Решение № 173 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500071 по описа за 2026 година

Производство по 437, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *****, чрез пълномощник Д. Г. Д. против Постановление от 12.11.2025г., издадено по ИД № 00945/2012г. по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№819 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което е отказано насрочване на публична продан на ½ ид.част от СОС в сграда с ид.№ *****.237.43.1 с предназначение: еднофамилна ЖС, представляваща двуетажна еднофамилна ЖС в гр.***** с посочена застроена площ на сградата 271 кв м, собственост на длъжника по ИД Б. В.Н. , ЕГН: **********, поради несеквестеруемост на същия. По изложени доводи в жалбата се счита обжалваният отказ за незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.

Постъпило е становище по жалбата от длъжника в ИД Б. В.Н., в която се оспорва жалбата като неоснователна по съображения, основани на събраните по ИД доказателства относно несеквестеруемостта на процесния недвижим имот. Иска се оставяне без уважение на жалбата .

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Л.Мурджанова, в които се мотивира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, легитимирана в качеството на взискател съобразно разпоредбата на чл.435, ал.1, пр.II ГПК да обжалва отказ на ЧСИ да извърши искано изпълнително действие, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като 1 процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Делото е образувано от кредитора „Банка ДСК“ АД, ЕИК: ***** против длъжника Б. В. Н. от гр. **** за събиране на вземания по Изпълнителен лист от 4.12.2012г. по ч.гр.д.№ 24635/ 2011г. по описа на ПРС, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 18.09.2008г и допълнителни споразумения към него от 25.09. и 21.12.2009г и 12.04.2010г.

В хода на изп.производство принудителното изпълнение е било насочено върху недвижими имоти, собственост на длъжника Б. В. Н., в т.ч. след като е бил продаден ипотекираният в полза на взискателя НИ, представляващ дворно място, подробно описан в НА №*****/ 2008г на нотариус Веселин Петров – РС-Пловдив, с №466 на НК, видно от комплектованата преписка по ИД, впоследствие е поискано насочване изпълнението и върху построената в него сграда, последният който безспорно е бил възбранен с вписана 9 акт № ***** ,том 6 / *****.2012г. върху ½ ид.част от него за обезпечаване вземанията срещу длъжника Б.Н..

Процесната сграда – бивша съсобственост между длъжника и съпругата му / Н. А. Н./ по НА № ***/*****.2009г. По отношение на останалата ½ ид.част, несобствена на длъжника, е била извършена разпоредителна сделка от съсобственика Н. Н., дарила я на сина си А. Б.Н., при запазване правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху ¼ от подаряемата ЖС, упражнявано съвместно с надарения, а за останалата ¼ ид.ч. надареният А. Н. е учредил безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване на баща си Б. Н.. Така процесната ЖС, предмет на искането на взискателя за насочване на принудително изпълнение чрез насрочване на ППродан, се явява предмет на съсобственост на две лица при равни права, както и обект на учредено вещно право на ползване също на две лица при равни права.

В хода на ИД и по искане на взискателя е бил насрочен опис на процесната ЖС, извършен на датата 17.10.2025г. , обективиран в съставения за това Протокол за опис на недвижимо имущество от 17.10.2025г. , за който уведомени страните по ИД, както и третите лица с вещни права върху имота. Описът е извършен в присъствието на длъжника Б.Н. и назначено по изп. дело вещо лице за оценка на имота и определи секвестеруемост /несеквестеруемост по чл.39 ЗС и Наредбата на МС във връзка с приложението на закона. При определяне на последното за наличие на условия за секвестеруемост /несеквестеруемост по чл.39 ЗС на процесната еднофамилна двуетажна ЖС с посочена застроена площ 271 кв м и вземайки предвид констатираното при описа обстоятелства за обитаемост на сградата от 8 лица/ сред които две бебета/ , броя на използваемата площ и помещения с оглед степента на завършеност/ незавършеност на сградата и с оглед критерия за необходимата жилищна площ по чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата на МС за семейство с 5 и повече членове за следващите членове, в депозираното заключение процесният имот е определен като несеквестеруем.

Видно от уведомление изх.№ 32458/ 31.10.2025г. по описа на ЧСИ взискателят е уведомен за заключението на датата 4.11.2025г.

С молба от 7.11.2025г. взискателят е поискал пристъпване към принудителни изп.действия за събиране на вземането чрез насрочване на публична продан на имота.

