Решение № 4558 от 29.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20211110209443 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и административните нарушения и наказания (ЗАНН). сл. от

Закона за

Образувано е по жалба на „А. К." ЕООД, представлявано от Христо Иванов Джурколов, против наказателно постановление /НП/ № 547528F552026/13.11.2020 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В жалба се релевират доводи за това, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неоснователно. Иска се отмяна на НП, алтернативно – намаляване на размера на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител, не изнася допълнително доводи в подкрепа на тезата си.

1

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2020 г. в 10:45 ч. от ЦУ на НАП е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – кафе „S.“, находящ се в гр. С.я, ул. "К. А. Б." № 4, стопанисван от „А. К.“ ЕООД. Установено е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Датекс FP-2000 KL“с ИН на ФУ № DT 790848 и ИН на ФП № 02790848, свързано дистанционн с НАП. При проверката служителите на НАП констатирали, съгласно междинен дневен финансов Х отчет № 0058812 от 06.06.2020 г., функции на ФУ „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми и касова наличност за деня, преброена в банкноти монети от К. П. П., на длъжност „барман“, и описана от него в опис на налични пари в касата, в размер на 197.90 лв. От цитирания дневен финансов отчет по-горе била изведена разчетена касова наличност в размер на 11.80 лв. Установена била разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 186.10 лв. Наличието на положителна разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство, в сочения размер, била разгледана като въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби, без отразяване на същата във фискалното устройство в момента н иизвършването й. Затова проверяващите заключили, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство чрез функциите "служебно въведени" или „служебно изведени“ суми.

В тази връзка на 09.06.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F552026 за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.. Същият е предявен за запознаване на упълномощено лице и е подписан без възражения.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 547528-F5552026/ 2

13.11.2020 г. от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля М. Я. В., копие от протокол за извършена проверка, копия от заповеди за компетентност, копие от опис на паричните средства в момента на започване на проверката, копия от страници на финансов отчет, както и от останалите материали по делото.

Съдът възприе показанията на свидетеля В., макар и лаконични, като последователни и логични, без противоречия, като същите потвърждават по същество констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по делото като относими, те са събрани и приобщени по предвидения в закона ред, и не съдържат противоречия.

От представените заповеди се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган /АНО/ за съставяне на АУАН, респективно – издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС , министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система 3 за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Административно-наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. , която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби/сторно операции, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, но не се установява да е фиксирана връзката в нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, създаващо предпоставки за това, жалбоподателят да не може да разбере административното обвинение.

Дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ, в известност относно функциите и начина на работа на фискални устройства и необходимостта да организира дейността така, че да спазва законовите изисквания. Доколкото разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства предвижда извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, сочената разпоредба е част от установения в страната ред за регистрация и отчетност, задължителни за лицата, ползващи фискални устройства. Правната норма цели създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби, и от служебно извършени въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се сочи изрично, какво именно нарушение е извършил жалбоподателят: промяна на касовата наличност чрез въвеждане на начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата. Административното обвинение не може да почива на предположения и да се извежда по пътя на субективната мисловна дейност, то следва да е доказано категорично. Отделно от това, в АУАН и НП е посочено кога е извършена проверката, не и кога е извършено твърдяното нарушение, като не са посочени и други обстоятелства, конкретизиращи 4 същото във връзка с посоченото по-горе. Липсват задължителни реквизити и е нарушено правото на жалбоподателя да разбере, какво нарушение му се вменява, пречка е за организиране на адекватната му защита и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съдът намира и че не е изследвано приложение на чл. 28 от ЗАНН за това, че деянието представлява "маловажен случай". Следва да се отбележи, че приложението на тази законова разпоредба не е изключено и при формалните административни нарушени, каквото е процесното, като преценката е не с оглед н а наличие или липса на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В случая се касае за деяние с изключително нисък интензитет по отношение застрашаване на обществените отношения, регламентирани с разпоредбите на Наредба № Н-18. Преценката дали конкретното нарушение разкрива признаците на маловажен случай не е извършена от АНО, който единствено се е задоволил лаконично да отбележи липса на предпоставки за това, без да изследва чл. 93, т. 9 от НК , вр. чл. 28 от ЗАНН /като маловажен случай може да се квалифицира този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид/. В конкретния случай според настоящия съдебен състав АНО не е изпълнил задължението си по отношение на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 о т ЗАНН, и когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, АНО всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 о т ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със 5 закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая п о чл. 28 о т ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС.

По изложените съображения наказателното постановление следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение разноски по делото не следва да бъде уважен, доколкото се явява неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Софийски Районен Съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление

/НП/

№

547528F552026/13.11.2020 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.