Определение № 1706 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1706 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500542 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 103 851/20.12.2024г. / вх.

No на ВРС/ от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев- управител, действащ чрез юрисконсулт Михаела Милушева, срещу Определение № 13847 /09.12.2024г., постановено по гр. дело № 1574 / 2024г. на Варненски районен съд, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 90332/11.11.2024г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на Решение № 3595/15.10.2024г., постановено по гр.д. № 1574/2024г. по описа на ВРС, 7 с-в, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Счита, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. е прекомерно съобразно вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на практиката на СЕС и сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Защитата по отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК се характеризирал с ниска сложност, не изисквал по-интензивна 1 работа, като доказателствената тежест била разпределена при ответника.

Също така, следвало да се съобрази и обема на свършената работа - исковата молба била с обем 5 страници, като било посочено единствено основание за недължимост - изтекла погасителна давност. Освен това било проведено само 1 открито съдебно заседание, в което не били събирани допълнителни писмени или гласни доказателства, което също свидетелствало за липсата на фактическа и правна сложност, както и за допълнително ангажиране и положен труд на процесуалния представител на насрещната страна. В допълнение, счита, че в защитавания материален интерес не следвало да бъде включван размера на законната лихва, тъй като същата имала акцесорен характер, следвала главното вземане и при отпадането му лихва не се начислявала и не се дължала.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение напълно съответствало на извършената работа и на материалния интерес по делото. След преглед на материалите по ГД и по изисканото за послужване изпълнително дело, ставало ясно, че не можело да бъде споделено, твърдението на „ЕОС Матрикс“, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност – напротив, за успешното провеждане на иска се изисквало значително време адвокат С. да се запознае с материалите по изпълнителното дело – вкл.с материалите по гражданския спор, въз основа на който е издаден и изпълнителния титул. Било необходимо да се проследят сключените договори за кредит, учреденото поръчителство, настъпилата после замяна на взискател /банка/ с ответника по настоящото дело, валидността на извършеното прехвърляне на вземане и други множество допълнителни правоотношения, довели до формиране предмета на делото.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от Н.

С. А., ЕГН **********, дейставаща чрез адв.Е. С. – Г., с която срещу „ЕОС МАТРИКС" ООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, п.к.1715, район „Витоша", ж.к."Малинова долина", ул."Рачо Петков -Казанджията" №4-6, са предявени искове с правно основание 2 чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради настъпване на погасителна давност, сумите, за които срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 26.01.20212г. по ЧГД №814/2012г. на ВРС, 26-ти с-в, а именно: 1/ 9375,62лв. - главница; 2/ 11 642,26лв. – лихви; 3/ 4 420,25лв. - неолихвяема сума, за които е образувано ИД №20127120400090 от 2012г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева, рег.№712 към КЧСИ.

В производството по делото, ищцата, чрез адв. С. е депозирала две уточняващи исковата молба такива, като е отправила и искане за допускане на обезпечение, което съдът е уважил. Проведено е едно съдебно заседание, в което адв. С. се явява при отсъствие на ответната страна, която е депозирала писмено становище. Приобщено към доказателствения материал по делото е изпълнителното производство.

Постановено е Решение № 3595/15.10.2024г., постановено по гр.д. № 1574/2024г. по описа на ВРС, 7 с-в, с което е уважена претенцията на ищеца и са присъдени в негова полза реално сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съображения: частната жалба е основателна, поради следните

Настоящият състав, за да определи дължимото адвокатско възнаграждение, взе предвид постановеното решение на СЕС по дело С438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото е направил жалбоподателят пред първата инстанция още с отговора на исковата молба, следва да бъде съобразено доколко така договореният и изплатен размер е 3 съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата. При съобразяване на всички тези фактори съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 1500 лв. е справедливо и обосновано, съответстващо на извършената работа. Процесуалният представител - адв. С. е изготвила исковата молба след запознаване с изпълнителното дело, като по делото не са събирани други доказателства извън това изпълнително производство. Проведено е едно единствено съдебно заседание, в което само адв. С. се явява като процесуален представител, а насрещната страна е депозирала писмена молба.

Правната и фактическа сложност не е отличителна, а и следва да се съобрази и характера на производството, в което и ищцата има качеството на потребител.

Отделно изобилна и константна е практиката на ВКС, като след постановяването и на тълкувателните решения, засягащи проблемните въпроси, казусът по чл. 439 от ГПК е максимално изчистен от правна страна.

Предвид гореизложеното определението следва да бъде отменено и постановеното първоинстанционно решение изменено в частта за разноските, които бъдат намалени от 2500лв. на 1500лв., поради което и съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13847 /09.12.2024г., постановено по гр. дело № 1574 / 2024г. на Варненски районен съд, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 90332/11.11.2024г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на Решение № 3595/15.10.2024г., постановено по гр.д. № 1574/2024г. по описа на ВРС, 7 с-в, в частта за разноските, на основание чл.

248 ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3595 от 15.10.2024г., постановено по гр. дело № 1574 / 2024г. на Варненски районен съд, 7-ми състав, в ЧАСТТА на разноските, присъдени в полза на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА размера му о т 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/ до сумата от 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/ и в резултат 4

НАМАЛЯВА общия размер на присъдените в полза на ищеца разноски от 3517,53 лв. /три хиляди петстотин и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки/ на 2517,53 лв. / две хиляди петстотин и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки/, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5