Решение № 430 от 21.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Добрич, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230103550 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление: г***, вписано в търговския регистър при СГС по ф. д. №18045/93, парт.

№11941, т.163, стр.106, с ЕИК 831094393, чрез законните представители Н.Х.Б. и С.А.П. - изпълнителни директори, чрез упълномощения юрисконсулт Г. Д. срещу В. Н. Д., ЕГН **********, *** и Ц. Д. П., ЕГН **********, ***. Искът е с правно основание чл.135 от ЗЗД, ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за относително недействителен спрямо него, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт №172, том 22, дело №3952/2021г., вх. рег.

№8193/24.09.2021г. на СВ гр.Добрич, по силата на който, първият ответник В.

Н. е дарил на майка си Ц. П. /вторият ответник/, собствения си недвижим имот, находящ се в ***.

В исковата молба се излага, че между ищеца и първият ответник В. Д., е бил сключен договор за банков кредит №**/13.07.2018г., по силата на който, „ПИБ“ АД е предоставила на В.. Н. кредит в размер на 46900 лв., с краен срок на погасяване на дълга – 01.09.2027г. Кредит бил усвоен изцяло на 13.07.2018г. по сметка, открита на името на В.. Д.. Във връзка с Ковидпандемията и обявеното извънредно положение, по искане на длъжника е сключен Анекс от 05.05.2020г., с който е разсрочено плащането на главница и лихва в 6-мес. гратисен период и е бил променен крайният падеж на 1 задължението, а именно: на 01.03.2028г., като е изготвен нов погасителен план.

Кредитът е в просрочие от 01.11.2020г. Поради неплащане в срок на задълженията по кредита и на основание Раздел 10, т.10.1 във вр. т.10.1.2 „а“ от ОУ на банката, чрез ЧСИ Д.И., рег. №901 в КЧСИ и с район на действие – ДОС, кредиторът е връчил лично на длъжника В.. Н., ПДИ, с която му е даден 5-дн. срок, да заплати задълженията си по кредита, което обаче не е било сторено от ответника.

Поради настъпила и обявена на 05.04.2022г. предсрочна изискуемост на кредита, „ПИБ“ АД, е подало заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК в ДРС, като заповедният съд по образуваното ч. гр. д. №1104/2022г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ №523/14.04.2022г. срещу длъжника В.. Н. за следните суми: 39741.05 лв.

/тридесет и девет хиляди седемстотин четиридесет и един лева и пет стотинки/, съставляващи просрочена главница по договор за банков кредит №**/13.07.2018г., сключен между В. Н. Д. и „ПИБ” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.04.2022г. до окончателното й изплащане; 3049.40 лв. /три хиляди четиридесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляващи просрочена договорна лихва за периода от 01.11.2020г. до 04.04.2022г.;

1191.78 лв. – разсрочени лихви, съгласно т.2 от Анекс от 05.05.2020г.; 462.76 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/, представляващи просрочена наказателна лихва за периода от 30.09.2021г. до 04.04.2022г.; 88.31 лв. /осемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ – законна лихва за периода от 05.04.2022г. до 12.04.2022г.; 100.32 лв. /сто лева и тридесет и два лева/ – дължима сума по застраховка „Спокойствие“; 60.00 лв. /шестдесет лева/ – такса за връчване на покани за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, както и сторените по делото разноски в размер на: 893.87 лв.

/осемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ - държавна такса и 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсулско възнаграждение.

Въз основа на заповедта, съдът издал в полза на заявителя и изпълнителен лист №390 от 14.04.2022г. по ч. гр. д. №1104/2022г. Ищецът е подал молба до ЧСИ Д.И., вписана с рег. №901 в КЧСИ и с район на действие – ДОС, която е образувала на 29.04.2022г. изп. д. №236/2022г., с взискател – ПИБ АД и длъжник – В. Н..

Ищецът разбрал, че на 24.09.2021г. в СВ-Добрич, е бил вписан нот. акт за дарение на недвижим имот №172, том 22, дело №3952/2021г., вх. рег.

№8193/24.09.2021г. по описа на СВ гр.Добрич, като първият ответник В. Д. е дарил на майка си Ц. П. /вторият ответник/, собственият си недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич с площ от 453 кв.м., съгласно скица, а по документ за собственост, на площ от 440 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници по КК: ПИ с 2 идентификатори ***, заедно с изградените в имота: сграда с идентификатор №** със ЗП от 60 кв.м., брой етажи:1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор №*** със ЗП от 16 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Ищецът твърди, че описаната дарствена сделка уврежда интересите му на кредитор на В. Н., защото по този начин, банката се лишавала от възможността да насочи принудително изпълнение върху описания по-горе имот, тъй-като дарителят /длъжник/ не е получил никаква насрещна престация, с която евентуално да погаси дълга си към банката.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, на осн. чл.135 от ЗЗД, ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за относително недействителен спрямо него договор за дарение на описания погоре недвижим имот, обективиран в нот. акт №172, том 22, дело №3952/2021г., вх. рег. №8193/24.09.2021г. на СВ гр.Добрич.

Ищецът претендира и сторените по делото съдебни разноски.

ИМ е надлежно вписана в СВ гр.Добрич на 24.01.2023г., видно от книжата по делото.

С разпореждане от 24.01.2023г. ДРС е изпратил на двамата ответници преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Съдебните книжа са получени от В. Д. лично на 27.01.2023г., вкл. и за майка му Ц. П..

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват иска по основание, заявяват, че с процесната дарствена сделка не са увредили интересите на ищеца, че към датата на прехвърляне на имота, В.. Д. още не е бил длъжник на банката, защото редовно си е обслужвал кредита.

