Решение № 152 от 09.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600291 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. Р., в качеството й на защитник на подс.

А. А., срещу присъда № 23/19.09.2022 г. по НОХД № 2778/ 2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с която подсъдимият А. А. е признат за виновен в това, че на 03.10.2021 г. в град *, на кръстовището на ул.“*“ и ул.“*“, при управление на МПС – лек автомобил марка „*“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 31, ал.7, т.1, вр. с ал.1; чл.47, ал.3; чл.51, ал.2; чл.77, ал.1 от ПП на ЗДвП, чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата и причинил по непредпазливост смъртта на едно лице - Г. М. М., както и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: двустепенна средна телесна повреда на А. И. А. и средна телесна повреда на Р. Ц. В., като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество метамфетамин и деецът е избягал от местопроизшествието. На основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, буква ”б”, предложение 1-първо, вр. ал. 1, буква“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 от НК на подс. А. е наложено наказание от седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. По възведеното обвинение да е извършил деянието след употреба и на наркотично вещество амфетамин подсъдимият е бил оправдан. На основание 1 чл.343г от НК подсъдимият А. А. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила, като е зачетено временното му отнемане на СУМПС, считано от 05.10.2021 г. На основание чл.59, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е било приспаднато времето, през което подсъдимият А. е бил с МНО „задържане под стража“. Съдът се е произнесъл по направените разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия и относно разпореждането с приложените по делото веществени доказателства.

Срещу присъдата, в предвидения за това срок, е депозирана жалба от защитника на подсъдимия А.- адв.М. Р., с оплаквания за несправедливост на наложеното на подс. А. наказание. Твърди се, че то е определено при игнориране на приноса на пострадалия Г. М. за настъпилото ПТП. Сочи се още несъответствие на наказанието с обществената опасност на деянието, на дееца и с целите, визирани в чл. 36 от НК. Навява се твърдение за ограничаване на правото на защита на подсъдимия, поради недопускане на относими към предмета на делото доказателствени искания. При условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, респ. – намаляване на наказанието лишаване от свобода от седем на три години, с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК досежно изтърпяването му.

В допълнение към въззивната жалба, депозирано като становище от защитника, се излагат множество аргументи за необоснованост на обжалваната присъда, поради неправилна оценка на наличните по делото доказателства, недопускане на събирането на относими такива, необсъждане на конкретния принос на всеки един от двамата водачи, управлявали МПС-ва, участвали в ПТП, при което е причинен съставомерният резултат, което в съвкупност е довело до неправилна фактическа установеност на деянието и нарушение на материалния закон.

Пред въззивния съд жалбата, допълнението към нея, както и направените искания се поддържат изцяло от подсъдимия и защитника му. Защитникът аргументира възражение за недоказаност на обвинението подс. А. да е навлизал при светещ червен светофар в кръстовището, където е реализиран фаталният сблъсък, което обстоятелство намира за оборено от видеорегистраторите и приложените по делото записи.Твърди управляваният от подсъдимия автомобил да е заснет при навлизане в кръстовище в поранен момент. За неизяснено по делото намира кой от двамата водачи в какъв момент и на какъв светлинен сигнал е навлязъл в кръстовището. Твърди ограничена за подсъдимия видимост досежно забранителни пътни знаци поради налични разлистени дървета в зоната на ПТП. Оспорва начина на изследване наличието на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия.

Твърди действията на подс. А. след настъпилото ПТП да не са били насочени към бягство, той да се е върнал на мястото и този факт да не е правилно оценен от контролирания съд. В обобщение сочи, че делото не е изяснено изцяло от фактическа страна относно конкретните вменени във вина на 2 подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, които първоинстанционният съд е намерил за несъмнено установени. Поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, както и алтернативно заявеното в жалбата- че наложеното наказание е изключително високо, присъдата следва да бъде изменена, като на подс. А. се наложи наказание в минималния предвиден за престъплението размер.

Подсъдимият се солидаризира със становището на защитника.

За съдебното заседание пред въззивния съд бяха редовно призовани всички конституирани по делото частни обвинители, както и поверениците им. Същите не се явиха пред въззивния съд, не са посочили уважителна причина за това, делото беше разгледано в тяхно отсъствие. Не са депозирали писмено становище по основателността на жалбата.

Представителят на АП-Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и на всяко от направените от защитника възражения. Намира за доказателствено уснановено нарушението на разпоредбата на чл.37 ал.7 т.1 от ППЗДвП- навлизането на подсъдимия в кръстовище при светещ червен сигнал на светофара и се аргументира със заключението на АТЕ. За несъмнено установено счита и реализирано нарушение на чл.47 ал.3 от ППЗДвП- подсъдимият е знаел за наличието на знак „забрана за завой наляво“, каквато маневра е предприел, при липса на каквато и да е пречка да възприеме два забраняващи я пътни знака. Пледира първостепенният съд правилно да е отчел като съпричиняващи допуснатите нарушения от починалия водач на мотоциклета – М., чието поведение не намира за основна причина за настъпилото ПТП. Управлението на автомобила от подс. А. след употреба на наркотични вещества счита за доказано, както и бягството му от местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно. Намира наложеното наказание на подс.А. за справедливо и годно да обезпечи постигането на целите на чл.36 от НК.

