Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260325 от 20.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10510/2018
Вид
Решение № 260325
Подписан
20.02.2023
В сила
28.07.2025
Състав
СТЕФАН ИСАКОВ ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 20.02.2023г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесет и трета година в състав: председател:

СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10510 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното: иск с пр. осн. чл. 432 от КЗ и евентуален такъв (чл. 219, ал. 3 от ГПК) с пр. осн. чл. 74 от ЗЗД, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ:

Ищците – О.А.А. и Н.М.А., в исковата си молба и допълнителна такава от 13.02.2020г. твърдят, че на 02.06.2016г., около 23:50ч, на път ПП-I-6, общ.

Мъглиж, обл.

Стара 3агора, в района на крайпътна бензиностанция настъпило

ПТП между л.а. марка

„Фолксваген“, модел „Голф“, peг.

№ ********, управляван от С.М.У., и лек автомобил марка „Опел“, модел

„Вектра“, рег. № ********СР, управляван от А.К.. При инцидента била причинена смъртта на Б.О.А., пътник в л.а. малка

„Фолксваген“.

Той е сина на ищците. Те преживели случилото се много тежко.

Гражданската отговорност на делинквента била сключена при ответника.

С оглед изложеното, молят да се осъди ответникът да им заплати обезщетение в размер на по 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 02.06.2016г., при което е причинена смъртта на сина им (щета № **********), както и законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират и разноски.

Оспорването на часа на ПТП било неоснователно.

Неоснователни били и доводите за вина на другия водач.

Оспорват и възраженията за съпричиняване.

Ответникът - З. "Б.И." АД, оспорва иска:

- оспорва часа на настъпване на събитието;

- исковата молба била нелогична относно лицето, сочено като делинквент;

- прави възражение за съпричиняване (непоставен колан; качил се е в автомобил, управляван от неправоспособен водач;

- оспорва исковете по размер;

Предявява евентуален регрес срещу първия си помагач - Г. фонд, за сумата от 26 000 лева, частично от 300 000 лева.

Третото лице-помагач на ответника – Г. фонд, оспорва исковете: исковата молба на застрахователя била нередовна, имало съпричиняване; виновен бил водачът на л.а. марка „Фолксваген“, евентуално, а не алтернативно (терминът е употребен поне двукратно погрешно - Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.) прави възражение за съпричиняване.

Навежда и други правни доводи.

Третото лице-помагач на ответника – А.Б.К., не се ангажира със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал.

3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Според протокола за ПТП, на 02.06.206г. около 23,40ч. л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг.

№ ********, управляван от С.М.У., е извършил маневра

„обратен завой“, излизайки от бензиностанцията и отнемайки предимството на лек автомобил марка „Опел“, модел

„Вектра“, рег. № ********СР, управляван от А.К..

До доказване на обратното от страната, която има интерес за това, протоколът обвърза съда с фактите, които установява (през време на действието на договора за застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил

/застраховка „ГО”/ е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в исковата молба като делинквент - чл. 189, ал. 2 от ЗДП и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1).

Налице е оборима презумпция, за описаните в него факти: Р.

№ 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото

ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото

ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за

Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа.

В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение.

Въпреки, че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза.

Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола; Р.

№ 29 от 17.05.2008г. по т.д.

№ 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и

Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д.

№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

Или, процедура по чл. 193 от ГПК не се осъществява.

Фактическата обстановка, установена в присъдата е различна. В протокола за ПТП е препратено към ЗМ (л. 13), съобразно посоченото по-долу, а той се отнася до другия участник.

Протоколът е нелогичен по отношение на правния извод за вината за инцидента, доколкото въобще такъв е налице (тук възраженията на ответника са основателни).

Съображението е, че въобще не се споменава за поведението на другия водач, но то очевидно е било проблемно за органа на КАТ. От Протокола може да се установи само и то в общи линии фактологията на ПТП

(траекторията на движение на двете