Решение № 46 от 15.03.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500015 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на С. Д. С. от гр. Попово чрез адв. Т. Д. от АК-Търговище, насочена против решение № 138/01.12.22г., постановено по гр. д. № 294/21г. на ОС-Търговище, в частта му, с която въззивницата е осъдена да заплати на ЗКПУ “Паламарца – 92“, с.

Паламарца, община Попово, сумата от 37 643.86 лв., заедно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното изплащане, представляваща липса на парични средства от касата на кооперацията, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, както и сумата от 2 601 лв., направени разноски по делото според уважения размер на иска и след компенсация с разноските на ответника. Счита се, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Поддържа се, че в случая макар и ответницата да е заемала материлноотчетническа длъжност, не следва да носи отговорност за липси, тъй като от една страна по делото е било установено, че разходите са извършвани по нареждане на предходния председател на кооперацията и за нужди на последната, а от друга страна са били представени РКО, в които действително получилите паричните суми лица са удостоверили получаването им. Последните, макар и съставени по време на висящността на делото, удостоверяват неоспорените изявления на подписалите документите субекти и основанията за получаване на сумите, поради което не е налице щета с неустановен произход. В обобщение се посочва, че по представеното заключение на вещото лице, РКО с отразено 1 върху тях наименование на кооперацията са на обща стойност от 27 281.07лв.; общата сума по изготвените списъци е в размер на 26 385.60 лв.; РКО с наименование на кооперацията върху тях и положени подписи са в размер на 9 085 лв., а за сумата от 18 196.01 лв. няма положени подписи; общо представените РКО, по които има съответно подпис за получаване на сумите са в размер на 6 946.75 лв. + 9 085 лв. + 23 593.70 лв., или общо 39 625.45 лв.

Поддържа се още, че работодателят не е осигурил необходимите условия за изпълнение на задълженията на ответницата, поради което е налице обективна причина, която не е могла да бъде предотвратена и предявеният иск се явява изцяло неоснователен. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗКПУ “Паламарца – 92“, с. Паламарца, община Попово чрез адв. Р. Р. от АК-Търговище, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че по делото не са били събрани доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата, че бившият председател на кооперацията устно й е разпореждал да изплаща средства без да оформя за това РКО и че й е обещавал това по-късно да бъде уредено с решения на УС.

Не са били събрани и доказателства, че на ответницата не са били осигурени подходящи условия за изпълнение на трудовите й задължения. След като ответницата не е изпълнила задълженията си за всяка изплатена парична сума да се състави и оформи РКО със съответните реквизити и същите да се опишат в касовата книга, то е налице липса, за която ответницата отговаря.

Претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Първоинстанционното решение поради необжалването му е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен иска на кооперацията за разликата над присъдения размер от 37 643.86 лв. до предявения размер от 53 675.61 лв.

Въззивната жалба и изразеното становище с отговора на същата се поддържат пред въззивния съд от процесуалните представители на страните.

Въззивницата е представила и писмено становище по съществото на спора.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното :

С подадената на 23.12.21г. искова молба от ЗКПУ “Паламарца – 92“, с.

Паламарца, община Попово са били наведени твърдения, че ответницата С. Д.

С. е работила по трудово правоотношение с кооперацията, заемайки длъжността „касиер-счетоводител“ въз основа на трудов договор от 13.09.10г., изменен с допълнително споразумение от 01.04.17г. относно размера на уговореното трудово възнаграждение. Според вменените й с длъжностната характеристика задължения, заеманата длъжност има характера на отчетническа такава, тъй като същата е следвало да приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа и да извършва съответните счетоводни операции, които да бъдат документирани съобразно счетоводните правила. Предвид внезапната смърт на председателя на кооперацията Д.К.С., настъпила на 09.05.21г., излъчена от УС комисия е извършила проверка на наличните средства в касата и е установила, че са налице разходни касови ордери (РКО) без дата и подпис на председателя на кооперацията, 2 неофициално изготвени списъци за разходи, които не са доказани с разходооправдателни документи, както и липса на сума от 15 680.71 лв.

Ответницата не дала никакви обяснения по тези констатации. На осн. чл. 63 от ЗК е изискано от Българския кооперативен съюз за социален прогрес извършването на финансова инспекция от техен финансов инспектор.

Инспекцията относно дейността на кооперацията обхванала периода 01.01.17г. до 31.12.20г., а относно касата – периода от 01.01.20г. до 31.10.21г.

