Решение № 3827 от 12.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3827 гр. София, 12.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110209142 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от О. О. К., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Иван Еланджиев от САК срещу наказателно постановление № 22-4332-011805/28.06.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от 04.02.2013 г., приета от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 10 контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

В депозираната жалба не се оспорва обстоятелството, че на детерминираните в АУАН и НП време и място въззивникът К. е изпълнявал функциите на водач на процесното МПС, както и досежно осъществената от правоохранителните органи проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Инвокирани са оплаквания единствено относно резултата от 1 проведеното впоследствие химическо изследване, като е релевирано искане за изследване на контролната кръвна проба. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от неговата майка Г. П., с пълномощно по делото, която споделя, че не оспорва факта и авторството на вмененото административно нарушение и пледира за прекратяване на делото, тъй като „глобата“ е платена на 05.12.2022 г.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.

Димитър Бонев, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното НП, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Представени са и писмени бележки. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 696906/18.06.2022 г., съставен от К. М. К. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетеля К. Л. – очевидец е констатирано, че на 18.06.2022 г. около 00:20 часа, на територията на Столична община, по АМ „Струма“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник и извършена полицейска проверка при 7-ми км, жалбоподателят 2

О. К. управлява личния си лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № СВ №№№№ КМ след употреба на алкохол. Водачът е тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0214, проба № 5922, което е отчело резултат 0,93 промила в издишания въздух.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на К..

На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 107830 за УМБАЛ „Св. Анна“ – София, същият е предпочел медицинско и химическо изследване, вместо контролна проверка с доказателствен анализатор, указано е, че следва да се яви в лечебното заведение в срок до 60 минути, считано от 01:05 ч. на 18.06.2022 г., като копие му е връчено лично срещу подпис.

Видно от съставения протокол за медицинско изследване от д-р Атанас Георгиев-лекар в I-ва МБАЛ-София, К. доброволно се е подложил на освидетелстване и е предоставил кръвна проба на 18.06.2022 г., 02:05 часа, декларирайки пред медицинския специалист, че е употребил 500 мл бира на 17.06.2022 г., около 20-21 ч. и че е приемал медикаменти – “Levofloxacin”.

Съгласно изготвения от М. М. – химик в специализираната лаборатория към МБАЛ „Св. Анна“ - София АД протокол за химическо излседване № 355/20.06.2022 г. е установено, че в донесената на ръка кръвна проба на въззивника К. е доказано наличието на етилов алкохол в количество 0,52 промила.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно № 22-4332-011805/28.06.2022 г. от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя О. К. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от 04.02.2013 г., приета от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 10 контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

Препис от НП е връчен лично на К. на 28.06.2022 г., видно от 3 инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 05.07.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля К. К. установените в акта фактически положения са доказани по категоричен и безспорен начин. Частичната липса на ясен спомен в неговия разказ следва да се отдаде на естеството на изпълняваните от полицейския служител служебни задължения, свързано с ежедневното констатиране на множество идентични нарушения. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая липсват релевантни източници на информация, които да компрометират обективираните в акта констатации, чиято достоверност е потвърдена еднозначно от органа на МВР. Нещо повече – очертаната в акта деятелност кореспондира по еднопосочен начин и с приложените по делото писмени доказателства - талон и протокол за медицинско изследване, подписани лично от жалбоподателя К., като наред с това същият не оспорва обстоятелството, че е бил водач на МПС и че му е извършена проверка от представителите на ОПП-СДВР.

Съдът не споделя възраженията в жалбата, че резултатът от първоначалното химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта от порядъка на 0,52 на хиляда е недостоверен, в т.ч., че е бил повлиян и от приема на медикаменти, доколкото същите са опровергани от събраните в съдебната фаза доказателства.

