Определение № 23913 от 01.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48509/2025
- Вид
- Определение № 23913
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за държавния дълг
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23913 гр. София, 01.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110148509 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 48509/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Й. В. В., като се твърди, че на 16.12.2019 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 380384 между Й. В. В. и „Сити Кеш“ ООД. Поддържа, че по силата на договора на ответника била предоставена сумата от 500,00 лева, като последната се задължила да я върне на 3 вноски от по 247,00 лева, ведно с уговорената договорна възнаградителна лихва. Навежда доводи, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, който бил валиден, тъй като били спазени всички императивно норми на закона. Излага съображения, че ответника не била изпълнила задълженията си, поради което дължала сумата от 500,00 лева главница, както и сумата от 33,73 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 16.12.2019 г. до 16.03.2020 г., както и мораторна лихва в размер на 151м,73 лева за периода 16.03.2020 г. до 29.01.2025 г., както и сумата от 13,31 лева – дължима неустойка на основание чл. 6. 2 от договора за потребителски кредит. Твърди, че кредитора „Сити Кеш“ ООД били сключили договор за цесия от 21.07.2022 г. по силата на който на ищеца били прехвърлени процесните вземания. Поддържа, че ответника е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Навежда доводи, че е било образувано ч. гр. д. № 8599/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като с разпореждане от 14.08.2025 г., съдът бил отхвърлил заявлението, поради което имал интерес от предявяването на осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни 1 разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че ищецът не е материално легитимиран, тъй като не е титуляр на вземанията, поради нищожност на договора за цесия. Поддържа, че нищожността на цесията произтичала от липсата на доказателства каква е цената на прехвърлянето на процесните вземания, доколкото договора бил възмезден, а и липсата на такива за действителното плащане на същата. Навежда доводи, че също така липсвали приложенията към договора за цесия, поради което претенцията била и недоказана. Излага съображения, че не бил сключван договор за потребителски кредит, тъй като ответника не бил кандидатствал за такъв и не бил попълвал никакви документи в тази насока, нито можело да се установи, че същите изхождат от ответника. Твърди, че в случая не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, за да може да се направи извод за това, че страните били направили надлежни изявление във връзка със сключването на договор. Поддържа, че договора за потребителски кредит бил нищожен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Инвокира доводи, че липсвали доказателства, че сумата по договора за потребителски кредит е била действително предоставена на ответника. Развива аргументи, че договора за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК, като освен това съществените клаузи в договора били неравноправни, а оттам и нищожни, което аргументира подробно. Обосновава, че посочения в договора ГПР бил в противоречие с чл. 19 ЗПК, тъй като не отразявал действителния такива, което аргументира. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявените искове.
С молба от 14.11.2025 г., ищецът е заявил, че оттегля иска в частта за претендираната неустойка.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени положителни осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са уговорени и валидни клаузи за неустойки и такси за услуги, които не са неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и да са действително предоставени като услуги; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия; 5) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 6) при сключването на договора за кредит да са спазени императивните изисквания на ЗПФУР относно процедурата за сключване на договор от разстояние.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответникът, че е заплатил претендираните суми. По отношение направеното възражение за погасителна давност ответникът следва да установи изискуемо вземане, за което е изтекла предвидения в закона давностен срок, а ищецът следва да докаже факти, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
2
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , съдът обявява на страните, че има служебно задължение да следи приложението на императивната разпоредба на чл. 10 ЗПК, поради което са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК за служебно допускане на изслушването на СПЕ, което да отговори на следните задачи:
- какъв е размера на шрифта ползван в процесния договор и общите условия към него, както и какъв вид шрифт е използван от познатите стандартни шрифтове;
- в случай, че не е ползван стандартен шрифт и не може да се посочи размер, съобразно стандартните шрифтове по каталог, да се посочи при шрифт 12, какъв е размера на символите при шрифт „Times new roman”, съответно какъв е размера на символите, ползвани в процесния договор и общи условия към него.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , съдът обявява на страните, че има служебно задължение да следи приложението на императивната разпоредба на чл. 11 ЗПК, поради което са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК за служебно допускане на изслушването на ССчЕ, което да отговори на следните задачи:
- кои разходи са включени при формирането на посочения в договора за кредит ГПР;
- неустойката по чл. 6.2 от договора за кредит включена ли е при формирането на посочения в договора ГПР; в случай, че не е – какъв би бил размерът на ГПР, ако при формирането му се включи и посочената неустойка.
С оглед молбата на ищеца от 14.11.2025 г., съдът намира, че същата е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което са налице предпоставките на чл. 232 ГПК, поради което съдът е десезиран от правния спор в частта по отношение на дължимата неустойка. Следователно производството трябва да бъде прекратено в тази част.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.10.2026 г. от 09:30 ч. отговора на исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-почеркова експертиза по въпросите поставени в мотивната част на настоящото определение, при депозит в размер на 240,00 евро, вносими от ищеца по сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Е. Ц., адрес: ............ тел. ............., която да бъде уведомена.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите поставени в мотивната част на настоящото определение, при депозит в размер на 240,00 евро, вносими от ищеца по сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М. А. В., тел. ....., която да бъде уведомена.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. № 48509/2025 г.
3 по описа на Софийският районен съд, II Г. О., 156-ти състав в частта по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,31 лева – дължима неустойка на основание чл. 6. 2 от договора за потребителски кредит.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в прекратителната част, в която може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред Софийският градски съд.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4