Решение № 469 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300102233 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Т. С. Т. срещу Прокуратура на Република България.

Ищцата твърди, че с влязла в сила присъда е призната за невиновна и е оправдана по повдигани обвинения за извършено тежко умишлено престъпление.

Страната била привлечена като обвиняем на **** г. по ДП на отдел ИП за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Било извършено претърсване и изземване на документи и техника от работното й място, като била взета мярка за неотклонение парична гаранция. В края на 2020 г. срещу ищцата бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 2449/2020 г. на ОС****. Производството продължило повече от 2 години, като с присъда от 19.12.2022 г. била призната за виновна по повдигнатото обвинение. Срещу присъдата била подадена жалба от нея и протест от прокуратурата. По образуваното ВНОХД била постановена присъда от 20.11.2023 г. с която ищцата бил призната за невиновна и оправдана изцяло.

Присъдата влязла в сила на 06.12.2023 г. За периода, през който продължило производството ищеца участвала в множество процесуални действия. Твърди, че в резултат на обвинението претърпяла множество имуществени и неимуществени вреди.

Относно неимуществените вреди твърди, че същите се изразяват в притеснения от повдигнатото обвинение, страх от възможността за евентуална осъдителна присъда.

Появила се потиснатост, напрегнатост и стрес от участието й в наказателното производство. Налагало се да обяснява на близките си, че е несправедливо обвинена и 1 да крие от децата си, че срещу нея се води наказателно производство. Въпреки това много близки до нея хора научили за повдигнатите обвинения, което довело до промяна в тяхното отношение и отдалечаване. Грубо била засегнат нейния авторитет, чест, достойнство и добро име в личен и професионален план. Това довело до промяна в начина й на живот, като се затворила в себе си, ограничила контактите си и станала видимо разстроена и потисната. Сринала се като психика и се отдръпнала от социалния живот. Появило се безсъние, често главоболие и влошено здравословно състояние. Поради това претендира обезщетение в размер на 100000 лева. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в плащане на сумата от 9600 лева за адвокатски възнаграждения и сумата от 2400 лева, направени разходи за транспорт от *** до ***.

Иска присъждането на сумата от общо 112 000 лева обезщетение за вреди.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът по размер. Оспорва обвинението да е повлияло на нейната трудова и търговска дейност, предвид това, че за процесният период тя е продължила да участва в управлението на множество търговски дружества, като е регистрирала и управлявала две нови. Изтъква, че не били ангажирани доказателства наказателното производство да е повлияло на нейния личен и семеен живот. Нямало данни и за финансови затруднения свързани с отстраняване от заемана от ищцата длъжност. Взетата спрямо ищцата мярка за процесуална принуда била съобразена с тежестта на обвинението и нямало данни да е довела до някакви неудобства или ограничения. Твърди, че по отношение на ищцата е имало още едно обвинение за престъпление по чл. 255 НК, като наказателното производство приключило с одобряването на споразумение, с което страната била призната за виновна. Поради това намира, че обвинението не се отразило по толкова драстичен начин на ищцата. Счита, че воденото друго наказателно производство срещу ищцата правело невъзможно разграничаването на търпените от нея вреди.

Оспорва връзката между представената медицинска документация за здравословното състояние на ищцата и повдигнатото срещу нея незаконно обвинение. Изтъква, че производството по наказателното дело е продължило около две години и девет месеца, което не нарушавало правата на страната за разглеждане в разумен срок. Оспорват се и предявените искове за имуществени вреди.

С определение от о.с.з. от 20.03.2025 г. размерът на претенцията за имуществени вреди за разходи за транспорт е увеличен от сумата от 2400 лева на 3348 лева.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

От приложеното по настоящото дело НОХД 2449/2020 г. на *** се установява, че досъдебното производство е било образувано с постановление на 29.03.2019 г. Т. Т. е разпитана по досъдебното производство като свидетел на *** г.

На *** г. Т. Т. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 202, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК и е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева. След това на **** г. е извършено предявяване на разследването.

На *** г. е извършен разпит на обвиняемата, при който е дала подробни обяснения. Нови обяснения са дадени на *** г. и са извършени за нови действия по разследването- разпити на свидетели.