По искане на жалбоподателя К. и адв. Еланджиев, обективирано във въззивната жалбата, е допусната химическа експертиза на контролната кръвна проба, отчитайки оплакванията им, досежно стойността на установената концентрация на алкохол. От заключението на вещото лице М. М. – химик, началник на лаборатория в Специализирана химическа лаборатория при 4

МБАЛ „Света Анна“ – София АД става ясно, че в контролната проба кръв на К. е констатиран етилов алкохол в количество 0,48 промила. Изрично е подчертано от експерта, че разликата в отчетените стойности при анализа на двете кръвни проби е многократно под предвидената в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /обн. в ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието/ и в рамките на допустимата грешка на газхроматографския метод от 0,10 g/L, както и че от аналитична гледна точка разликата е несъществена и няма противоречие между двете химически изследвания. Отговорено е от вещото лице М. също така, че съществува научнообоснован метод, с който е възможно да бъде определена концентрацията на алкохол в кръвта на изследваното лице към момента на неговото спиране от правоохранителните органи, но в случая са необходими специални знания в областта на съдебната медицина или токсикология, с каквито същата не разполага. Не на последно място – очертан е и механизмът на действие на газхроматографския метод, като са представени и писмени доказателства за техническата изправност на апарата.

По служебна инициатива на съда е допусната токсикохимична експертиза, при която вещите лица д-р С. С. и д-р Б. М. – съдебни токсиколози в Химикотоксикологична лаборатория на ВМА, дават изчерпателни отговори на поставените им въпроси, както следва:

1.Каква е причината за различната концентрация на алкохол в изследваните основна и контролна кръвни проби на жалбоподателя К.?

В настоящия случай и двете стойностите на етиловия алкохол в кръвта на К. (0.52 g/L в основната проба и 0.48 g/L в контролната проба) са аналитично коректни и се приемат за еднакви и неразличими от аналитична гледна точка. Разликата от 0.04 g/L между двете изследвания е допустима по Наредба 1/2017 и е значително по-ниска от регламентираното отклонение от ±0.2 g/L (чл. 27, ал. 4 на Наредба 1/2017).

Най-често подобни разлики се дължат на нехомогенността на пробата кръв, състояща се най-общо от две фази - водна (плазма) и суспендирани в нея кръвни клетки, като разтворимостта на етанола в двете фази е различна.

5

Въпреки, че повторният анализ е извършен след изтичане на нормативно определения 3-месечен период на съхранение, разликата между двете изследвания не надвишава допустимото отклонение съгласно Наредба 1/2017 г., което показва, че условията на съхранение не са повлияли върху стабилността на етиловия алкохол в пробите кръв;

2.Налице ли е научнообоснован метод за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта на водача към момента на неговото спиране от правоохранителните органи, съответно каква е била стойността в процесния случай?

Научнообоснованото изчисляване на концентрацията на алкохол в кръвта към даден предходен момент от време (обикновено времето на проверката или деянието) се нарича ретроградна екстраполация.

Математическият израз на този подход е представен чрез формула (2) и е приложим единствено в случаите на установена токсикокинетична фаза на елиминиране на алкохола от кръвта. В конкретния случай, съобразявайки времето на консумацията на алкохолната напитка (20:00 — 21:00 часа на 17.06.2022 г.), показанието на техническото средство (0.93 %о в 00:28 часа на 18.06.2022 г.) и резултатите от изследването на кръвната проба (0.52 %о и 0.48 %о, взета в 02:05 ч.на 18.06.2022 г.), се приема токсикокинетична фаза на елиминиране на алкохола към момента на взимане на пробата кръв.

Ретроспективното преизчисляване на концентрацията на алкохола в кръвта на О. К. към момента на спирането за проверка спрямо двете стойности в пробата кръв, показва, че към 00:20 часа на 18.06.2022 г. концентрацията на етанол в кръвта на същия е била с най-голяма вероятност в интервал 0.74 - 0.78 g/L. Посочените концентрации са определени като е използван средно минимален коефициент на елиминиране на етанола от организма 0.15 g/L/h.

Концентрация на етанол в кръв 0.74 - 0.78 g/L, %о, би се достигнала след прием и пълна абсорбция на около 929 - 1062 mL бира (5 об.

% алк.) от мъж с телесно тегло 77 kg (формула (1)).

Концентрация на алкохол в кръв (0.74 - 0.78 g/L) към момента на спирането за проверка, отговаря на фаза Еуфория (Dubowski, 2006), характеризираща се с лека еуфория, разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание, преценка и контрол, 6 известно сензорно-моторно повлияване, забавено обработване информация, загуба на ефективност при тестове за реакция; на