Решение № 16657 от 16.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16657 гр. С., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110148731 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от С. Д. К. и Т. Ж. Ц. пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2б, ал. 3 вр. ал. 1 ЗОДОВ за осъждане ответника С.Г.С. да заплати на ищеца С. Д. К. сумата от 5100 лева – обезщетение за разглеждане на гр.д. № 9219/2019 г. по описа на СГС извън разумен срок и на ищцата Т. Ж. Ц. сумата от 1500 лева – обезщетение за разглеждане на гр.д. № 12100/2021 г. по описа на СГС извън разумен срок, както и за осъждане на ответника В.К.С. да заплати на ищцата Т. Ж. Ц. сумата от 1000 лева – обезщетение за разглеждане на гр.д. № 4718/2021 г. по описа на ВКС извън разумен срок, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба 07.09.2022 г. до изплащането.

Ищците твърдят, че е нарушено правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на заведените от тях граждански дела, производството по които все още не е приключило. Твърдят, че вина за забавяне на делата имат само ответниците поради продължаващи отводи на съдебните състави и неоснователно забавяне на произнасянето в хода на производствата. Искат присъждане на обезщетение по справедливост за претърпените от продължителните производства неудобства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника- С.Г.С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни с възраженията, че съдът е предприел всички необходими процесуални действия във възможно най – кратки срокове. Излага съображения, че С.Г.С. е един от най – натоварените съдилища в страната, 1 във връзка с което от страна на Д. са предприети множество мерки за разрешаване на проблема. Позовава се на обявената световна епидемия като форсмажорно и непреодолимо обстоятелство за бързо разглеждане на делата.

Сочи, че процесните дела не са от категорията дела с „висок залог“ съобразно практиката на ЕСПЧ, поради което същите не изискват извършване на приоритетни действия от страна на съда. Твърди, че съдиите в С.Г.С. са се отвели от разглеждането на производството по гр.д. № 12100/2021 г. именно в съответствие с гарантирането на правото на справедлив процес, разглеждан от безпристрастен съд на ищцата Т. Ц.. Самоотводите са осъществени в непродължителни периоди от време и в разумен срок. Счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника ВКС. Излага съображения, че искът по чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ е неприложим по отношение на производството по отмяна на влезли в сила решение, тъй като не е налице разрешаване на спор по същество. Твърди, че не е налице противоправно поведение на ответника във връзка с разглеждането и решаването на гр.д. 4718/2021 г. Счита, че от заявеното с исковата молба не се установява наличието на неимуществени вреди. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По така предявените искове в тежест на двамата ищци е да докажат, че са страни по посочените в исковата молба дела по описа на СГС и ВКС, че са претърпели твърдените неимуществени вреди, както и че същите са в пряка и непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на съдебните производства, предмет на настоящия спор.

В тежест на ответниците е да докажат твърденията си, че делата са били разгледани и решени в рамките на разумния срок, а ако има надвишаване на този срок, то се дължи изцяло на обективни фактори, които седят извън съда – претовареност на съдебната инстанция, пандемична обстановка и пр.

По в.гр.д. № 9219/19г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав:

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 5085777/20.05.2019г., подадена от С. Д. К. срещу решение № 111871/10.05.2019г., постановено по гр.д.№ 19234/2018г. по описа на СРС, 166 състав. Въззивната жалба е била своевременно администрирана от Софийски районен съд, като е изпратена за отговор на насрещната страна, като такъв е постъпил на 19.06.2019г. и на 11.07.2019г. гр.д.№ 19234/2018г. по описа на СРС, 166 състав, заедно с въззивната жалба и отговора са изпратени на СГС. На 12.07.2019г. е образувано в.гр.д.№ 9219/2019г., което чрез системата за случайно разпределение на делата е разпределено на доклад на младши – съдия. С 2 поредни разпореждания на съдията – докладчик мл.съдия А.А. от 29.07.2019г., от 23.08.2019г и от 17.09.2019г. решението по гр.д.№ 19234/2018г. по описа на СРС, 166 състав е било изпратено на СРП като страна с указания, че същото подлежи на обжалване, а въззивната жалбата е била допълнително администрирана, като е била изпратена за становище на СРП и СГП, в качеството им на контролиращи страни в процеса.

С разпореждане по реда на чл.267 от ГПК от 08.01.2020г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2020г.

С разпореждане № 11036/13.05.2020г. на основание заповед № РД-081707/16.03.2020г. на Председателя на СГС, с която е наредено да се преустанови разглеждането на всички видове граждански и търговски дела, за периода на извънредното положение, делото е пренасрочено за разглеждане на 12.06.2020г. В проведеното открито съдебно заседание не е даден ход поради нередовно призоваване на страни. Делото е било отложено и насрочено за 20.11.2020г., за когато страните да бъдат редовно призовани. В проведеното открито съдебно заседание на 20.11.2020г. е даден ход, но за събиране на доказателства е било отложено за 19.03.2021г.

