Решение № 755 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106924 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. А. П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ****, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано заедно и поотделно от ***, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на паричен заем № 5182535 от 26.07.2024 г. е нищожен, поради противоречие със закона.

Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 26.07.2024 г. е сключил договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 600 лв., при уговорено погасяване на 21 седмични вноски, като общата дължима сума по договора възлиза на 665. 49 лв., при посочени в договора ГЛП 50 % и ГПР 61,56 %. Излага, че в договора е включена клауза за задължително предоставяне на обезпечение, уредена в чл. 4, като формално са предвидени алтернативи – предоставяне на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Ищецът твърди, че алтернативните обезпечения са практически и икономически непосилни за него, доколкото са предвидени при ограничителни и трудно изпълними условия, поради което е бил принуден да сключи Договор за предоставяне на гаранция № 5182535 от 26.07.2024 г. с „Файненшъл България“ ЕООД.

1

По този договор е уговорено възнаграждение в размер на 325. 51 лв., разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, като съгласно договора ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил овластен да приема плащанията на това възнаграждение.

Поддържа се, че възнаграждението по договора за гаранция представлява задължителен и предвидим разход, пряко свързан с договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляване на общия размер на задължението и на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Според ищеца, непосочването на действителния ГПР представлява нарушение на императивните изисквания на закона и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Ищецът навежда и доводи, че клаузата за обезпечение представлява неравноправна клауза, както и че посочването на по-нисък от действителния ГПР съставлява заблуждаваща търговска практика, ограничаваща възможността на потребителя да прецени реалните икономически последици от договора. Също претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В уточнителна молба ищецът е обосновал правния си интерес от воденето на иска с твърдението, че не е заплатил главницата по процесния договор за паричен заем.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който са изложени подробни съображения за недопустимост на установителния иск, поради липса на правен интерес за ищеца от установяване недействителността на договора за паричен заем, тъй като задълженията по договора били погасени от гаранта, а регресните вземания били прехвърлени на трето лице. Навежда се и възражение за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, доколкото към момента на предявяване на иска същият не бил носител на спорното вземане.

Предвид уточнението на ищеца наведените доводи за недопустимост не се споделят от съда, тъй като предявеният иск е за установяване недействителността на договор, а правният интерес от такъв иск е налице независимо от твърдяното изпълнението на задълженията от страна на гаранта. Неоснователно е и възражението за липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като ответникът е страна по процесния договор за паричен заем, чиято действителност се оспорва, а преценката относно правните последици от евентуалната недействителност е въпрос по съществото на спора.

При условията на евентуалност ответникът излага, че претенциите са неоснователни. Излага подробни съображения за това, че годишният процент на разходите е определен законосъобразно и в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит, както и че възнаграждението по договора за гаранция не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на 2

ГПР. Навеждат се доводи, че клаузите, уреждащи обезпечението, не са неравноправни, както и че сключването на договора за гаранция е резултат от свободната и информирана воля на ищеца, при наличие на предвидени в договора алтернативни способи за обезпечаване на задължението.

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за предоставяне на паричен заем № 5182535 от 26.07.2024 г., съгласно който ответното дружество, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищеца, в качеството му на заемател, кредит в размер на 600 лева, за срок от 21 седмици, със седмична погасителна вноска от 31. 69 лева, като падежът на първата вноска е на 05.08.2024 г., а на последната такава на 23.12.2024 г. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 61. 56 %. В договора на длъжника – заемател е вменено задължение да осигури одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки /чл. 4, т. 3/. Въз основа на тази клауза е сключен и договора за предоставяне на гаранция № 5182535 от 26.07.2024 г. между страните и „Файненшъл България“. В договора на длъжника е вменено задължение да осигури одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съгласно чл. 1 от договора потребителят /заемателят/ възлага, а гарантът – ответното дружество, се задължава да издаде гаранция за плащане на задълженията по горния договор за паричен заем в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, както и всички последици от неизпълнението. За поемането на задълженията по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 321. 51 лв., платимо разсрочено на вноски от по 15. 31 лв., като падежът е съгласно договора за паричен заем /чл. 3/. Чл. 3, ал. 3 предвижда, че „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задълженията на потребителя за заплащането на възнаграждението по този договор.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът намира:

Освен това в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Цитираният законов текст е насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по3 точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. Към датата на сключване на договора договореният ГПР не може да надвишава 50%, като по договора за заем е посечен такъв от 61. 56 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и формално отговаря и на изискването на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче, така посоченият размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на предоставяне на гаранция поръчителство, сключен между страните и „Файненшъл българия“ ЕООД, което следва да е включено в общите разходи по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан е предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по него, като съгласно договора за предоставяне на гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението, а освен това кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя и двете дружества са с един адрес на управление. Тази свързаност, която се признава и от ответната страна, обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя още при сключването на договора за кредит, което се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението за поръчителството се дължи заедно с вноските по кредита съгласно погасителния план по договора. С тази договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено извън рамките на договора за паричен заем, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. В случая се касае за конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по кредита, тъй като възнаграждението на поръчителя представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за паричен заем и който е известен на кредитора към момента на сключването му, поради което следва да бъде отчетен като „общи разходи по кредита“ и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, а до превишаването му съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обуславя неговата нищожност поради противоречието му със закона.

С горните мотиви съдът намира, че искът като основателен следва да бъде уважен.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от 4

ГПК да се осъди ответника да му заплати сумата от 34. 25 евро за направените по делото разноски за заплатените държавни такси, както и да заплати на както и да заплати на адвокат А. А. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в минималния размер от 204. 52 евро.

Съответно неоснователна е претенцията на ответното дружество за присъждане на разноските по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Прогласява нищожността на сключения между А. А. П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ****, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано заедно и поотделно от ***, договор за предоставяне на паричен заем № 5182535 от 26.07.2024 г., поради противоречие със закона.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано заедно и поотделно от ***, да заплати на А. А. П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ****, сумата от 34. 25 € /тридесет и четири евро и двадесет и пет евроцента/ за направените по делото разноски.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано заедно и поотделно от ***, да заплати на адвокат А. А. А., вписан в АК – П., с личен номер ***, адрес на кантората: гр. П., ул.

* * * , сумата от 204. 52 € /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ на основание чл. 38 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5