Определение № 119 от 11.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. София, 11.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002102052 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. К., чрез адв. О. М. от САК, против въззивно решение № 135/01.02.2023 г. постановено по гр.д. № 1918/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260998/21.03.2022 г, по гр.д. № 9908/2019 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени: предявеният от Е. П. К. против „Юробанк България” АД и „Алетея 11” ООД иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействително спрямо ищцата на влязло в сила решение № 1119/13.06.2017 г. по т.д. № 6450/2016 г., по описа на СГС, като постановено в симулативен /привиден/ процес, както и предявеният от Е. П. К. против „Юробанк България” АД и „Алетея 11” ООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.170 от ЗЗД и чл.171 ЗЗД, за установяване на несъществуването на ипотечно право в полза на „Юробанк България” АД, липсата на ипотечно правоотношение между Е. П. К. и „Юробанк България” ЕАД, по отношение на: ОФИС №1 с площ 105,95 кв.м., ОФИС №2 с площ от 42,8 кв. м. и ОФИС №3 с площ 87,37 кв.м., находящи се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр.София, СО-район Л.“, ул.....

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил конкретните факти по делото: че молителката обосновава качеството си на кредитор по иска с правно 1 основание чл.135 от ЗЗД като „трето лице“, което без да е участвало в производството по т.д. № 6450/2016 г. на СГС е обвързано от постановеното в проведения привиден процес решение. Ищцата не била конституирана като страна и не е участвала в производството, а ответникът не навел всички възражения по материалното правоотношение /договор за кредит/, поради което исковете на банката били уважени в завишени размери. Посочените обстоятелства увреждали ищцата, в качеството на трето лице – ипотекарен гарант. Твърди се също, че с невписване на извършените цесии на вземанията по обезпечения договор за кредит е била прекъсната ипотечната връзка и кредиторът не разполага с право на принудително изпълнение върху процесните недвижими имоти.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „ следва ли да бъде определен като „кредитор“, по смисъла на чл.135 от ЗЗД, лицето, обезпечило чуждо задължение, посредством учредяването на ипотека върху собствените му недвижими имоти, ако това лице е увредено от правния субект, чиито дълг е обезпечило, посредством провеждането на симулативен съдебен процес?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се противоречие с Тълкувателно решение №106 от 07.09.1964 г по гр.д. № 76/1964 г., ОСГК на ВС и с решение № 1016/31.03.2005 г. по г.д. № 1198/2003 г. II г.о. на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано от касатора с нарушения на относимите материалноправни норми, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността на обжалваното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Юробанк България” АД е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът по жалбата „Алетея 11” ООД не е представил писмен отговор и не е взел становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел, че Е. П. К. е единствен наследник по закон на Е. Н. И. Между наследодателката й, като купувач и ответното дружество „Алетея 11” ООД, като продавач бил сключен предварителен договор от 03.06.2008 г., касаещ 2 процесните три офиса. Имотите били придобити от „Алетея 11” ООД на 03.06.2008 г., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №..., том III, н.д. №559 /2008 г. на нотариус Ц. Д. с рег.№350 от НК на 03.06.2008г. от „Информационни бизнес технологии“ ООД. С договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ №BL1797 от 13.06.2008г., сключен между „Юробанк и Еф Джи” АД и „Алетея 11“ ЕООД, банката се е задължила да предостави на ответното дружество кредит в размер на 320 000 швейцарски франка за закупуване на процесните офиси, а дружеството кредитополучател се е задължило да върне кредита в срок от 240 месеца.

Съгласно чл.7, ал.1 от договора за кредит за обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят учредява ипотека върху трите офиса, чието закупуване се финансира с банковия кредит. С нотариален акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижими имоти №.. том III, н.д. №560 от 03.06.2008г. на нотариус Цв. Д., с рег. №350 от НК, на 03.06.2008г. „Алетея 11“ ЕООД, като кредитополучател и собственик на ипотекираните имоти, учредило в полза на „Юробанк и Еф Джи България” АД договорна ипотека върху трите офиса, за обезпечаване на вземанията на банката по договорът за банков кредит от 03.06.2008г. в размер на 320 000 швейцарски франка.

Ипотеката била вписана в Служба по вписванията като Акт №..., том ХХХVII, рег.№38810 от 03.06.2008 г., и подновена по заявление на „Юробанк България“АД от 30.05.2018 г.

След сключване на договора за кредит, с договор за цесия от 05.09.2008 г. банката прехвърлила своите вземания от „Алетея 11“ ЕООД, заедно с всички обезпечения и привилегии на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, като този договор не бил вписан. На 20.12.2012 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД прехвърлило обратно на банката придобитите през 2008 г. вземания, отново заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности.

Прието е от съда, че с уведомление от 10.08.2015г., връчено чрез нотариус В.

М., с рег. № 053 от НК по реда на чл.50, ал.4 ГПК, „Юробанк България” АД уведомило „Алетея 11“ООД, че вземанията по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1797 от 03.06.2008 г. са прехвърлени с договор за цесия на „Бългериън Ритейл Сървисиз”, както и че с договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2012 г., „Бългериън Ритейл Сървисиз”, е прехвърлило обратно на банката всички свои вземания, произтичащи от договор за банков кредит продукт от 03.06.2008 г., заедно с всички обезпечения и принадлежности.

