Решение № 164 от 16.07.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Враца, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11/10.01.2025 г. по гр.д. № 211/2024 г. на РС-Оряхово ответниците И. И.

С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес с. *** са осъдени солидарно да заплатят на ищеца К. К. С., с ЕГН ********** от с.***, сумата от 12060.00 /дванадесет хиляди и шестдесет/ лева, от която:

8000.00 /осем хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и 4060.00 /четири хиляди и шестдесет/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършено на 06.08.2022 г. около 03:00 ч. в с.

Софрониево, общ. Мизия, обл.Враца от ответника И. И. С., с ЕГН **********, като непълнолетен, престъпление по чл. 129, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

Присъдил разноски и на двете страни, съобразно с уважената и отхвърлената част от иска, както и държавни такси и разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 488/03.02.2025г. от И. И. С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес с. ***, чрез пълномощните им адв.М. М. със служебен адрес гр.Враца, ул.“Мито Ц.“ № 2, ет.2, к.2 и адв. Д. Д. със съдебен адрес гр.Враца, ул.“Лукашов“ № 5, ет.2, офис № 10 против Решение № 11/10.01.2025 г. по гр.д. № 211/2024 г. на РС-Оряхово в частта, с която е уважен иска на К. К. С. против ответниците за заплащане на общата сума от 12 060.00 лв., от която: 8000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и 4060,00 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие извършено от непълнолетния И. И. С. на 06.08.2022г. в с.Софрониево, обл.Враца престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски и на РС-Оряхово държавни такси.

Сочат решението, като неправилно, необопосновано и незаконосъобразно, постановено 1 в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствепи норми, поради което желаят неговата отмяна в тези части.

Съдът с Определение рег.№ 121/04.03.2025г. е прекратил ВГД № 96/2025г. по описа на ОС-Враца и върнал делото на РС-Оряхово за допълнително администриране.

След връщане на делото е образувано под нов № 191/2025г. по описа на ОС-Враца.

Въззивния съд с Разпореждане № 182/15.05.2025г. е оставил Без движение въззивната жалба, като дал подробни указания на жалбоподателите.

С молба вх.№ 3856/21.05.2025г. въззивниците, чрез техните пълномощните са уточнили, че поддържат въззивната жалба, както е депозирана. Нямат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта за сумата от 2000,00 лв. за която липсва отхвърлителен диспозитив в атакувания съдебен акт, нито имат правен интерес от допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК.

В жалбата въззивниците навеждат твърдения, че първоинстанционня съд неправилно е приложил материалната разпоредба на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението в размер на 8000,00 /осем хиляди /лева за неимуществени вреди, което е завишено и недоказано, поради несъбиране на доказателства за претендираните от ищеца вреди.

Съдът неправилно е приел за доказано, че от събраните гласни доказателства вследствие на претърпяната от ищеца травма били настъпили допълнителни негативни последици, а именно: самочувствието му било понижено, притеснявал се за социалните си контакти, тъй като от показанията им не се установило същият да е имал постоянна трудова заетост към онзи момент, нито приятелка, контактът с която да е пострадал, нито да е бил член или участник в спортно- културни сдружения /клубове или каквото и да е в тази насока, които да е спрял да посещава, както и липсата на съдебно- психологическо изследване установяващо подобни обстоятелства.

Въззивниците считат, че първостепенния съд неправилно приел дългата продължителност на възстановителният период на ищеца, тъй като от приетата СМЕ се установило, че същият е с продължителност от два до три месеца, нито, че след него са настъпили усложнения. Видно от 19.10.2022г.(датата на изготвяне на фактурата) металокерамичните корони били готови за поставяне, като задължението за плащането й било изискуемо в сочения двумесечен срок за възстановяване. Други доказателства касаещи периода на лечение не са били събрани по делото, което довело до завишен размер на обезщетение и неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД от съда.

На второ място въззивниците сочат, че в нарушение на материалния закон и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, първостепенния съд приел за недоказано възражението за съпричиняване, цитирайки част от свидетелските показания и съдебна практика на ВКС. Считат, че степента на съпричиняване е 90% на ищеца, тъй като същият не би пострадал изобщо, ако не бил влизал пиян в чужд дом и не би гонил ответникът, за да му нанесе удари, което е и основание за намаляване на определеното по реда на чл.52 от ЗЗД обезщетение.