В изготвения на 12.11.21г. Доклад за извършената финансова ревизия е било констатирано, че в касата са налични 4 437.32 лв. вместо сумата от 58 112.93 лв., тъй като за разликата от 53 675.61 лв. представените от касиера разходни документи не били надлежно оформени. Във връзка със започналото против ответницата производство за налагане на дисциплинарно наказание, същата е дала писмени обяснения за липсващата сума, в които е посочила, че относно липсващите РКО и ненадлежно оформените оправдателни документи, бившият председател на кооперацията й е обещал това да бъде поправено и всеки документ да бъде подплатен с решение на УС и допълнителни документи. Със заповед от 17.12.21г. е било наложено на ищцата наказанието „уволнение“ и на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото й правоотношение е било прекратено. Отправеното искане е било да се осъди ответницата да заплати на кооперацията сумата от 53 675.61 лв., представляваща размера на липсата в касата, за която същата е отговаряла и поради това носи пълна отчетническа отговорност, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед на така наведените твърдения по фактите и отправеното искане до съда, следва да се приеме, че предявеният иск е с правно основание чл.

207, ал. 1, т. 2 от КТ – за ангажиране пълната имуществена отговорност на отчетника в пълния размер на установената липса.

В подадения в срок отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска като неоснователен. Не са оспорени фактите, че същата е заемала длъжността „касиер“ в кооперацията въз основа на трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор от 13.09.10г., както и че основните й трудови задължения са били свързани с опазване на поверените й парични средства и законосъобразното извършване на финансови операции, ведно с надлежното им оформяне. Не се оспорва, че при извършената финансова ревизия са били установени липси въз основа на представени РКО и ръчно изготвени описи (списъци) относно направени разходи. Поддържано е обаче, че липсите в случая не са с неустановен произход, а са налице неотчетени РКО от получателите на сумите чрез представянето на съответните разходни документи. Наведено е било твърдение, че всички парични суми, ответницата е предоставяла в изпълнение на разпореждания на бившия председател на кооперацията Д.К., който внезапно е починал и не е спазил обещанието си да оформят извършените разходи документално. Освен това всички дадени парични средства са били свързани с дейността на кооперацията и са покривани нейните разходи.

След като първоинстанционният окръжен съд се е произнесъл по така предявения иск, решението му е допустимо (по арг. и от нормата на чл. 270, ал. 4 от ГПК, независимо че трудовите спорове по силата на чл. 104, ал. 4 от ГПК са подсъдни на районните съдилища, без оглед цената на оценяемите 3 искове).

Относно правната същност на пълната имуществена отговорност на отчетника и разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Според Решение № 423 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2013 г., IV г. о., ГК, пълната имуществена отговорност на работника се осъществява по съдебен ред (чл. 211 от КТ). С осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя.

Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83, ал. 1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.10.1955г., Пленум на ВС на РБ). При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности. Според посоченото ППВС № 5/55г. отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението „кражба“ е такава обективна причина.

Относно установеното от фактическа страна.

Както се посочи и по-горе, страните не спорят относно наличието на трудово правоотношение между ищцовата кооперация и ответницата, относно длъжността „касиер счетоводство“, съществувало за периода от 13.09.10г. до 17.12.21г. и вменяването на задължения, които определят същата като „отчетническа дейност“ - служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности (така видно от трудов договор № 16/13.09.20г., допълнително споразумение № 9/01.04.17г., от връчената на 13.09.10г. длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител-касиер“, от искане за обяснения на осн. чл. 193 от КТ, дадени обяснения на 03.12.21г. и заповед № 28/17.12.21г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на 4 трудовото правоотношение). Не се спори между страните и факта, че в доклада от 12.11.21г., изготвен на осн. чл. 63 от ЗК от финансов инспектор при Българския кооперативен съюз за социален прогрес от извършената финансова инспекция в ищцовата кооперация, е било установено, че към 09.09.21г. в касата е имало наличност от 4 437.32 лв. вместо сумата от 58 112.93 лв. (разлика от 53 675.61 лв.). Заключението е основано на констатацията, че представените разходни документи не са надлежно оформени и не могат да служат като оправдателни разходни документи (л. 912). В протокол от 25.05.21г. от предварително извършената проверка на касата от комисия, назначена в самата кооперация е установено, че в представената от касиера документация са налице РКО без дата и подпис на председателя, наличието на неофициални списъци с недоказани разходи (л.