Решение № 347 от 05.12.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. гр. Добрич, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500646 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№261181/12.07.2021г. и въззивна жалба вх.№260920/13.07.2023г. от „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя А.А., срещу решение №260009/26.06.2023г. по гр.д.№3693/2019г.на РС-Добрич, с което дружеството е осъдено да заплати на Община Добричка сумата от 23 056.59 лева, представляваща наемно възнаграждение за стопанската 2017г. – 2018г. по договор от 25.08.2014 г. за наем на земеделски имот с №000025, нива с площ 50 дка и земеделски имот с №000026, нива с площ от 120 дка, находящи се в землището на с.З., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2640.88 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.10.2017 г. - 11.10.2019г., и разноски по делото.

Намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Аргументира се с доводи по същество на спора-че ищецът не е изправна страна по договора за наем от 25.08.2014г., тъй като не е изпълнил задълженията си по чл.4 от същия, че имотите се 1 намирали близо до канал за водозаустване на язовир О. и още през първата година на действие на договора 2014/2015 при аварийно водоизпускане били наводнени, което ги направило напълно негодни за ползване. За същата стопанска година платил авансово 31 128лева без да има възможност да ги ползва. През всяка стопанска година реално ползвал около 100дка от двата имота, вместо 170дка. Бил редовен платец през трите стопански години, платил и част от наема за 2017/2018г. година. През 2016г. бил прокопан отводнителен канал, продължение на оточния канал на язовира, през имота №00026 с площ от 120дка, който отнел около 10дка от него. Продължението направило другия имот с №00025 абсолютно негоден за ползване, тъй като преминаващата вода се разливала в него. Негоден за ползване бил и имот №00026 тъй като преминаващия през него отводнителен канал бил изпълнен по-тесен и по-плитък и прииждащата силна водна струя от язовира излизала извън него и се изливала в имота. Съдът не взел под внимание становището на вещото лице, приел за достатъчен факта, че ищецът намалил съразмерно на площта, заета от прокопания канал, наемната цена. Не взел предвид, че ответникът-наемател декларирал в кампанията за Директни плащания имот №00025 с площ от 54.3дка като угар, а за имот №00026-28.6дка пшеница и 65 дка пшеница, а останалата площ била заявена като угар. От общата плащ на двата имота от 170дка не се обработвали 80дка, наемната цена за които била в размер на 14 648лева, които не дължал на ответника и с които следвало да се намали задължението му към ищеца за стопанската 2017/2018г.. Иска да се отмени решението и да се реши спора по същество.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна. В хода ва въззивното производство оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 29.06.2023г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 13.07.2023г., от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260-чл.261 от ГПК. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни 2 оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Ищецът Община Добричка, гр.Добрич претендира парични вземания, произтичащи от договорни отношения с ответника „***“ЕООД гр.Добрич, породени от Договор №2314134/25.08.2014г. за наем на два земеделски имота, общинска собсгтвеност, вписан в СлВп като акт №89, т.ХVІ, вх.рег.

№9338/09.10.2014г.

Предявените искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 24521.39лева, представляваща неплатена част от задължение за наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. по договор от 25.08.2014г. за наем на два земеделски имота, общинска собственост , находящи се в землището на с.З., общ.Добричка– имот №000025 с площ от 50дка и имот №000026 с площ от 120дка, ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 11.10.2019г, до окончателното издължаване. сумата от 2 809.44бева обезщетение за забава плащането на главното задължение от 24521.39лева в размер на законната лихва за периода 02.10.2017 г. - 11.10.2019г.

Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за предоставено ползване по силата на сключен между страните на 25.08.2014г. договор за наем на два земеделски имота, общинска собственост , находящи се в землището на с.З., общ.Добричка– имот №000025 с площ от 50дка и имот №000026 с площ от 120дка, срещу годишна наемна цена от 31128лева, платима не по-късно от 01.10 на предходната година; липсата на плащане в срок на наемното възнаграждение за четвъртата стопанска година 2017/2018г.; частично плащане след покана, връчена 23.10.2017г., на част от наемната цена за стопанска 2017/2018г. - на 02.10.2018г. сумата от 3 500лева, на 08.10.2018г. сумата от 2 500лева и на 24.10.2018г. сумата от 4 000лева; неплатен остатък от 24 521лева, ца забава плащането на който дължал 3 обезщетение за периода от изискуемостта до предявяване на иска.