В последната си дума подс. А. иска определяне на ниско наказание.

Пловдивският апелативен съд, като анализира доказателствата по делото, направените възражения във въззивната жалба и допълнението към нея, изразеното от страните пред настоящата инстанция и провери атакувания съдебен акт изцяло, в обхвата на правомощията си по 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е допустима. Депозирана е от страна в процеса, активно легитимирана да атакува постановения съдебен акт. Подадена е в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната присъда следва да бъде отменена, макар и извън заявените от жалбоподателя оплаквания.

Настоящият състав намира за необходимо да се произнесе на първо 3 място относно наличието на нерелевирано основание по чл. 335 ал. 2 вр. с чл.

348, ал. 3 от НПК- липса на мотиви, за което е длъжен да следи служебно, доколкото само констатация за отсъствието на съществени процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване на въпроса за правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наказанието.

Мотивите на проверяваната присъда имат следното съдържание: възпроизвеждане на фактологията на обвинението, съставляващо на практика редактиран (почти буквален) препис на обстоятелствената част на обвинителния акт, инициирал съдебното производство; пресъздаване на експертното заключение на изготвената в хода на ДП тройна АТЕ, на което се е позовало и обвинението, на заключенията на изготвените в хода на ДП СМЕ на увредените при ПТП лица, вкл. и починалия; анализ на част от наличните по делото доказателства и правни изводи.

Конспектираното пресъздаване от настоящия съдебен състав на мотивите на атакуваната присъда е насочено да послужи за основа на преценката дали от решаващия съд са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на „абсолютно“ съществените, отстраними ли са от въззивната инстанция и ако не са- могат ли да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото.

Описаното съдържание на мотивите на обжалваната присъда сочи на липса на съществени елементи относно включените в предмета на доказване по делото обстоятелства, както и обективира непълноценен доказателствен анализ. Внимателният прочит в цялост на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка на извършеното (стр. 3- 7 от мотивите) формира извод, не тя не съдържа никаква информация за основни подлежащи на доказване факти, вкл. каква е била скоростта на движение на всяко от двете участващи в ПТП моторни превозни средства преди и по време на фаталния сблъсък; в кой момент, съобразно регулиращата кръстовището светлинна уредба, всяко от тях е навлязло в зоната на ПТП. Съдът, възприемайки изцяло и безкритично фактологията от ОА, е намерил следното:

„Движението на кръстовището било регулирано с работещ светофар (с три светлини –червена, жълта, зелена), както и с пътни знаци. Преди кръстовището на ул.“*“ (отдясно, северно) бил поставен пътен знак „ Г4“ – даващ задължително предписание за "Движение само направо и/или надясно след знака" за превозните средства, движещи се в посока на запад посоката следвана от подс. А.. На югозападния край на кръстовището, т.е. на южния изход от кръстовището на ул.“*“ бил поставен знак „В1“ въвеждащ забрана за влизането на пътни превозни средства“ по ул.“*“. При така поставените пътни знаци, приближаващият кръстовището от изток по ул. „*“ лек автомобил марка „*“ с рег.№*, управляван от подс. А. А., е имал възможност при зелена светлина на светофара да навлезе в кръстовището и да го премине, като продължи направо по същата улица „*“ в посока запад или да завие надясно и да продължи в посока север, по ул.“*“. Иначе казано, поставените пътни знаци не са позволявали на 4 подсъдимия А. при навлизане в кръстовището от изток да го напуска от южния изход, от юг по улица “*“, именно поради поставения в югозападния край на кръстовището знак „В1“ - въвеждащ забрана за влизането на пътни превозни средства“. …. Въпреки така регулираното движение през кръстовището, л.а. марка „*“ с рег.№*, управляван от подсъдимия А. А., навлязъл в същото и предприел завиване наляво, за да продължи по ул.“*“, нарушавайки забраната да се навлиза по тази улица, т.е. от южния изход на кръстовището . При завиването лекият автомобил навлязъл в лентата за насрещно движещите се превозни средства в посока изток, по която в това време, мотоциклетът на пострадалия М. приближавал и навлизал в кръстовището. В резултат на описаните по-горе действия на подс. А. настъпил удар между двете превозни средства.“ Скоростта на движение на МПС-ва, моментът на навлизането им в кръстовището съобразно светлинните сигнали, моментът, в който всеки от водачите е могъл да възприеме опасността от настъпване на ПТП и възможността да реагира за предотвратяването му са останали неназовани, макар според настоящия съд тези фактически обстоятелства са несъмнено значими по делото. Подс. А. е признат за виновен в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП да е нарушението му по чл. 31, ал. 7, т. 1 вр. с ал. 1 от ППЗДвП, при липса на възприето от съда във фактическото описание на извършеното такова негово поведение. Едва в правните изводи са изложени съображения в тази насока, които не съответстват на възприетата фактическа обстановка. Следва да се констатира липсата на фактическо описание на същото нарушение и в ОА.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce3d235d-14eb-49aa-854c-bce4665b2314