На *** г. е направена очна ставка между Т. Т. и свидетел по делото, а на *** г. е извършено предявяване на разследването. Поради извършване на нови процесуални действия на *** г. е извършено ново предявяване на разследването.

На *** г. е внесен обвинителен акт срещу Т. Т. като е обвинена за престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Престъплението е тежко по смисъла на НК, като за него се предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода.

Проведени за о.с.з. на 22.01.2021 г. (не е даден ход, поради нередовно призоваване на подсъдимата Т. Т.), 17.02.2021 г., 17.03.2021 г.; 24.06.2021 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 13.09.2021 г. 15.10.2021 г.; 04.11.2021 г.;

13.01.2022 г. (не се явява подсъдимата, отложено); 07.02.2022 г.; 21.03.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 19.04.2022 г.; 13.06.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 09.09.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата); 01.11.2022 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата) и 19.12.2022 г.

С присъда от 19.12.2022 г. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. чл. 93.т. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и е оправдана по обвинението по чл. 203, ал. 1 НК. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата и протестирана от прокурора.

Във въззивното производство са проведени о.с.з. на 23.10.2023 г. (не е даден ход поради неявяване на подсъдимата) и на 20.11.2023 г. С присъда от 20.11.2023 г. по ВНОХД № 409/2023 г. на АС-*** е отменена присъдата в осъдителната част и вместо това Т. Т. е призната за невиновна и е оправдана на основание чл. 304 НПК. Срокът за подаване на протест е изтекъл на 05.12.2023 г. На 06.12.2023 г. е постъпил касационен 3 протест по електронна поща, който е върнат с разпореждане на съда. Предвид горното присъдата е влязла в сила на 06.12.2023 г.

Наред с процесното, се установява, че срещу ищцата е водено още едно наказателно производство, по което е привлечена като обвиняем на *** г. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. ал. 1 НК. На *** г. е извършено предявяване на разследването. На *** г. и *** г. са проведено очно ставки с обвиняемата. На *** г. отново е привличана като обвиняем.

Следват още 2 предявявания на разследването на *** г. и на *** г. На 11.07.2024 г. в ОС е внесено споразумение, което е одобрено от съда. С него обвиняемата Т. Т. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 2 във вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 6, т. 6, предл. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 1 НК, като й е наложено наказания глоба от 500 лева.

От показанията на тримата разпитани свидетели се установяват негативните преживявания на ищцата във връзка с производството. Свидетелят П. заявява, че й се разхлабила психиката, затворила се в себе си, започнала да трепери. Описва, че когато паркирал автомобила, на ищцата й трябвало известно време, за да излезе, да се стегне и да слезе от колата. Притеснявала се страшно много от това, че е застрашена от затвор. Същите данни изнася и свидетелят С., който заявява, че ищцата се е затворила в себе си и започнали проблеми със здравето й. Имала главоболие, високо кръвно налягане и не спяла по цели нощи. Заявява, че през 2020 г. била *** и загубила ***.

Освен това била срината емоционално, приятели и близки спрели да й звънят и не й вдигали телефона, като загубила и клиенти. Наложило се да си продаде жилището, в което живеела, за да има средства за образованието и издръжката на двете си деца, които тогава били непълнолетни. Информацията за наказателното производство била скрита от децата. Ищцата изпитвала страх от това кой ще гледа децата й ако нещо се случи с нея. В същата насока са и показанията на третия свидетел- К.К.. Той посочва, че ищцата била силно притеснена от воденото досъдебно производство и от голямото наказание, което се предвиждало. Била притеснена за децата си и го помолила, ако се случи нещо с нея да им помага. След повдигане на обвинението била доста разстроена и постоянно получавала паник атаки. Когато веднъж отишъл в дома й, била припаднала и заедно със свидетеля С. я завели в болница. Заявява, че след обвинението и до ден днешен е друг човек. Този свидетел също дава показания, че ищцата била ***, но загубила *** в края на 2020 г. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда 4 от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищцата действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 93, т. 7 НК, като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.

По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.

Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023 г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства– критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид– от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение– нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин 5 незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о.