Правоизключващите отговорността на ответника възражения, заявени с отговора на исковата молба, се свеждат до липсата на изпълнение от страна на ищеца-наемодател на задължението му по чл.4 от договора да предаде имотите в състояние, което отговаря на ползването им и да осигури спокойното им и безпрепятствено ползване. Конкретно се излага, че двата имота се намират близо до канал за водоизпускане на язовир О. и още през първата стопанска година 2014/2015г. при аварийно изпускане на язовира били наводнени, което ги направило напълно негодни за използване. Същото се повторило и през стопанската 2015/2016г. когато при водоизпускане напълно бил наводнен имот №000025 с площ от 50дка и частично наводнен имот №000026 с площ от 120дка. Нанесените поражения били установени с протокол от комисия при Община Добричка. През 2016г. през имот №000026 с площ от 120дка бил прокопан отводнителен канал, продължение на оточния канал на язовира, който отнел от имота около 20дка. Продължението било заустено към съществуващата между двата имота дига с пропусквател, което направило имот №000025 абсолятно негоден за ползване, тъй като преминаващата вода се разливала в него. Негоден за ползване бил и имот №00026, тъй като преминаващия през него отводнителен канал бил проектиран и изпълнен по-тесен и по-плитък и прииждащата водна струя излизала извън него и се разливала в имота. По време на договора ответника реално ползвал 100дка, вместто наетите общо 170дка и при наемна цена от 183.10лева/дка дължал на ищеца сумата от 18 310лева, а за четирите стопански години общо 73 240лева, а платил общо за четирите години сумата от 103 384лева.

С отговора на исковата молба е предявена насрещна претенция, уточнена с молба вх.№2706/04.02.2020г., за обезщетение за вреди от 31 152лева за стопанската 2014/2015г., която претенция не е в предмета на настоящото производство- с определение №448/07.02.2020г., влязло в сила на 26.02.2020г. е изпратена по подсъдност на ОС-Добрич.

С молба вх.№269971/12.10.2021г., уточнена с молба вх.

№270135/21.10.2021г. ищецът е изменил претенциите си, като е оттеглил частично първоначално предявените искове – в частта на сумата от 1 480.80лева съответстваща на наемната цена на осем дка от имот №000026, 4 заети от прокопания канал, препятстващ ползването на тази площ по предназначение, както и в частта на сумата от 168.56лева обезщетението за забава плащането на сума от 1 480.80лева.

Производството в тази част е прекратено с протоколно определение от 17.12.2021г., което не е обжалвано, респ.понастоящем е влязло в сила, при което в предмета на спора е предявеното искане за осъждането на ответника за: сумата от 23 056.59 лева, представляваща неплатена част от задължение за наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. по договор от 25.08.2014г. за наем на два земеделски имота, общинска собственост , находящи се в землището на с.З., общ.Добричка– за имот №000025 с площ от 50дка и за 112дка от имот №000026 с площ от 120дка, ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба – 11.10.2019г, до окончателното издължаване. сумата от 2640.88 лева обезщетение за забава плащането на главното задължение от 23 056.59 лева в размер на законната лихва за периода 02.10.2017 г. - 11.10.2019г.

Настоящата инстанция, обсъждайки доказателствата, обсъдени и от районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд, безспорните и между страните обстоятелства, относно валидно възникнало по силата на договор №2314134/25.08.2014г.наемно правоотношение по силата на което ищецът предал за временно ползване на ответника -за срок от четири години до 01.10.2018г., два земеделски имота, общинска собственост - имот №000025 с площ от 50дка и от имот №000026 с площ от 120дка, находящи се в землището на с.З., срещу годишно наемно възнаграждение от 31 128лева, платимо не по-късно от 01.10 на предходната стопанска година/чл.1 и чл.2 от договора/.

Не се спор, че за първите три стопански години ответникът е заплатил дължимото годишно наемно възнаграждение. Няма спор и, че процесната четвърта стопанска 2017/2018г. задължението на наемателя за наемно възваграждение от 31 128лева е изпълнено частично със забава, като на 02.10.2018г. е платена сумата от 3 500лева, на 08.10.2018г. сумата от 2 500лева и на 24.10.2018г. сумата от 4 000лева. Спори се за това дали наемателят има основание да откаже изпълнението на поетото задължение за 5 наемно възнаграждение за четвъртата стопанска година с оглед на обстоятелството, че земеделските земи са негодни за ползване по предназначение- за обработка и добив на селскостопански култури, в част от площа им, при признание от ответника, че през годините на действие на договора, вкл.с през процесната стопанска 2017/2018г. е ползвал площ от около общо 100 дка от двата имота, вместо общо 170дка по причина на случилото се през стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.събитие наводняване на имотите при аварийно изпускане на водите на яз.О. и разлив на преминаващата вода от язовира по изградения в имот №000026 отводнителен канал.

Нито се твърди, нито се установява двата имота принципно да са били изцяло негодни за ползване по предназначение още към момента на сключване на договора или да са станали такива в резултат на събитиянаводняване при водоизпускане на язовир и/или разлив от прокопания канал, осъществени през първите две стопански години от действието на договора.

От събраните по делото доказателства не се установява твърдяните събития от стопанските 2014/2015 и 2015/2016г.-аварийното изпускане на язовира и/или разлив на преминаваща вода по изградения в имот №000026 отводнителен канал да са довели до невъзможност за ползване на част от имотите през процесната стопанска 2017/2018г. с изключение на площта от 8дка от имот №000026, заета от прокопания през 2015/2016г. канал.