Решение № 260138 от 29.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260138, 29.09.2020г., гр. Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , VI граждански състав на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

Таня Георгиева секретар : Валентина

Василева, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 1702 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Г.Т. /съгл. Р№293/21.07.2020г. по бр.д.№600/20, АсРС, преди К./ против Решение № 243/18.06.2020, пост. по гр.д.№524/20, АсРС, с което жалбоподателката е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо: М.И.К. и И.М.К.; - отстранена е от съвместно обитаваното с М.И.К. и И.М.К. ***, за срок от шест месеца; - забранено й е да се приближава до М.И.К. и И.М.К., до жилището им, посочено по-горе, както и до дневна ясла в с. Т., която посещава И.М.К., за срок от шест месеца; наложена й е глоба от 300лв. и е осъдена за ДТ.

Жалбоподателката Х.Т. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. съдът не е установил правилно фактическата обстановка, неправилно е зачел доказателствената сила на декларацията по чл.9 от ЗЗДН, която според нея е оборена. Развива съображения за противоречие между твърденията на М.К. и свидетелят К. както относно местоположението на лицата, така и по отношение времетраенето на инцидента и на присъствалите на него лица. Поддържа, че не е имало нападение от нейна страна с ножове, а напротив – било е жестоко пребита от съпруга си – свид. К., за което има и медицинско свидетелство, както и образувано производство по ЗЗДН. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита.

Въззиваемите страни М.И.К., лично и като майка и законен представител на малолетната И.М.К. не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание вземат становище за неоснователност.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Обжалвано е решение, с което е уважена молба за предприемане на мерки по ЗЗДН.

Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират в семейна или фактическа връзка или между бивши съпрузи. По делото не е спорно, че Х.Т. е майка на М.К. и баба на И.К..

М.К., лично и като майка на малолетната И., твърди, че на 24.03.2020г. майка й Х. е извършил акт на домашно насилие против нея и в присъствието на малолетното дете, като предизвикала скандал, започнала да я обижда, да заплашва, че ще убие детето, а в един момент взела два ножа и се обърнала към тях.

Молителката взела детето и избягала. На инцидента с взимането на ножовете присъствал и баща й И. К.. След като предала детето на една от работничките в кравефермата молителката се върнала да види какво става и заварила баща й да държи майка й, притисната към земята, а ножовете били на пода. Заявява, че се страхува се за живота и здравето си, както и за това на детето си.

От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН. Следователно в настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие на посочената дата, което да е извършено от соченото лице и в какво се е изразявало същото, за да се прецени дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и размерът на същите.

За установяване на твърдените факти по делото са събирани гласни доказателства. Разпитван е свидетелят И. К., баща и дядо на молителите и бивш съпруг на жалбоподателката. Той твърди, че заедно със съпругата си / към момента на инцидента/ са се занимавали с отглеждането на животни – крави. Във фермата имат и жилище, в което живеят. На 24.03.2020г. се прибрал във фермата и заварил жена си и дъщеря си да се карат. Когато влязъл в стаята съпругата му взела два ножа и заплашила, че „ще ги оправи“. В стаята били дъщеря му и внучета. Той се впуснал да я обезвреди, а дъщеря му и внучето избягали навън. Според него тя не е искала да го наранява, защото не е посегнала към него и когато я хванал за врата ножовете паднали на земята.

Представено по делото е и медицинско свидетелство за установени наранявания на Х.Т..

Приложени са епикриза за провеждано лечение в психиатрично отделение преди години и ч.н.д.№216/20, АсРС, което е прекратено като съдът е отказал да настани Х.Т. на принудително лечение.

По делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която М.К. декларира, че е извършено домашно насилие над нея и детето, като описанието преповтаря изложеното в молбата за защита.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установява да е извършван акт на домашно насилие от Х.Т. над дъщеря й М.К. и внучка й И.К... Декларацията по чл.9 от ЗЗДН се ползва със самостоятелна доказателствена сила, като и само тя е достатъчна да обоснове основателност на молбата за защита. Тя обръща доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения извършител. Тук е мястото да се отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена стойност на тази декларация, е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянието, съставляващо акт на домашно насилие. В настоящия случай, обаче, не са събрани доказателства, които да опровергаят тази декларация. Представеното медицинско свидетелство в действителност установява наранявания на Х.Т., но както и самата тя твърди, същите са получени от действия на съпруга й , с когото в хода на настоящия процес вече са разведени. Случилото се между тях по никакъв начин не изключва и не оборва твърденията , изложени в молбата за защита, а именно възникнал скандал и заплахи от страна на Х., преди намесата на И. К.. Всъщност и самата Т. твърди, че за тези действия е образувано и приключило други дело за домашно насилие. Предвид постановената защита от домашно насилие на Х. от съпруга й И. и с оглед постановеното бракоразводно решение, показанията на свидетелят И. К. са евентуално заинтересовани. В същото време , обаче, по делото не са събрани никакви други доказателства, които да оборят доказателствената стойност на декларацията по чл.9 от ЗЗДН.

По своята същност психическото насилие е форма на насилие, при което едно лице се отнася спрямо друго, пряко или косвено, по начин, по който второто лице изпада в състояние на психологическа травма - тревожност, депресия или пост-травматичен стрес. Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото достойнство и трезво мислене. Така, повишаването на тон, буйстването, обидите и заплахите отправени към него, съставляват акт на психическо насилие. Това поведение поражда страх и тревожност у пострадалото лице. Подобно поведение категорично може да се квалифицира като осъществяване на акт на психично насилие. Конкретни оплаквания, че извършеното не е акт на психическо насилие, не са изложени във въззивната жалба. Очевидните семейни проблеми между страните не могат да бъдат разрешени чрез подобно поведение.

С оглед изложеното съдът счита, че следва да се уважи молбата за защита от домашно насилие над М.К. и малолетното дете И.. Съгл. чл.5 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са:

- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; - отстраняване от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; - задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; - насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. В случая съдът намира, че най-подходящи са първите три мерки – да се въздържа от извършване на домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и да му бъде забранено да приближава пострадалите.

Срокът на мерките, съгл. чл.5, ал.2 от ЗЗДН се определя от съда и се налага за период от 3 до 18 месеца. В случая, с оглед конкретното поведение на страните и при преценка на степента на извършеното, съдът намира, че срокът за който следва да бъдат определени мерките за защита следва да е под средния, като определения от първоинстанционния съд от 6 месеца е съобразен с тежестта на извършеното и е достатъчен за преодоляване на конфликтите помежду им. Следва да бъде наложена и санкцията , предвидена в чл.5, ал.4 от ЗЗДН – глоба в размер малко над минимума - от 300лв.

Първоинстанцонното решение е постановено в същия смисъл, поради което и следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящето производство разноски в размер на 400лв., заплатено адвокатско възнаграждение, както и ДТ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС в размер на 12,50лв.

С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №

243/18.06.2020, пост. по гр.д.№524/20, АсРС.

ОСЪЖДА Х.Г.Т., ЕГН **********, да заплати на М.И.К., ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски в производството.

ОСЪЖДА Х.Г.Т., ЕГН **********, да заплати

ДТ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 12,50лв. за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :