Решение № 290 от 10.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Перник, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500361 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. Е. А., ЕГН ********** от *** срещу Решение № 245/18.03.2024 г. по гражданско дело № 4334/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено, че той дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 1947.05 лв., представяща стойността на незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: *** за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., както и сумата 198.36 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.09.2021 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2519/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и са присъдени разноски в полза на „Топлофикация - Перник“ АД в общ размер от 767.91 лв.

Във въззивната жалба се поддържа се, че районният съд, в противоречие с процесуалните правила е основал извода си за наличие на облигационни отношения между страните само на заключението на вещото лице по СТЕ, без да съобрази, че за този факт не са ангажирани писмени доказателства. Сочи се, че съдът не е взел предвид разясненията на експерта относно възможността за измерване на завишени количества топлинна енергия, поради продължителния период от монтиране на изпарителните ампули до извършения отчет. Излага се, че през процесния период жилището не е ползвано за живеене и по тази причина е обективно невъзможно в него да е изразходвана топлоенергия на посочената 1 стойност. Твърди се също, че районният съд не е взел предвид, представените от ответника писмени доказателства, от които е видно, че цялата изразходвана през процесния период топлинна енергия е отчетена на 21.06.2023 г. и е заплатена.

Поддържа се и неправилно приложение на материално правните норми на ЗЕ. Твърди се, че към влизането в сила на ЗЕ няма данни процесния имот да е бил топлоснабден, поради което за възникване на облигационно отношение между страните е било необходимо сключването на договор между тях, какъвто не е налице.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което изцяло да отхвърли предявения иск да присъди разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е съображения за правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е бил представляван. С писмена молба е заявил, че поддържа въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените срещу него искова да бъдат отхвърлени. Заявена е претенция за разноски.

В съдебно заседание, въззиваемият ответник, редовно призован не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, която има интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивна прооверка съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

С него съдът се е произнесъл по допустим иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1473/08.06.2023 г. по ЧГД № 2519/2023 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Спазено е диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Затова решението е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

2

Решението е правилно.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са изслушани съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които относимите към предмета на спора факти са установено правилно.

С доклада по делото съдът е обявил за служебно известно обстоятелството, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и един централен ежедневник - в. Съперник, бр.

82/29.04.2004 г. и в. Новинар, бр. 101/30.04.2008 г. и са влезли в сила. По делото са представени и доказателства за публикуването на същите общи условия във в. Съперник, бр.

82/29.04.2008 г.

От районния съд са приети, като доказателства нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том втори, рег. № ***, дело № 290/2021 г. и заявление-дакларация за отриване на партида за битови нужди, с вх. № 515/21.04.2023 г. От тях се установява, че считано от 02.08.2021 г. въззиният жалбоподател е собственик на процесния топлоснабден имот с административен адрес: ***, както и че на 21.04.2023 г. е подал заявление до въззиваемото дружество за откриване на партида на негово име за същия недвижим имот.

Приложено е извлечение от сметка за абонатен № ***, с титуляр Д. Е. А. към 19.04.2023 г., неподписана от представител на топлофикационното дружество, от която се установява, че са начислени суми за ползвана топлинна енергия в размер на 1947.05 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. и лихви за забава върху главниците в общ размер на 198.36 лв., считано за периода ат 08.09.2021 г. до 19.04.2023 г.

По делото е приета съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й., ведно с направените уточнения в съдебно заседание. Съдът я кредитира изцяло като пълна и обоснована, изготвена от експерт с необходимите знания и професионален опит. От нея се установява, че в етажната собственост на адрес: *** системата за дялово разпределение е въведена на 15.11.2000 г., когато между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение „Виттера Енерджи Сървисиз“ ЕООД е сключен договор № 303/15.11.2000 г.