На трето място въззивниците навеждат твърдения, че неправилно съдът уважил иска за имуществени вреди в размер на 4060 лв. подробно детайлизирани. Считат, че представените фактури бективират определени по количество и цена услуги, но не удостоверяват плащането на същите. Освен това в приложения към исковата молба Протокол от 05.01.2024г. по НОХД 118/2023г. на PC- Оряхово, с който е одобрено Споразумение между ответника и РП Враца, ТО- Оряхово изрично било отразено, че от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, поради което не може да се приеме за разход и адвокатското възнаграждение посочено в Договор от 15.11.2022г. за оказана правна помощ и съдействие в ДП № 239/2022г. на РП-Враца, ТООряхово. Развиват теоретични съображения в тази връзка.

Считат, че разноските за издаване на съдебно-медицинско удостоверение не се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с осъщественото от ответника непозволено увреждане, доколкото те не са свързани с отстраняване вредоносните последици от деянието, а единствено с доказването им и то към един последващ момент.

Ищецът вече бил преминал през медицински преглед, осъществен от друг лекар, който само 2 е установил този факт и актуалното състояние на освидетелстания, като това освидетелстване не е било необходимо във връзка с лечението на пострадалия или предотвратяване влошаване на здравословното му състояние.

Молят исковата претенция за имуществени вреди в размер на 4060 лева да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Въззивниците желаят да се отмени Решение № 11/10.01.2025г. по гр.д.№ 211/2024г. на Районен съд - Оряхово в обжалваните части и да се остави без уважение изцяло предявената от К. К. С. искова претенция.

Претендират разноски и пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 669/19.02.2025г. от К. К. С., чрез пълномощника му адв.С. Г. от АК-Враца, с който оспорва въззивната жалба и изложените в нея съображения, като неоснователна.

Сочи, че решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, който обсъдил събраните по делото доказателства, направил законосъобразни изводи относно основателността на предявените искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Произнесъл се по направените от ответниците в отговора на и.м. възражения, които не били уважени предвид събрания в хода на процеса доказателствен материал.

Сочи, че съдът съобразил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика в подобни случаи предвид действително претърпените от въззиваемия болки и страдания.

По същия начин съдът е постъпил и при присъждане на размера на предявения иск за имуществени вреди,за които представил доказателства, неоспорени от ответниците с писмените отговорите и в съдебно заседание.Освен това според заключението на приетото без възражение заключение на СМЕ,те са били необходими за лечението му ,което не се покрива от РЗОК.

Въззиваемия не е обжалвал решението в отхвърлителната му част.

Моли на основание чл.272 ГПК, въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанационно решение на РС-Оряхово, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски пред въззивната инстанция.

На основание чл.78 ал.5 ГПК,прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат от ответниците, в случай, че превишава минималния размер по Наредба 1/2004 г. за МРАВ и моли същото да бъде редуцирано до минимум.

С писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивниците И. И. С., И. Ц. С. и И. В. Н., редовно призовани се явили лично и с пълномощника им адв. М. М., която заявява, че е подписала въззивната жалба. Същите поддържат въззивната жалба и желаят нейното уважаване. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна К. К. С., редовно призован не се явил. Чрез пълномощника му адв. С. Г. е постъпило писмено становище за даване ход на делото в нейно отсъствие, с което оспорва въззивната жалба, като развива съображенията по същество на спора. В становището се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд – Оряхово е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от К. К. С., с ЕГН ********** от с. ***, чрез адв. С. Г.-АК Враца против И. И. С., с ЕГН **********, и родителите му И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.45 вр. чл.48 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответниците, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, 3 както и сумата от 4 060 /четири хиляди и шестдесет/ лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на извършено на 06.08.2022 г. в с.Софрониево, обл.Враца, престъпление по чл. 129, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК от непълнолетния И. И. С., с ЕГН ********** от ***

В исковата молба се твърди, че за това деяние(чл. 129, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК) на непълнолетния ответник И. И. С. му е наложено наказание по НК с протоколно определение от 05.01.2024 г., постановено по НОХД № 118/2023 г. по описа на Районен съд-Оряхово по влязло в сила споразумение по чл.382, ал.7 вр.чл.24,ал.3 от НПК. С него И. И. С. се признал за виновен, в това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал значението и свойството на извършеното от него деяние е могъл да ръководи постъпките си, на 06.08.2022 г. около 03:00 ч. в с. Софрониево, общ. Мизия, в парк, находящ се в центъра на селото, е нанесъл удар с метална тръба в областта на лицето на ищеца К. К. С., с ЕГН ********** от същото село, с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на клиничните корони на 4-те горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо изваждане на корените на същите, което увреждане му е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл. 129, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.

Ищеца сочи, че при побоя усещал силни болки в устата, лицето и тялото, като бил транспортиран до ЦСМП-Козлодуй, където му били извършени преглед, снимки и изследвания. Снабдил се със съдебно-медицинско удостоверение издадено от съдебен лекар.