С разпореждане от 25.02.2013 г. по ч.гр.д. № 6749/2013 г. на СРС, било отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, на „Юробанк България“АД срещу „Алетея 11“ООД, въз основа на извлечение от сметка по договора за банков кредит от 03.06.2008 г. С разпореждане от 27.05.2014 г. по ч.гр.д. № 27430/2014 г. по описа на СРС било отхвърлено и заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на „Юробанк България“АД срещу дружеството длъжник, поради липса на доказателства за платена държавна такса.

3

Установено е, че наследодателката на ищцата – Е. Н. И. е била приета като съдружник в „Алетея 11“ООД на 14.02.2013 г., както и че приживе същата предявила три иска за сключване на окончателни договори за покупко –продажба на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД против дружеството за процесните три офиса. С решение от 26.11.2014г., по гр.д. № 15113/2013 г. на СГС, предварителният договор за покупко-продажба, сключен на 03.06.2008 г., относно офис №2 бил обявен за окончателен. С решение от 04.08.2015 г. по гр.д. № 12955/2013 г. на СГС предварителният договор за покупко-продажба, сключен на 03.06.2008 г. за офис №1 бил обявен за окончателен. С решение от 29.10.2015г. по в.гр.д. № 3063/2014 г. на САС /влязло в сила на 30.11.2016г./, предварителният договор за продажба, сключен на 03.06.2008 г. за офис №3, също бил обявен за окончателен.

Посочено е, че с решение №1119/13.06.2017 г. по т.д. № 6450/2016 г. по на СГС, по предявен иск от банката кредитор, „Алетея 11“ ООД е осъдено да заплати на „Юробанк България“ АД, както следва: на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ сумата 323294,26 швейцарски франка – задължение по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL 17097/03.06.2008 г. и Анекс № 3/02.06.2010 г., като искът за сумата 9589,17 швейцарски франка е отхвърлен като погасен по давност; на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ сумата 62297,09 швейцарски франка – възнаградителна лихва за периода 10.08.2013 г. – 05.11.2015 г., като искът, за разликата в това число и за сумата 44677,37 швейцарски франк, е отхвърлен като погасен по давност за периода 21.01.2012 г. – 09.08.2013 г., включително; на основание чл. 92 ЗЗД сумата 4018,75 швейцарски франка – неустойка за периода 28.07.2015 г. – 09.08.2016 г., като искът, за разликата до пълния предявен размер в това число и за сумата 338,89 швейцарски франка за периода 21.06.2012 г. – 15.02.2013 г., е отхвърлен като погасен по давност, на основание чл. 285 предл. второ ЗЗД сумата от 1216,01 лв. – заплатени застрахователни премии за периода 05.06.2013 г. – 09.08.2016 г. Срещу решението била депозирана въззивна от ответника „Алетея 11“ ООД, е била върната на жалбоподателя, поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности и внасяне на държавна такса. Решение №1119/13.06.2017 г. влязло в сила на 19.04.2018 г. и въз основа на същото бил издаден изпълнителен лист в полза на банката за присъдените суми. Било образувано изпълнително производство по изп. дело №20188630401750, по описа на ЧСИ С. Х., peг. №863 от КЧСИ, с взискател „Юробанк България” АД и длъжник „Алетея 11“ООД, по което в периода 22.03.2019 г. – 22.04.2019 г. изпълнението било насочено върху процесните офиси.

Въззивния съд позовавайки се на практика на ВС и ВКС, е приел по първия от предявените искове, че е допустимо с иск по чл.135 ЗЗД да се атакува симулативен съдебен процес и съдебно решение, постановено между длъжника и трето лице, с което се увреждат интересите на кредитора. За да отхвърли иска съдът е изложил две групи съображения: От една страна е приел, че към датата на образуване на т.д. № 6450/2016 г. на СГС- 10.08.2016 4 г., Е. К. не е имала съществуващо вземане към „Алетея 11” ООД, тъй като облигационното правоотношение по сключения предварителен договор с нейната наследодателка Е. Н. И. приключило с влизане в сила на постановените съдебни решения в производствата по чл.19, ал.3 ЗЗД. Към тази дата тя не е имала притезание към продавача по предварителните договори-„Алетея 11” ООД, а освен това имала знанието, че придобива собственост върху ипотекирани имоти, като обезпечение в полза на банката /наложената ипотека върху процесните имоти, придобитите впоследствие от наследодатЕ.та на ищцата в производства по чл.19, ал.3 ЗЗД, била вписана, още преди да се признае собственост на същата върху тях/. Според съда, за да има едно лице качеството на кредитор следва да има вземане спрямо друго лице, като качеството не може да се обуслови само от това, че са извършени процесуални действия, предприети в хода на привиден процес. Качеството на кредитор не се обуславяло и от това, че ищцата е трето лице, което не е участвало в делото, а било обвързано от постановеното в процеса съдебно решение. Извършването на тези процесуални действия и обвързаността на ищцата от постановеното решение касаели твърдението за увреждане от този процес, но не й придавали качество на кредитор. От друга страна съдът е приел за недоказани твърденията на ищцата за проведен симулативен процес.