С разпореждане на мл.съдия Е.М. разглеждането на делото е било пренасрочено за 18.06.2021г., на основание Заповед № РД-084964/27.11.2020г. на Председателя на СГС, съгласно която не се разрешава струпване на лица в и пред съдебните зали на Съдената сграда, предвид усложнената епидемична обстановка на територията на гр.С.. Делото е обявено за решаване на 18.06.2021г.

Към датата на завеждане на настоящата искова молба – 07.09.2022г., липсва произнасяне с краен съдебен акт на въззивния състав на СГС по в.гр.д.

№ 9219/2019г.

Решение № 260235 по в.гр.д. № 9219/2019г. е постановено на 03.02.2023г. (1г. и 7 м.)

По в.гр.д.№ 12100/2021г. по описа на СГС:

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 25116305/12.07.2021г. на Т. Ц., З.С., А.Н., Т.А. срещу решение, постановено по гр.д.№ 17393/2020г. по описа на 150 състав на СРС.

Въззивната жалба съдържа изрично искане на въззивниците (л.4 – гръб от в.гр.д.№ 12100/21 на СГС) за отвод на „целият СГС, поради паралелни дела,а тук СГС е и ответник“. По делото се констатира „масов отвод“ на съдиите от СГС, като същото се докладва регулярно на съответния зампредседател за преразпределянето му на нов съдия докладчик.

По гр.д.№ 4718/2021г. по описа на ВКС:

Делото е било образувано по молба от 19.07.2021г. на Т. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 2744/04.05.2020г. по гр.д.№ 5274/2019г. по описа 3 на С.Г.С.. Молбата е била администрирана срочно от СРС и след постъпване на отговор по нея от ВАС, е изпратена на ВКС. С протокол за избор на съдия – докладчик от 25.11.2021г. делото е разпределено на случаен принцип за разглеждане. С разпореждане на съдията докладчик по делото от 14.12.2021г. е изискано от СРС да се приложи решение № 264749/14.07.2021г. по гр.д.№ 7374/2019г. на СРС, след което делото да бъде докладвано за определение по чл.307 от ГПК. Със съпроводително писмо от 21.10.2022г. до ВКС е бил изпратен поисканият от СРС препис от решение и с определение № 50306/27.10.2022г. по реда на чл.307 от ГПК на ГК, 4 ГО на ВКС е допусната до разглеждане молбата на Т. Ц. за отмяна на влязло в сила решение № 2744/04.05.2020г. по гр.д.№ 5274/2019г. на СГС. Делото е насрочено за провеждане на открито съдебно заседание за 24.01.2023г., на което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в месечен срок.

На 02.02.2023г. е постановено решение № 50016 по гр.д.№ 4718/2021г. на ГК, 4 ГО на ВКС, с което е оставена без уважение молбата от Т. Ц. за за отмяна на влязло в сила решение № 2744/04.05.2020г. по гр.д.№ 5274/2019г. на СГС.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По в.гр.д. № 9219/19г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав:

Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. С посочената разпоредба законодателят въвежда вътрешноправно средство на защита при вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на съдебните дела в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от Европейската конвенцията за защита правата, като предоставя възможност за претендиране от Д. на обезщетение за такива вреди. Тази хипотеза на отговорност на Д. е за действия или бездействия на правозащитните органи, в резултат на които посоченото право е нарушено, като отговорността е обективна.

Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност за репариране на причинени вреди вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок както по висящи спорове, така и по вече приключили такива с окончателен съдебен акт. В тази връзка, ако исковата молба касае висящи производства, дори по време на настоящия процес, в рамките на който ищецът претендира вреди, процесните дела по да бъдат решени с окончателен съдебен акт, това не се отразява на допустимостта на исковите претенции. Действително нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят 4 иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава "Трета" , б. "a" ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Същата обаче визира единствено случаите, при които съответното лице не е претендирало обезщетение по висящо дело, а е заявило претенцията си едва след приключването на производството. След като лицето се е възползвало от предвидената възможност да предяви иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие преди делото да е приключило с влязъл в сила акт, то искът му е допустим и тази допустимост не отпада (делото не подлежи на прекратяване), в случай че преди да бъде постановено решение по иска чл. 2б ЗОДОВ , приключи с окончателен съдебен акт производството, от което ищецът черпи правото си на обезщетение. В този смисъл е Решение № 153/2018 г. по гр. д.

№ 4658/2017 г., ВКС, IV ГО, в което е прието, че в противен случай би се стигнало до противоречие с установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Разумният характер на продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за заинтересованите лица. Така заложените критерии са прецизирани и от Върховния касационен съд, като според приетото в Решение от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., по описа на ВКС, III ГО, механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си относно разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. В цитираното решение ВКС се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека, като е посочил, че от значение за преценката дали е нарушено правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок следва да бъдат отчетни и следните обстоятелства: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. Посочил е също, че при преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат отчетени усилията им за ускоряване на производството.