Определение № 1150 от 09.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1150 гр. София, 09.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110160065 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. К. Т., Д. К. Н. и К. Г. Н..

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

- Е. К. Т. – сумата от 175,01 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: *****, аб. № 44183 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 24,64 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. ; сумата 1,09 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането;

- Д. К. Н. – сумата от 175,01 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: *****, аб. № 44183 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 24,64 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 5,51 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. ; сумата 1,09 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането;

- К. Г. Н. – сумата от 700,05 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: *****, аб. № 44183 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата 98,57 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 22,06 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. ; сумата 4,34 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.08.2022 г., до изплащане на вземането,

1 за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № **** по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици при посочените квоти на топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, аб. № 44183, респ. между ищеца и ответниците е налице облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г.

Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово разпределение (ФДР), в случая „****. Сочи се, че за процесния период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че ответниците не са заплащали дължимите суми за доставената до имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД № **** по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 състав, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от тримата ответници. Същите изразяват становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Сочат, че оспорват единствено основанието за дължимост на претендираните суми, респ. оспорват качеството си на потребители на ТЕ за битови нужди в исковия период. Сочат, че не са представени достатъчно доказателства, от които може да се установи, че са собственици или вещни ползватели на процесния имот. Твърди се, че не са налице основания за дължимост и на обезщетение за забава върху претендираната главница за ТЕ, както и цената на услугата дялово разпределение като извършена от трето лице и обезщетение за забава върху последната. Направено е възражение, че част от претендираните суми са погасени по давност. Ответникът К. Г. Н. сочи, че договорната ипотека не е доказателство, с което може да се установи притежанието на право на собственост и/или ограничено вещно право на ползване върху имота. Ответниците Е. К. Т. и Д. К. Н., сочат, че ищецът е признал неизгоден за него факт, а именно, че партидата по отношение на процесния имот е открита на името на ответника К. Н., съответно ищецът е в договорни отношения с този потребител.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проект за доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, 2 правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

В разглеждания случай съдът намира, че спорен е единствено въпросът дали ответниците имат качеството на потребители (клиенти) на ТЕ в исковия период за процесния имот, както и дали исковата претенция е погасена по давност и в каква част.

В тази връзка съдът ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. през исковия период ищецът е доставил в процесния имот (който е топлоснабден) топлинна енергия на стойност исковата сума;

2. през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността ѝ възлиза на исковата сума;

3. ответниците не са извършвали плащания за погасяване на претендираните суми.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „**** като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължено третото лице-помагач на основание чл. 190 ГПК да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в топлоснабдения имот и за исковия период, вкл.: документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за процесния имот и период; изравнителни сметки за исковия период; документи във връзка с връчването на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение и т. н.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, срещу което искане ответниците са се противопоставили, като молят същите да не бъдат назначавани. Настоящият съдия-докладчик счита, че доколкото ответниците оспорват единствено качеството си на потребители (клиенти) на ТЕ, респ. не оспорват, че в процесния имот в исковия период е доставена ТЕ, която е в размер на претендираната сума, не оспорват и че е извършена услуга дялово разпределение размер на претендираните суми, както и не твърдят да са погасявани суми чрез плащане, които обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с настоящото определение, назначаването на съдебно-техническа експертиза не е необходимо, а допускането на съдебно-счетоводна експертиза е необходимо единствено във връзка с възражението, че част претендираните вземания са погасени по давност.

Следва да се приложи по делото ЧГД № **** по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца „****.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „**** в едноседмичен срок от получаване препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за абонатен № 44183 за топлоснабден имот на адрес: *****, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в това число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС (ако такива са съставяни), документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.