Решение № 688 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330100673 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „РЕНТРОНИКС“ ООД /с универсален правоприемник „РЕНТРОНИКС“ АД/ срещу П. Д. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 446,60 лева, представляваща неплатени задължения по Договор за наем на движима вещ № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 6269/07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 12801 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV бр. с.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните на 21.04.2021 г. договор за наем на движима вещ ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване слушалки Apple AirPods Pro with Wireless Charging Case с месечна наемна цена от 31,90 лева с ДДС и срок от 9 месеца. Страните са постигнали уговорка за придобиване собствеността на вещта от наемателя след заплащане на сбора от всички наемни вноски за срока на договора плюс добавка от 319 лева. Поддържа се, че процесният договор е с изтекъл срок на 21.01.2022 г. и тъй като никоя от страните не е 1 предприела действия за прекратяването му, същият е подновен за нов 9месечен период. Сочи се, че ответникът не е заплатил 8 месечни вноски за периода от месец октомври 2021 г. до месец май 2022 г., поради което договорът е прекратен едностранно от наемодателя и е отправена покана за връщане на наетата вещ. Съгласно чл. 9.6.4, вр. чл. 9.2.1 от Общите условия при невръщане на наетата вещ от страна на наемателя, същият дължи стойността на придобиването уговорена в чл. 3.5 от договора, а именно всички наемни вноски за целия срок на договора, с изключение на платените, плюс фиксирана добавка. Според ищеца стойността на придобиване се формира от 4 месечни вноски в размер на 31,90 лева плюс фиксирана добавка от 319 лева, чиито сбор възлиза на размера на претенцията от 446,60 лева.

Поради неплащане на сумата ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 12801 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV бр. с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Д. К., чрез назначения му особен представител – адв. М. Д., със становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Възразява относно действителността на договора за наем, тъй като не бил сключен по ясен и разбираем начин. Оспорва реалното предаване на вещта и начина на формиране на дължимите суми. Претендира недействителност на клаузите на чл. 3.2, чл. 9.2.1 и чл. 9.6.4 от Общите условия, както и чл. 4.4 от договора, като ги счита за неравноправни. Моли за постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2023 г., по реда на чл. 145 ГПК ищецът конкретизира изложените в исковата молба твърдения, като посочва, че претенцията обхваща последните четири месечни вноски от първоначалния срок на договора и фиксираната сума за придобиване на вещта. Изтъква, че доколкото наемателят не е върнал наетата вещ дължи разликата между стойността на придобиване и платените наемни вноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след 2 като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 12801/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с., се установява, че е образувано по подадено от „РЕНТРОНИКС“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 6269/07.09.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

От фактическа страна се установява, че между страните по делото е сключен Договор за наем на движима вещ № ***, по силата на който ищецът, в качеството на наемодател, предоставил на ответника, като наемател, за временно и възмездно ползване следната движима вещ – безжични слушалки Apple AirPods Pro with Wireless Charging Case. Договорът е подписан от страните чрез електронно устройство, с квалифициран електронен подпис /с придадено значение на саморъчен подпис/ на 21.04.2021 г., от който момент е влязъл в сила. Наемната цена е уговорена в размер на 31,90 лева месечно, като заплащането на първата наемна вноска съставлява условие за изпращане на поръчания продукт /чл. 3.2 от договора/. Минималният наемен срок е с продължителност от 9 месеца и започва да тече от датата на доставка на продукта /чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора/. В договора е предвидена възможност наемателят да придобие собствеността върху вещта при заплащане на цена в размер на 319 лева в допълнение към общата дължима наемна цена /чл. 3.5 от договора/. Съобразно заключителните разпоредби на договора, с подписването му наемателят декларира, че се е запознал и приема приложимите към него Общи условия /чл. 5.2 от договора/. Видно от чл. 8.1 от последните, ако наемателят не изпълни задължението си за плащане на две последователни и изискуеми наемни вноски, съобразно чл. 9.2.1 наемодателят има право да прекрати договора с предизвестие без да дава срок за изпълнение. В чл. 9.6.4 е предвидено, че при прекратяване на договора за наем и невърщане на вещта, наемодателят има право на неустойка в размер на 3 стойността за придобиване на продукта минус платените наеми до датата на прекратяване.

