Решение № 4395 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4395 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330100498 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран с установителен иск, предявен от Р. Х. Р., ЕГН:**********, с адрес гр.П, ж.к. **, бл. № ***, представлявана от пълномощника адв.С. Н., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. и пълномощника адв.Х. Г..

Ищецът твърди, че на *** г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 2500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,50% и годишен процент на разходите 56,40%. Излага се, че съгласно чл.5, ал.1 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ 1 документ за размерът на получавания от тях доход. Посочено е в исковата молба, че съгласно чл.11, ал.1 от Договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, предвидени в чл.5, ал.1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 1980,96 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди се, че Р. усвоила изцяло заемния ресурс, не била изплатила процесната неустойка, но не дължала плащания за същата като в тази връзка излага подробни съображения. Според ищцата неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за него щели да настъпят единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които учредили лично обезпечение. Тъй като неустойката била близо 100% от заетата сума, тя била загубила присъщата за нея обезщетителна функция, не зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Релевира се, че било предвидено да се кумулира към погасителните вноски като това водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Заявява се, че както разходите на търговеца, така и печалбата му, следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.11, ал.1 от договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, тъй като от една страна, неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга същата била в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. Сочи се, че по този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР – тъй като неустойката представлявала близо 100 % от заетата сума.

Отправя се искане да се прогласи нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит № 973051 към искане № *** от ***г., обективирана в чл.11, ал.1, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1980,96 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД чрез пълномощника адв.Х.

2

М., с който се оспорва исковата молба като неоснователна. Излага се, че с неустойката не се заобикаляли и нарушавали разпоредбите на ЗПК, включително и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като се сочи, че неустойката не можело да бъде включена в ГПР по предоставения кредит. Релевират се доводи за действителност на оспорената неустойка. Твърди се, че кредитополучателя разполагал с четиринадесет дни, в които можел да упражни правото си на отказ от договора без да е обвързан от по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици за нея – заплащане на обезщетение или такси, като това в пълна степен гарантирало правата на потребителя, ако същият намирал, че е сключил договора при недостатъчно изгодни за него условия, а също и можел да поиска удължаването на срока за представяне на обезпечение или да предложи заместващо такова. Ответникът заявява, че оспорената договорна клауза е индивидуално договорена и валидно сключена, като с нея не се накърнявали правата на потребителя. Клаузата била съставена на ясен и разбираем език, а последиците от обвързването на потребителя с нея били недвусмислено посочени и детайлно, описани в договора за кредит, по начин, който давал на кредитополучателя информация за конкретните задължения, които щял да има към кредитодателя при всяка една хипотеза на развитие на правоотношението им, включително при необезпечаване на кредита. В тази връзка „Сити Кеш“ ООД счита, че страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и справедливост, били уговорили неустоечната клауза. Отправя се искане за прекратяване на исковото производство, поради липсата на правен интерес, а в условията на евентуалност за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените в производството разноски.

В подадения отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД е обективарана и насрещна искова молба, в която се твърди, че страните сключили Договор за потребителски кредит по силата на който дружеството предоставило на ответника по насрещния иск заемна сума в размер на 2500 лева на датата на сключване на договора, като последният служи за разписка за изплатените суми - чл. 4, ал. 1 от договора. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора и имлементирания в него погасителен план, подписани от страните, кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 44.5 % на двуседмични вноски с дата на първо плащане 14.12.2023 г. и последна вноска на 11.07.2024 г., като а в погасителния план били посочени конкретните дати за плащане. Излага се в насрещната искова молба, че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение, съобразно условията на чл. 5, поради което се активирала предвидената в чл.

11 договорна неустойка. Заявява се, че кредитополучателят направил само едно плащане за погасяване на задълженията си по договора - на 29.12.2023 г.

Р. Р. погасила сумата от 620 лева, като с това плащане били погасени изцяло първите две вноски по кредита с падежи на дата 14.12.2023 г., 28.12.2023 г. и частично в размер на 2 лева третата вноска с падеж 11.01.2024 г. Към момента на подаване на насрещната искова молба общо погасената сума по кредита 3 била в размер на 620 лева, като след въпросното плащане от 29.12.2023 г., Р. спряла плащанията си към „Сити Кеш“ ООД, без да изпълни поетите договорни задължения по Договор за потребителски кредит №*** от ***г.

Релевира се, че ответницата по насрещния иск била в просрочие на 4 от вноските по кредита, а именно вноски с падежи: 11.01.2024 г.; 25.01.2024 г.;

08.02.2024 г.; 22.02.2024 г., поради което били налице предпоставките на чл. 6, ал. 3 от Договора за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита.

Според ищеца по насрещния иск задължението на кредитополучателката било в общ размер на 3343,79 лева, от които 2500 лева главница, 166,83 лева възнаградителна лихва и 676,96 лева договорна неустойка. „Сити Кеш“ ООД заявява, че предявява частичен иск, отнасящ се единствено за вземането за главница, а именно 1880 лева, като част от дължимата сума за главница в общ размер на 2500 лева. Отправя се искане за уважаване на насрещния иск, като ответницата по него да бъде осъдена да заплати сумата от 1880 лева на дружеството ищец, а в условията на евентуалност, ако целият договор бъде обявен за недействителен – на основание чл.23 от ЗПК, да бъде осъдена Р. да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1880 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница в общ размер на 2500 лева по Договор за потребителски кредит №*** от *** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендират се сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на насрещната искова молба от ответника Р. Х. Р., представлявана от пълномощника адв.С. Н., с който се възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми, като се заявява, че Договорът за кредит бил нищожен поради противоречие с добрите прави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихва и други разходи по заема.

Според ответницата договорената между страните лихва в размер на 44,50 % годишно, към която следвало да се прибави скритата лихва под формата на неустойка, надхвърляла с над 10 пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, тъй като надвишавала драстично трикратния размер на законната лихва. Релевира се, че процесната клауза на договора накърнявала договорното равноправие между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа па добросъвестността при договарянето, поради което същата се явявала нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво действие, се сочи, че следвало де се приеме, че не била уговорена лихва между страните по процесния договор и такова задължение не било възникнало за Р.. Излагат се доводи и че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка и такса експресно разглеждане се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. Възразява се, че била нищожна като противоречаща на 4 добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузата от договора за заем, в която било посочено, че годишният процент на разходите бил в размер на 56,40%, а действителният ГПР бил в различен размер от посочения, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.