Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 14.08.2025, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 204/2025
Вид
Решение № 185
Подписан
14.08.2025
Състав
Биляна Димитрова Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Севлиево, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100204 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 4147 от 22.07.2025 г., подадена от ищеца Т. С.

С., чрез процесуалния й представител – адв. Т., с искане за изменение на постановеното по делото на 04.07.2025 г. съдебно решение в частта за разноските.

Поддържа се, че съдът неправилно е определил занижено възнаграждение, като не била отчетена фактическата и правна сложност на делото, както и съдебната практика по сходни казуси. В молбата е инкорпорирано и искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото на 04.07.2025 г. съдебно решение. Сочи се, че в диспозитИ. на решението погрешно е изписано първото име на ищцата.

Със същата молба се иска и допълване на решението, доколкото съдът е пропуснал в диспозитИ. на решението да присъди уважената главница ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

По молбата е постъпил отговор от ответното дружество – „Вивус.Бг“ ЕООД, с който се оспорва молбата касателно искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:

По молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, 1 ал.1 ГПК и е спазено изискването на чл.80 ГПК.

Разгледана съображения: по същество молбата е неоснователна, поради следните

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая от представения договор за правна помощ се установява, че страните са постигнали съгласие, че представителството се осъществява при условията на чл. 38 ЗА.

В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. см. са решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/16 и C428/16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т. см. решение по дело № 05.10.2010 г., Elchinov, C173/09, т. 29.

Основният критерий при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското

2 производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения.

Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна.

Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред настоящата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, в което не се е явил процесуалния представител, счита, че определеното възнаграждение в размер на 400 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата и оставянето й без уважение.

По молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в решението:

Молбата е основателна. Действително в мотивите на решението съдът правилно е посочил името на ищцата – Т. С. С., а в диспозитИ. погрешно е изписано „Т. С. С..

Разминаването в мотивите и диспозитИ. на решението представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.

По молбата на ищеца за допълване на постановеното решение, съдът намира следното:

В петитума на исковата молба е налице искане за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата, като съдът е уважил претенцията, но е пропуснал да присъди законната лихва, която е законна последица от уважаването на иска, поради което молбата следва да бъде уважена.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С. Т. за изменение на решение № 161/04.07.2025 г. по гр. дело № 204/2025 г. на Районен съд Севлиево, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 161/04.07.2025 г. по гр. дело № 204/2025 г. на Районен съд Севлиево, като в диспозитИ. на решението навсякъде ВМЕСТО „Т. С. С., с ЕГН: ********** се чете „Т. С. С. с ЕГН: **********“

ДОПЪЛВА на основание чл.250,ал.1 ГПК решение № 161/04.07.2025 г. по гр. дело № 204/2025 г. на Районен съд Севлиево, като:

ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджицокев“ № 52-54 да заплати на Т. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: *************************** законната лихва върху сумата от сумата от 1097,44 лева /хиляда деветдесет и седем лева и четиридесет и четири ст./, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор за кредит № 9743654012 от 18.07.2024 г. от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2025 до окончателното плащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4