Определение № 663 от 29.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

Атанас Иванов

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20261200500293 по описа за 2026 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от "СИТАДЕЛ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 207453489, чрез адв. П. А., срещу Решение № 969 от 03.12.2025 г. по гр. д. № 2162/2024 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт: 1/ е отхвърлен иск на ищеца "СИТАДЕЛ ИНВЕСТ" ЕООД против ответника "ЕЛКОМПЛЕКТ - 2004" ЕООД, ЕИК 101670392, да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника парична сума в размер на 10 553,64 лв., от които 7843,44 лв. с ДДС /6536,2 лв. без ДДС/ по Договор от 18.09.2023 г. за „Проектиране и изграждане на Фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия с обща инсталирана мощност до 30 KWp само за продажба, монтирана върху прилежащ терен“, в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Благоевград, УПИ XIV - 615.205, кв. 130 по плана на II микрорайон, гр. Благоевград, общ.

Благоевград, сключен с изпълнителя "ЕЛКОМПЛЕКТ - 2004" ЕООД, поради отклонението във вида на панелите и с оглед тълкуване на договора и сумата в размер на 2258,50 лв. /без ДДС/ поради отклонението в монтажа; 2/ е отхвърлен иска на ищеца "СИТАДЕЛ ИНВЕСТ" ЕООД против ответника "ЕЛКОМПЛЕКТ - 2004" ЕООД да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 7843,44 лв. с ДДС /6536,2 лв. без ДДС/ като неоснователно платена поради отклонение в поръчката във вида на панелите по Договор от 18.09.2023 г. за „Проектиране и изграждане на Фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия с обща инсталирана мощност до 30 KWp само за продажба, монтирана върху прилежащ терен“, в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Благоевград, УПИ XIV - 615.205, кв. 130 по плана на II микрорайон, гр. Благоевград, общ. Благоевград.

От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на 1 предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и Таня Градинарова „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.

Окръжен съд Благоевград констатира, че исковата молба и въззивната жалба са нередовни.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

№ 18142/06.08.2024 г., поправена с молба и поправена искова молба, имащи вх. № 547/09.01.2025 г. С исковата си молба ищецът е поискал да се признае за установено, че не дължи сумата от 7843,44 лв., че не дължи сумата от 2258,50 лв., като е поискал и да се осъди ответника да му заплати сума в размер на 7843,44 лв. Формулировката на исковата молба обуславя извод, че тя е сезирала първоинстанционния съд с разглеждането на три иска.

Облигационното вземане, което на осн. чл. 55 ЗЗД се поражда в полза на солвенса за да си върне той престираното, е различно от субективното право на акципиенса да го получи или задържи (в тази връзка виж Определение № 1139 от 25.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 823/2025 г. на ОС Благоевград). В случая осъдителният иск и установителният иск за сумата от 7843,44 лв. всъщност имат различен предмет, те установяват съществуването на различно субективно право – вземане, едното в полза на ищеца, а другото в полза на ответника. Следователно в случая в първоинстанционното производство са се разглеждали три обективно съединени иска – установителен иск за сумата от 7843,44 лв., установителен иск за сумата от 2258,50 лв. и един осъдителен иск за сумата от 7843,44 лв.

Исковата молба е предявена на 06.08.2024 г. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ДВ. бр.35 от 2 Май 2017г.), по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

Съгласно чл. 72, изр. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. В случая всеки иск има различен предмет, поради което с всеки иск се защитава различен интерес. Затова съобразно чл. 1 от тарифата за установителния иск за сумата от 7843,44 лв. се дължи внасянето на държавна такса в размер на 313,74 лв., за установителния иск за сумата от 2258,50 лв. се дължи внасянето на държавна такса в размер на 90,34 лв., а за осъдителния иск за сумата от 7843,44 лв. се дължи внасянето на държавна такса в размер на 313,74 лв.

Следователно за подаването на исковата молба и за образуването на първоинстанционното производство ищецът е дължал внасянето на държавна такса в общ размер на 717,82 лв.

По делото обаче е била внесена само държавна такса в размер на 625,51 2 лв. (л.70 от гр. д. № 2162/2024 г. на РС Благоевград). Така внесената сума не покрива държавната такса, която се дължи по исковата молба, поради което исковата молба е нередовна.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ДВ. бр.99 от 21 Ноември 2025г.) за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Затова за подаването й се дължи заплащането на държавна такса в размер на 358,91 лв.

