Определение № 3296 от 11.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3296 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100500859 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Същото е образувано по частна жалба вх. № 422109/30.12.2025 г., депозирана от адв. К.С., като особен представител на В. С. С. срещу определение 50676/10.12.2025 г., постановено по гр.д. 53 015/24 г. на СРС, 27 състав.

В частната жалба са наведени твърдения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Заявени са твърдения, че съобразно чл. 47 ал.6 ГПК и чл. 48 ал.2 от ГПК размерът на възнаграждението на особения представител се определя от съда преди назначаването му по делото, съобразно неговата фактическа и правна сложност. Твърди се, че по делото не е заявено възражение за прекомерност. Не отговарял на истината доводът на СРС, че сумата от 250 лв. е пропорционална на извършената от особения представител работа, окачествена като „подаване на отговор на исковата молба“. Иска се отмяна на определението на СРС като бъде постановено ново, с което да се постанови изплащане на пълния първоначално определен размер на възнаграждение за особен представител в размер на 400 лв.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „АПС Бета България“ ЕООД, в който са заявени съображения за правилност на съдебния акт на СРС и искане за неговото потвърждаване.

1

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:

С разпореждане 96528/18.06.2025 г., постановено по гр. д 53015/24 г. по описа на СРС, 27 състав и след проведена процедура по чл. 47 а.6 от ГПК е указано на ищеца да внесе депозит за особен представител на ответника в размер на 400 лв.

Указанията на съда са изпълнени от ищеца в предоставения му срок като с платежно нареждане от 26.06.2025 г. е внесена сумата от 400 лв.

По повод отправено искане до САК от страна на първоинстанционния съд, с уведомително писмо изх. № 5701/25.07.2025 г. за особен представител на ответника по делото е определен адв. К.С..

С определение 34092/15.08.2025 г., адв. С. е назначен за особен представител на ответницата по делото В. С..

На 06.10.2025 г. адв. С. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

С определение 43020/16.10.2025 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, СРС е насрочил делото за открито съдебно заседание.

С молба от 31.10.2025 г., депозирана от ищеца, същият е посочил, че договорът, процесен по делото, е „затворен“, поради изплащане от страна на ответницата и нямат повече претенции към същата.

С разпореждане от 04.11.2025 г., СРС е указал на ищеца да заяви дали оттегля или се отказва от иска си срещу ответницата като поради липса на данни тези указания да са били изпълнени от ищеца, СРС с определение 47 917/18.11.2025 г. е приел, че е налице хипотеза на чл. 232 изр.1 от ГПК и е прекратил производството по делото.

С молба от 24.11.2025 г. адв. С. е поискал издаване на разходен касов ордер за сумата, определена му като депозит за особен представител.

С определение 50676/10.12.2025 г., СРС е определил окончателно възнаграждение на особения представител в размер на 250 лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:

2

Съобразно разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК когато съобщението до ответника е връчено по реда на чл.47 от ГПК, за да се гарантират правата му, се назначава особен представител, който да го представлява в процеса.

Разноските за възнаграждението на особения представител се поемат от ищеца.

Съгласно задължителните указания, дадени по т. 6 на Т Р № 6/ 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47 ал.1 от ГПК се определя от съда при условията на Наредба 1/2004. В мотивите към посочената точка на тълкувателното решение са дадени разясненията, че особеният представител се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36 ал.1 от ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката /особеният представител винаги е адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 от ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36 ал.1 от ЗА, препращащ към Наредба 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност /определение 77/24.02.2022 г. по ч.т.д. 1692/21 г. на Първо ТО на ВКС/. Следва да бъде съобразена и правната и фактическа сложност на делото.

Преценката какво да бъде възнаграждението следва да се направи при назначаване на особения представител. Към този момент съдът вече има яснота за предмета на делото-правните и фактически основания и цената на иска. Въз основа на тях може да съобрази какъв ще бъде вероятният обем на вложен труд за защита на интересите на ответника и съответно да прецени размера на дължимо възнаграждение. В случай, че спорът се укаже с поголяма фактическа или правна сложност или процесуалните действия, извършени по него са значителни, може да увеличи размера на първоначално определеното възнаграждение. Във всички случай преценката за размера на възнаграждението на особения представител се прави предварително от състава на съда, а не последващо в зависимост от изхода на спора или на указаното правно съдействие. Намаление се постановява изначално, а 3 не накрая на процеса, тъй като в противен случай се създава несигурност за особения представител за възнаграждение за положения от него труд.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случай, че първоинстанционният съд е считал, че казусът не се отличава с особена правна и фактическа сложност, е следвало да приложи правилото на чл.47, ал.6,изр.2-ро от ГПК за намаление на хонорара още при първоначалното му определяне, а не последващо след постановяване на крайния съдебен акт.

Нещо повече, в процесуалния закон не е предвидено служебно намаление на определения хонорар, а в случая и от ищеца не е заявявано възражение за прекомерност на определеното възнаграждение.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се измени като на особения представител на ответника се присъди допълнително възнаграждение в размер на още 150 лв. над сумата от 250 лв., присъдена с обжалваното определение.

Воден от горното, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение 50676/10.12.2025 г., постановено по гр.д.

53 015/24 г. на СРС, 27 състав като ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. К.С. адвокатско възнаграждение в размер на още 150 лв. над възнаграждението, определено с определение 50676/10.12.2025 г. на СРС, 27 състав, съобразно авизо за преводно нареждане от 26.06.2025 г., за която сума да се издаде РКО.

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4