, същият е бил в отпуск по болест при домашен-амбулаторен режим за периода 29.08.20204г. – 07.09.2024г.

По делото бяха събрани и гласни доказателства относно твърденията на ищеца за начина на получаването на уврежданията и преживените болки и положението му след получаването на телесното увреждане. От разпита на *** Х. Д., *** на ищеца, се установява, че тя е била *** на получаването на травмите, описани в медицинската документация. Посочи, че през месец август 2024 г. били спрели техния автомобил, тя била в него, а *** й бил в магазин, и след като излязъл оттам, ответникът започнал да крещи и обижда защо са спрели колата така. Ищецът казал, че ще отмести колата, но ответникът започнал да обижда и изблъскал ищеца, след което той се отдръпнал отстрани. *** излязла от колата и видяла как ответникът нанесъл два удара в главата на ищеца с юмруци - в челюстта, също и в бъбреците, в 3 корема. Твърди, че е излязла от автомобила и е видяла ударите, т.к. била на един метър от страните – видяла, че те били в главата отляво, а в корема отдясно. Твърди, че тогава ищецът се легитимирал, че е ***, и ответникът се отдръпнал. Ищецът се обадил на дежурен екип и той пристигнал, а тя закарала ищеца в Бърза помощ да го прегледат. Твърди, че вследствие на ударите, ищецът имал доста дълго време огромна подутина в областта на челюстта, хранел се трудно, наложило се да яде течни храни, пиел болкоуспокояващи в рамките на месец, спял трудно. Посочи, че цялата страна на лицето му била подута, че ищецът се притеснявал от това, тъй като е ***, хората му задавали въпроси какво се е случило, защо изглежда по този начин. Твърди, че било доста неприятно, че ищецът дълго време трудно си отварял устата, имал дълго време синини и болка в корема, говорел по-трудно, докато не поотминала раната в горната част на челюстта. Описа най-силните болки за период от дветри седмици, а цял месец ищецът се хранил с по-мека и пасирана храна и едва след това спряло да личи, че има наранявания. Посочи, че за болката са купували и по-силни лекарства.

От разпита на *** П.Й., ***, *** на ищеца, се установява, че и двамата са *** на ***, и в края на месец август ищецът донесъл болничен лист и казал, че е бил ударен, бил насинен и подут в областта на скулата, в дясната страна на лицето. Посочи, че *** започнали да го разпитват какво е станало, кой го е бил, а на ищеца не му било приятно да му задават такива въпроси, било го срам. *** посочи, че след завръщането на работа е бил заедно с ищеца на смени, и че се виждало, че той е лилав, посинен, като това си личало след болничния още 20-30 дена. Посочи, че ищеца изпитвал неудобство, стоял настрани, когато били двамата на смяна, *** водил проверките, за да не забелязват хората, че колегата му има следи от удари. Посочи, че когато били на смяна, *** на ищеца му правила пасирана храна за да я пие той, носела му пасирани шейкове. *** посочи, че ищецът пиел е болкоуспокояващи, в началото, първите десетина дена, а когато си донесъл болничния лист, ищецът фъфлел и трябвало да се вслуша какво говори, описа говора му - все едно носил скоби, и не можел да отваря устата си. Посочи, че като се върнал на работа, ищецът говорел по-нормално, но синината си стояла.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки: На първо 4 място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване, само ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Исковете са предявени след влизане в сила на Решение по АНД № 464/2025 г. на Районен съд – Плевен, с което ответникът е признат за виновен в причиняването на лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, по хулигански подбуди. Чл. 300 от ГПК, разпорежда че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това се отнася и за решението по чл. 78 а от НК - в т.см. Определение № 3339 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д.

№ 1493/2025 г., I т. о., ТК. Поради изложеното, съдът следва да приеме, че деянието – причиняване на лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето; извършването на това деяние от ответника, както и противоправността му, са доказани безспорно. В случая ответникът не е направил възражение за съпричиняване и този въпрос не се изследва от съда.

В този случай съдът изследва вредите, заявени от ищеца като имуществени – сумите във връзка с диагностициране и лечение, и като неимуществени - стрес, болки и страдания, повече от седмица, затруднено общуване болки в областта на кръста и корема, срам и неудобство от външния му вид, както и причинната връзка между тези вреди и деянието.

Същевременно по делото се доказа от свидетелските показания на *** Д., че освен леката телесна повреда в лицето, такава е нанесена и в корема, за която дори и при липса на постановена присъда, са налице условията на чл. 45 от ЗЗД.

Съдът намира, че имуществените вреди са безспорно доказани като размер – по касовите бонове в общ размер на 121.00лв. – удостоверяващи 5 плащане на лекарства и такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение, което е установило наличието на оток и кръвонасядане по лицето на ищеца вдясно, и е посочило че това увреждане може да е получено по описания от ищеца начин.

Съгл. Решение № 431 от 2.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2023 г., I г. о., принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. В понятието "неимуществени вреди" се включват телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт. Неимуществените вреди – болки и страдания, интензивни в началото, претърпени от самата телесна повреда на лицето и челюстта, в продължение на повече от месец, също се доказаха както от писмените доказателства – медицинска документация и болничен лист, така и от свидетелските показания, които са безпротиворечиви и дадени от свидетели – очевидци на лечението и възстановяването на ищеца.