Решение № 641 от 17.04.2024, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 641

Перник, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

Членове:

МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ кнахд № 20247160600117 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на О. О. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [област], [улица], чрез адвокат И. М. от АК – Перник, негов пълномощник, срещу Решение № 34 от 22.12.2023 г., постановено по АНД № 111 по описа за 2023 година на Районен съд – [община].

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 275 от 02.08.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – [област], с което на О. О. С., за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че районният съд неправилно приема, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на НП са възпроизведени фактическите констатации по съставения за нарушението акт (АУАН), но за първи път в наказателното постановление наказващият орган приема, че нарушението е с правна [жк], ал. 1, т. 3 от ЗГ, което според защитата на касатора е непълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Твърди се, че са налице противоречия между съставения при проверката протокол и съдържанието на съставения за процесното нарушение акт, касателно описаната в протокола направа на „просека“, потвърдено от свидетелите пред районния съд, но посочената в АУАН направа на „извозен път“. Във връзка с изложеното процесуалния представител твърди, че от фактическа страна не ставало неясно, какво точно е констатирано в проверения терен, като в същото време в съставения АУАН не е посочено, какво е предвидено за изграждане в имота – просеки, временни извозни пътища и др., съгласно одобрения технологичен план, съответно били ли са извършени на мястото при проверката или не. Моли съда да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба чрез адвокат И. М. от АК – Перник, поддържа жалбата с идентични на изложените в същата доводи. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – директор на РДГ - [област], редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А. Е., пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, моли съда да потвърди решението на районния съд.

В проведеното съдебно заседание на 27.03.2024 година, представителят на Окръжна прокуратура- Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество и в резултат на осъществения касационен контрол в обхвата по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. последно от АПК, съдът намира касационната жалба за основателна. Доводите за това са следните:

С наказателно постановление № 275 от 02.08.2023 г., директорът на РДГ – [област] налага на О. О. С. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за това, че в периода от 04.01.2023 г. до 25.04.2023 г., на територията на РДГ – [област], Т. Д. [община], [община], землище [населено място], отдел **** ***, в качеството си на лицензиран лесовъд на „****“ ЕООД, получил позволително за сеч (ПС) № 0700449 от 04.01.2023 г., не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконна дейност в горите, като е допуснал направата на извозен път с дължина 70 м и широчина 3 м, който не е отразен в технологичния план, с което извършил административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – [община], който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за безспорно установено от фактическа страна описаното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.

От правна страна, в резултат на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното производство в решението се приема, че АУАН и НП са законосъобразни от формална страна като съответни на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително нарушението е описано с всички негови елементи от неговия състав, в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно, съответно законосъобразно спрямо предявеното от фактическа страна е реализирана административнонаказателната отговорност и на наказаното лице за извършено нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ.

Решението е неправилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. Въз основа на събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел обаче неправилен извод за законосъобразност на оспореното НП.

По доводите в жалбата и приложимия материален закон:

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, вън от обосновалите изводите в решението от фактическа страна (чл. 220 от АПК), приема, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато посока съдържа доводи и част от жалбата.

Със съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, като именно в него се формулира и административнонаказателното обвинение, като по този начин се определя и предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и неговото авторство. Което означава, че в АУАН следва 1. да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието, 2. същите да бъдат скрепени със съответната нарушена материалноправна норма, 3. да се отнесат към приложимата санкционна разпоредба, тъй като именно предвиждането на административно наказание или имуществена санкция квалифицират деянието/неизпълненото задължение, като административно нарушение (чл. 6 от ЗАНН). Неяснотата по отношение на някой от елементите от обективна страна на нарушението в АУАН и същественото изменение на административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН, с факти, посочени за първи път в НП, срещу които лицето не е имало възможност да се защити, води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадено в такова производство НП.

Със съставения в процесния случай АУАН на О. С. е предявено, че на посочените дата, място и за посочения период, в качеството му на лицензиран лесовъд, получил позволително за сеч, не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконна дейност в горите, като е допуснал направата на извозен път с дължина 70 м и широчина 3 м, който не е отразен в технологичния план. Това предявено административнонаказателно обвинение обосновава и издаденото наказателно постановление.

Във връзка с така предявеното административнонаказателно обвинение, в АУАН като нарушени са посочени законови разпоредби – чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, но в същото време, същите са подведени под санкционната норма на чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С обжалваното НП, при идентичност на фактите, касаторът е санкциониран за нарушение на същите нормативни разпоредби, но на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ.

И в АУАН и НП, е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Последната вменява в задължение на лицата по ал. 2 от същия член, на които е издадено позволително за сеч, да упражняват контрол и да вземат мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортиране на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Не е посочена съответната хипотеза на чл. 108, ал. 3 от ЗГ – контрол или вземане на мерки. В тази връзка посочени за нарушени, както в АУАН, така и в НП са разпоредбите на чл. 61 и чл. 47. ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите. По силата на същите, се вменява в отговорност и задължение на лицето, на което е издадено позволително за сеч, да осъществява контрол при провеждане на сечите, лицата, извършващи добив на дървесина да спазват одобрения технологичен план. Налице е несъответно приложен спрямо предявените факти материален закон.

Както в АУАН, така и в НП, посочените нарушени норми са обвързани със санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 от ЗГ. Същата предвижда налагането на административно наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, в седем хипотези. Ангажирането на административнонаказателна отговорност по т. 1 на цитираната разпоредба (посочена в АУАН) е за неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения или контролни правомощия, възложени на съответното лице по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Ангажирането на административнонаказателна отговорност по т. 3 на цитираната разпоредба (възприета от наказващия орган) е за невземане своевременно на мерки от лица с посоченото качество за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията.

Анализът на приложените законови разпоредби, съпоставено с предявеното с АУАН административнонаказателно обвинение, възприето и от наказващия орган, води на извод за допуснато съществено нарушение, рефлектирало, както върху процесуалната законосъобразност на производството, така и върху правото на защита на наказаното лице.

На първо място, налице е неяснота на предявеното с АУАН фактическо административнонаказателно обвинение. Както в АУАН, така и в НП е описано, че касаторът не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконна дейност в горите. Не е посочено обаче, в какво конкретно се изразява неправомерното му поведение, тъй като няма описание на мерките, които не са взети от касатора своевременно.