Към въззивната жалба е представен платежен документ за внесена държавна такса в размер на 159,91 евро /312,76 лева/. Внесената сума не покрива държавната такса, която се дължи по жалбата, поради което тя е нередовна.

В случай, че администриращият жалбата първоинстанционен съд не е определил правилно дължимата държавна такса, в резултат на което жалбоподателят е заплатил такса в по-малък размер, въззивната инстанция следва да му даде указания за заплащане на разликата, като неизпълнението им в срок е основание за връщане на жалбата и прекратяване на въззивното производство (Красимир Влахов и Таня Градинарова, цит. съч., стр. 376 и определение № 60169 от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4593/2021 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Затова въззивната жалба следва да се остави без движение и да се дадат указания за внасянето на дължимата държавна такса.

Проверката на допустимостта и редовността на сезирането на въззивната инстанция предхожда проверката на съда за надлежното му сезиране като съд по съществото на материалния спор с оглед чл. 274 вр. чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК (Красимир Влахов и Таня Градинарова. цит. съч., стр. 376). Настоящия съдебен състав счита, че с оглед на принципа за процесуална икономия следва да укаже на жалбоподателя, който е и ищец в първоинстанционното производство, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба.

Освен невнасянето на държавната такса са налице и други нередовности на исковата молба.

Ищецът поддържа, че между него и ответника е бил сключен договор за изработка по ЗЗД. Според чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД урежда изключение от чл. 20, ал. 2 ЗЗД, като посочва определени хипотези, при които възложителят получава право едностранно да измени договора.

Претендираното от ищеца намаление на цената при договор за изработка 3 съставлява потестативно право на възложителя по договора, което би могло да се упражни извънсъдебно, чрез изявление, а не по съдебен ред с конститутивен иск (решение № 12 от 05.03.2009 г. по т. д. № 624/2008 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД урежда идентични права за възложителя в хипотезите на недостатъци и на отклонение от поръчката.

Затова съдебната практика и за двете хипотези е относима в настоящия случай.

Съгласно решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. В този смисъл са и решение № 120 от 20.06.2017 г. по т. д. № 1032/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС, решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС и решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение (решение № 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).

Следователно при отклонение от поръчката в полза на възложителя се поражда преобразуващо/потестативно право да измени договора за изработка като съответно намали възнаграждението на изпълнителя. Възложителят упражнява това свое право извънсъдебно, като отправя едностранно волеизявление, което трябва да достигне до изпълнителя. Ако в полза на възложителя надлежно се е било породило правото по чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, упражняването на това право води до неговото погасяване и до изменение на договорното правоотношение в частта му относно възнаграждението на изпълнителя, което се намаля съответно.

Съдебната практика приема, че страната няма правен интерес да предявява конститутивен иск, когато тя може да упражни потестативното си право извънсъдебно. В конкретния случай обаче ищецът не е сезирал съда със самото си потестативно право да намали съответно възнаграждението на изпълнителя. Предмет на исковата му молба са други субективни права.

Възможно е в последващ момент между страните по договора да възникне правен спор относно съществуването на друго субективно право, което да е обусловено от надлежното упражняване на потестативното право по чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Няма правна пречка обаче ако това друго субективно право стане предмет на правен спор между страните по договора, някоя от тях да го направи предмет на исков процес, като подаде иск. За да бъде редовна исковата й молба, това субективно право трябва да бъде надлежно индивидуализирано в нея.

4

Според решение № 50066 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 1568/2022 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС петитума на исковата молба трябва да съдържа посочване в какво се състои направеното от ищеца искане за защита на претендираното материално право и съдействие за осъществяването му, като по този начин се очертават вида и обема на исканата защита и съдействие, от които рамки съдът е обвързан по силата на чл. 6, ал. 2 ГПК. То трябва да е ясно и пълно, както и да е логически свързано и да произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като в случай на неяснота искането подлежи на разумно тълкуване с оглед на тези твърдения. Всички тези части на исковата молба са взаимосвързани, поради което не е необходимо в петитума на исковата молба да бъде приповтаряно основанието, на което се основава искът. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК - относимите факти към спора не са посочени или са посочени непълно и са вътрешнопротиворечи, липсва петитум или същият е формулиран неясно, е налице нередовност на същата.