Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 451 от 17.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4743/2025
Вид
Решение № 451
Подписан
17.04.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Мария Ангелова Ненова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пазарджик, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220104743 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6 чрез пълномощника си адвокат П. Х. твърди, че ответникът В. Г.

М., ЕГН ********** от с. Семчиново, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул.

,,***** е ползвател на ВиК услуги по партида с абонатен № 104800417 за обект, находящ се в с. Семчиново, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул.

,,*****. За дължимите суми за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 26.10.2023 г. до 25.07.2025 г. в размер на 1 770,04 лева и мораторна лихва в размер на 150,72 лева за периода от 26.10.2023 г. до 25.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията.

Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. Г. М. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в 1 съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът е доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги при публично известни общи условия.

Същият е сключил с ответника Договор № 104800417/14.10.2022 г., по силата на който ищецът се е задължил да доставя на ответника-потребител вода с питейни качества и да отвежда отпадните води от имота, находящ се в с.

Семчиново, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ,,*****, УПИ ХІV-48, дворно място с площ от 350 кв.м, а потребителят се е задължил да заплаща ежемесечно изразходваната и отведена вода в сроковете съгласно общите условия за предоставяне на ВиК услугите.

За дължимите от потребителя суми, както следва: главница за периода от 26.10.2023 г. до 25.07.2025 г. в размер на 1 770,04 лева и мораторна лихва в размер на 150,72 лева за периода от 26.10.2023 г. до 25.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2114/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ла. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск за установяване на вземанията.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за стойността на доставени водоснабдителни и канализационни услуги и на лихва за забава.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че през исковия период ответникът е бил потребител на ВиК услуги, в т.ч. е притежавал право на собственост или право на ползване върху водоснабдения имот, както и че до обекта са доставяни ВиК услуги през същия период.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на 2 които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Аналогични са и разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация“ ЕООД, гр. Пазарджик.

По изключение съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия потребител на ВиК услуги може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, с изричното писмено съгласие на собственика или титуляра на вещното право на ползване върху имота.

Следователно потребител на ВиК услуги е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху водоснабден имот, а по изключение – наемателят на водоснабдения имот.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява ответникът да е собственик или да притежава вещно право на ползване върху водоснабдения обект. Доказателства за това не са ангажирани от ищеца, въпреки изричните указания, дадени от съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК и съдържащи се в Определение № 360/03.02.2026 г.

Представеният с исковата молба договор за предоставяне на ВиК услуги, въпреки че е сключен между страните по делото, не установява вещни права в полза на ответника, а както се каза, за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги, същото следва да притежава право на собственост или вещно право на ползване върху водоснабден недвижим имот.

Също така по делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства ответникът да е потребител на ВиК услуги на основание чл. 2, ал. 3 от Общите условия, т.е. да е наемател на имота.

След като по отношение на ответника не се установява нито да е собственик, нито да е титуляр на вещно право на ползване, нито да е наемател на процесния имот, не може да се приеме, че същият има качеството на потребител на ВиК услуги.

Не са налице и доказателства за осъществяване на останалите правнорелевантни факти, а именно: реалното предоставяне на ВиК услуги до имота на ответника, тяхното количество и стойност.

Ангажираните от ищеца писмени доказателства в тази насока, а именно: справки за незаплатени задължения на абоната, не установяват, че през исковия период до имота на ответника е доставяна питейна вода и са отвеждани отпадни води, тъй като се касае за частни писмени доказателства, които изхождат от ищеца, съдържат изгодни за него факти и не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, поради което нямат 3 доказателствена стойност и не могат да бъдат ценени от съда.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване на релевантните за спора факти, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като нито е направено искане за това, нито по делото има доказателства да са сторени такива.

На основание чл. 4 от ЗВЕРБ исковите претенции следва да бъдат превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ , тъй като считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя Сергей Василев Стойнов, против В. Г. М., ЕГН ********** от с. Семчиново, общ.

Септември, обл. Пазарджик, ул. ,,***** искове за съществуване на вземане за стойността на доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 26.10.2023 г. до 25.07.2025 г. в размер на 905,01 евро (с левова равностойност 1 770,04 лева) и мораторна лихва в размер на 77,06 евро (с левова равностойност 150,72 лева) за периода от 26.10.2023 г. до 25.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2114/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4