Освен това, процесният /дарен/ имот бил единствен за ответника.

Отделно от горното, Ц. П. не е знаела, че синът и е теглил кредит и за задълженията му към ищеца разбрала от исковата молба. Мотивите за дарствената сделка били да не се ощети сестрата на В. Д. и ответницата лично настоявала синът и да и прехвърли процесния имот.

Ответниците молят, съдът да отхвърли иска.

В открито съдебно заседание, проведено на 21.03.20024г. ищецът, изпраща процесуален представител, който моли за уважаване на иска като основателен и доказан, като излага доводи по същество и претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът В. Н., лично и чрез процесуалният си представител, както и като пълномощник на майка си – ответницата Ц. П., оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

3

От Договор за банков кредит №**/13.07.2018г. /приложен на л.9-11/ се установява, че е отпуснат банков кредит „Рестарт“ на ответника В. Н. от ищеца – „ПИБ” АД, при Общи условия /л. 13-19/, в размер на 46 900 лева, със срок за погасяване до 01.08.2027г., на месечни вноски, съгласно Погасителен план /л. 12-13/.

На 05.05.2020г. е подписан Анекс /л.22/ между страните по процесния договор за кредит, като е изменен крайният срок на договора, а именно – до 01.03.2028г. и е разсрочено плащането на главница и лихва в 6-месечен гратисен срок, като е изготвен нов погасителен план /л.23/.

Длъжникът е преустановил плащанията по кредита през ноември 2020г.

Банката е изпратила до Н., ПДИ чрез ЧСИ Д.И. /л.29-30/, която му е връчена лично на 10.02.2022г. С поканата, длъжникът е уведомен, че към 12.11.2021 г., задължението му възлиза на 7298.35 лв., от които: 4787.02 лв. – главница;

2477.89 лв. – просрочени лихви и 33.44 лв. – дължими суми по застраховка. В определения от ПИБ АД на Н. доброволен 7-дн срок за погасяване на задълженията му, не е последвало плащане. Банката е предупредила В.. Д., че ако не заплати вземанията и по договора за кредит, ще го обяви за предсрочно изискуем. Предвид горното, на 05.04.2022г. кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед бездействието на длъжника, кредиторът е подал на 13.04.2022г. заявление по чл.417, т.2 от ГПК и в производство по ЧГД №1104/2022г., по описа на ДРС, в полза на кредитора е издадена Заповед №523/14.04.2022г. /л.25/ за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №390/14.04.2022г. /л. 24/, за сумите:

Въз основа на молба от 29.04.2022г. от ПИБ АД до ЧСИ Д.И., с рег.

№901 в КЧСИ и район на действие ДОС /л.33/ и Изпълнителен лист от 14.04.2022г., издаден по ЧГД №1104/2021г. по описа на ДРС срещу В. Н. Д. е образувано ИД №20229010400236. Към датата на образуване на ИД задължението на ответника Н. е било в размер на 44693.62 лева.

Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед от 14.04.2022г. по ч. гр. д. №1104/2021г. по описа на ДРС, като заповедният съд е указал на ПИБ АД да предяви установителни искове срещу Н. в 1-месечен срок от получаване на съобщението /връчено на заявителя на 19.07.2022г./.

В определения му срок, ищецът е подал искова молба в ДОС, въз основа на която е било образувано т. д. №144/2022г. Делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 12.04.2023г. /л.103-116/, съгласно който, съдът е признал за установено, че „ПИБ“ АД има изискуемо вземане от В. Н. за следните суми: 39741,05 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит №** от 13.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022г. до окончателното й плащане; 2730,97 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 01.11.2020г. - 17.02.2022г. вкл., дължима на основание т. 4 от Договор за банков кредит №** от 13.07.2018г.; 1191,78 лв., представляваща разсрочена лихва, съгласно Анекс 4 от 05.05.2020г.; 441,58 лв., представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 30.09.2021г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на основание т.14 от Раздел II от Договор за банков кредит № ** от 13.07.2018г.;

88,31 лв., представляваща непогасена законна лихва начислена за периода 05.04.2022г.- 12.04.2022г., вкл.; 100,32 лв., представляваща дължима сума за застраховка „Спокойствие“; 60.00 лв. – такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1104/2022г. по описа на ДРС и е отхвърлил исковете за установяване, че ищецът има изискуемо вземане срещу ответника за следните суми: за горницата над 2730,97 лв. до претендирания размер от 3049,40 лв., представляваща непогасена договорна лихва, както и за периода от 18.02.2022г. до 04.04.2022г. вкл., за горницата над 441.58 лв. до претендирания размер от 462,76 лв., представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 30.09.2021г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на основание т.14 от Раздел II от Договор за банков кредит № ** от 13.07.2018г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1104/2022г. по описа на ДРС.

От приетия по делото НА №172, том 22, дело №3952, вх. рег.

№8193/24.09.2021г. по описа на СВ-Добрич, за дарение на недвижим имот /л.39/, се установява, че на 24.09.2021г. В. Н. е дарил на майка си Ц. Д. П.

/същата е диагностицирана с „****“, видно от ЕР на ТЕЛК №0337/018 от 01.02.2019г., приложено на л.96 по делото/, процесният недвижим имот, находящ се в ***. По делото са приети Удостоверение за родствени връзки, скици и данъчна оценка на имота /л.60-67/, както и справка за лице от Служба по вписвания-Добрич /л.34-37/. Към датата на дарствената сделка /24.09.2021г./, данъчната оценка на имота е била 11148.20 лв.