С обжалвания акт ЧСИ е мотивирал отказа си да извърши исканото изп.действие по принудително изпълнение върху процесния имот с установените по делото по справки в АВ 2 и ГРАО обстоятелства, че длъжникът не притежава друго жилище, разведен е , няма непълнолетни деца, които да издържа. С депозираното заключение е установена пазарната цена на процесната ½ ид.част, както и съобразно чл.39 ЗС и наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, определени с наредба на МС, имотът е несеквестеруем. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК жилището на длъжника е установено като несеквестеруемо, поради това, че длъжникът живее в общо домакинство с децата и внуците си и съобразно СТЕ след огледа при описа е констатирана липсата на условията по чл.39, ал.2 ЗС.

С депозираната жалба се поддържат два аргумента, свързани с оспорване законосъобразността на обжалвания акт на ЧСИ, а именно – довод, свързан с наложената върху процесния НИ възбрана като непотребима вещ, , при която несеквестеруемостта , съставляваща забрана за нейното осребряване, но налагането на възбраната върху него не е недопустимо, тъй като по този начин имуществото се задължа в патримониума на длъжника и не е несъвместимостта с несеквестеруемостта и в този смисъл не я нарушава, от една страна. От друга страна се въвеждат възраженията от гледна точка на безспорното обстоятелство, че останалата ½ ид.част от имота е собственост на трето лице , както и това, че в имота живеят длъжника, заедно с децата и внуците си и се възразява, че доколкото длъжникът е разведен, а за останалите лица не е установено да нямат друго жилище, то не може да се приеме, че е налице хипотезата на разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, прави се аргумент от пар.1, т.54 ДР на ДОПК относно понятието „член на семейството“, както и се посочва, че съобразно цитираната Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 / 15.02.2008г. реалната част от 135,50 кв м на длъжника надхвърля жилищните му нужди от 25 кв м.

Доводите и възраженията в жалбата са неоснователни.

Въпросът за налагане на възбрана върху процесния НИ като обезпечителна мярка в изп.производство е неотносим към предмета на обжалвания акт, касаещ искането на взискателя за насочване принудителното изпълнение върху имота по смисъла на чл.435, ал.1, пр.II ГПК като изпълнително действие, по отношение на което се преценя наличието на секвестреумост/ несеквестеруемост по смисъла на чл.444, т.7 ГПК.

С оглед въведения в жалбата довод основан на правната уредба, уреждаща несеквестеруемостта следва да се отбележи, че в настоящия случай преценката относно секвестерумост/ несеквестеруемост на имота се извършва по критериите на приложение на законовите норми на ГПК, ЗС и подзаконовите актове по тяхното приложение , а не на ДОПК, уреждащ процесуални правила по повод регулиране на други обществени отношения.

По настоящото дело е безспорно установен по делото фактът, че длъжникът не притежава друг жилищен имот, правата върху който процесен такъв са в съсобственост с трето лице и до размер от ½ ид.част от него. При определяне на необходимите жилищни площи с оглед броя на лицата от семейството/ домакинството/, които обитават процесното жилище, които 3 се включват и в семейството и на втория съсобственик на имота/ сина на длъжника А. Б.Н./ по депозираната по делото нарочна експертиза ведно с определяне оценката на имота, се явява установена несеквестеруемостта на НИ, предмет на искането за насочване принудителното изпълнение, за която взискателят е уведомен. Заключението на вещото лице инж.Л.Ш. следва да се кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните в изп.производство. Това се обуславя и от основателността на доводите на длъжника, че притежаването на процесното жилище в съсобственост и при равни права с трето лице, върху което са налице запазени вещни права на ползване както от длъжника , така и от друго трето по делото лице/ бившата съпруга на длъжника/, както и това, че притежаваните идеални части от съсобствениците и ползването на имота от членове на семействата и домакинствата на тези лица не може да означава възможност за реално ползване на конкретно определена площ в имота, вкл. с оглед при отчитане критериите на приложимата Наредба на МС за определяне на необходимите жилищни площи с оглед броя на лицата от семейството/ домакинството/ на съсобственика на длъжника, обитаващи жилището, относно които се явява без правно значение изследването на въпроса за притежаване на други недвижими имоти с жилищно предназначение, доколкото се явяват от семейството/ домакинството/ на лице, което няма качеството на длъжник в изп.производство.

По така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *****, чрез пълномощник Д.

Г. Д. против Постановление от 12.11.2025г., издадено по ИД № 00945/2012г. по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№819 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което е отказано насрочване на публична продан на ½ ид.част от СОС в сграда с ид.№ *****.237.43.1 с предназначение: представляваща еднофамилна жилищна сграда, двуетажна еднофамилна жилищна сграда в гр.*****, собственост на длъжника по изп.дело Б. В. Н. , ЕГН:

**********, поради несеквестеруемост на същия, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5