През процесния период - 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., услугата „дялово разпределение“ е извършвана от „Техем сървисиз“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД въз основа на договор № ***, като няма подадени възражения от Д. Е. А. срещу изготвената изравнителна сметка. Индивидуалните изравнителни сметки са връчени на представител на СЕС на 05.07.2021 г.

Установява се също, че в абонатната станция на сградата етажна собственост е монтиран топломер, който е преминал задължителния метрологичен контрол по чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, съответства на одобрения тип, годен е за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е констатирало, че от измерената с него брутна топлинна енергия са приспадани технологични разходи, изчислени правилно по реда на Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. Между отделните абонати е разпределяно нетното количество топлинна енергия. Експертът е установил, че през процесния период топлоенергията, отдадена от сгрдната инсталация е определяна съгласно т.6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020 г. и е разпределяна съгласно т. 6.1.3 пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който отопляем обем за процесния имот, отразен в изравнителната сметка и в справката е 173 куб. м.

Вещото лице е констатирало, че през процесния период в имота, собствен на въззивния жалбподател е имало свързани със сградната инсталация две отоплителни тела в жилищните помещения „стая“ и „хол“, с монтирани индивидуални разпределители с визуален отчет на изпарителен принцип „ампули“. Извършвано е ежемесечно прогнозно разпределение на топлинната енергия въз основа на дела на същата от предходен период.

След отчетния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. съобразно начислените дялове по 3 норматив, отразени в изравнителната сметка е извършено изравняване с начислената прогнозна топлоенергия.

Експертът е отразил, че му е представен констативен протокол, от който е видно, че след отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. са определени основна отчетна дата – 05.05.2022 г. и допълнителна отчетна дата – 14.05.2022 г., като е отразено, че в процесния имот не е осигурен достъп за отчет на средствата за измерване. Съставеният констативен протокол е подписан от представител на етажната собственост.

Вещото лице е установило, че поради неосигурения достъп за отчет в жилището, е приложен реда на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 и т. 6.7, т. 6.8 от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. и приложението към чл. 61, ал. 1 от нея, като топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела помещения „стая“ и „хол“ е разпределена по изчислителен път съобразно определените от ФДР топлинна мощност на отоплителните тела чрез експлоатация по максимален специфичен разход на сградата. Общо за двете отоплителни тела е разпределена съответстваща топлоенергия – 18.203 Mwh. Констатирало е, че в помещение „баня“ е имало свързано към СИ отоплително тяло тип „щранг-лира“, без монтиран ИР, поради техническа невъзможност за това, което отдава непрекъснато топлинна енергия, без възможност за регулиране. За това тяло е начислявана топлинна енергия прогнозно, като в изравнителната сметка отдадената топлинна енергия е определена по реда на т. 6.9 от приложение към чл. 61 от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. В общите части на СЕС няма работещи и свързани със СИ отоплителни тела и не е разпределяна и начислявана сума за топлоенергия, отдавана от такива. Имотът е свързан към СИ за битово горещо водоподаване и има монтиран един водомер за топла вода. В изравнителнта сметка е начислен разход по водомер. Вещото лице е констатирало, че въпреки неосигурения достъп за отчет за сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. в изравнителната сметка не е начислявана топлоенергия за БГВ.

При проверката на отчетната карта за жилището, съхранявана при ФДР, експертът е установил, че индивидуалните разпределители, монтирани в имота са отчитани за период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. на 22.05.2021 г. и за период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на 23.05.2023 г. За отчетния период – 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., който включва и процесния период не е осигурен достъп и на двете определени дати за отчет, за което е съставен констативен протокол. Последното отчитане е извършено на 23.05.2023 г. и според разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, то обхваща изразходваната топлинна енергия само за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., без да включва по-рано ползваната такава, независимо, че предходния отчетен период не е бил осигурен достъп за отчет.

Заключението на вещото лице е, че начислената от топлоснабдителното дружество топлинна енергия е правилно определена и е изчислена по действащите към съответния период цени, като стойността и за спорния период е в общ размер на 1947.05 лв.