По делото е представена товарителница № *** на куриерска фирма „С.“, видно от която на 23.04.2021 г. на адреса за кореспонденция на ответника е доставен продукт Apple AirPods Pro, изпратен от ищцовото дружество. Видно от справка от електронната система на куриерската фирма, пратката е била приета от ответника К. на 23.04.2021 г. в 11:02 часа.

В приетия по делото доказателствен материал се съдържа извлечение от сметката на ищеца, от което се установява, че ответникът е изплатил три наемни вноски в размер на 31,90 лева, както следва: на 21.04.2021 г., на 25.05.2021 г. и на 24.06.2021 г. Представени са и девет броя фактури, издадени от ищцовото дружество за дължимите през срока на договора наемни вноски.

Приета е като писмено доказателство по делото покана, изпратена от ищцовото дружество на имейл адрес на ответника, с която последният е уведомен за прекратяване на договора за наем на основание чл. 9.2.1 от Общите условия, като е поканен в 5-дневен срок от получаването й и при невръщане на вещта да заплати сумата в размер на 446,60 лева, представляваща стойността на придобиване.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за наем на движима вещ; изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя фактическата власт върху вещта; неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемното възнаграждение; прекратяването на договора от страна на наемодателя и неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта.

По делото е представен договор за наем на движима вещ, сключен в електронна форма и подписан от страните с квалифициран електронен подпис, на който изрично е призната стойността на саморъчен подпис. С подписването на договора наемателят декларирал, че е запознат и приема приложимите към него общи условия. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 4

ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и Съвета от 23.07.2014 г. „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита за спазена, след като е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ/. Що се отнася до значението на квалифицирания електронен подпис, чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 12 от Регламен (ЕС) № 910/2014 разписва, че това е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Законът придава на квалифицирания електронен подпис правна сила равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за наем на движима вещ.

Събраната по делото доказателствена съвкупност позволява да се направи положителен извод за наличието на втората материалноправна предпоставка, необходима за уважаване на предявената претенция. Съобразно чл. 3.2 от договора за наем заплащането от наемателя на първата наемна вноска е въздигнато в условие за изпращане на поръчания продукт. Така, от една страна, видно от представеното по делото извлечение от сметката на ищцовото дружество, на 21.04.2021 г. ответникът е извършил паричен превод на сумата в размер на 31,90 лева, представляваща първото наемно възнаграждение. От друга страна се установява, че на 23.04.2021 г. поръчаният продукт е доставен и приет от ответника, за което свидетелстват товарителница и справка от електронната система на куриерска фирма „С.“.

При това положение съдът приема за доказано изпълнението от страна на наемодателя /ищец/ на задължението му да предостави на наемателя фактическата власт върху вещта.

От своя страна наемателят /ответник/ не е изпълнил своето задължение за заплащане на наемните вноски, като по делото се установи, че е заплатил само първите три от тях, общо девет на брой съобразно уговореното между 5 страните. При това положение ищцовото дружество се е възползвало от правото си, уредено в чл. 9.2.1 във връзка с чл. 8.1 от общите условия да прекрати договора при незаплащане на две последователни и изискуеми наемни вноски, като претендира на основание чл. 9.6.4 от общите условия неустойка в размер на стойността за придобиване на продукта минус платените наеми до датата на прекратяване. Това право е упражнено чрез отправяне на предизвестие до ответника и покана, в случай че не върне наетата вещ, да заплати стойността за придобиването й, равняваща се на сумата в размер на 446,60 лева. Същата е формирана съобразно чл. 3.5 от договора като сбор от дължимите за срока на договора наемни вноски /всяка в размер на 31,90 лева/ и изрично уговорена между страните добавка в размер на 319 лева, след приспадане на вече заплатените наемни вноски. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за връщане на наетата вещ от страна на ответника, следва да се приема, че е налице неизпълнение на това негово задължение, което обуславя отговорността му за причинените вреди в размер на уговорената между страните по договора неустойка.